7 опасности: Задава се кабинет на късата памет

1 8 131

10-и ноември 1989 г. изненада мнозина и ги завари на необичайни и дори невъзможни места. Росен Плевнелиев например в спомените си посрещна заветната дата на митинг с нарисувани върху тапети плакати.

Бойко Борисов пък, по негови най-пресни признания, е пребивавал безметежно по това време, живеейки си живота и играейки футбол като горд частник – собственик на голяма охранителна фирма. Сигурно по Указ 56 за насърчаване на стопанската инициатива на гражданите.

Тази ирония не е дребно заяждане с прекалено услужливата памет (или фантазия) на иначе знакови български политици. Това е тъжна констатация, че обществената памет у нас е къса, тънка и вълнообразна като българска магистрала.

И с много дупки по нея, разбира се. А когато паметта е къса, обществото се върти в кръг и се случват едни и същи неприятности. Например: завръща се отново и отново хартиената бюлетина с всичките нейни екстри – подправените и нагласявани протоколи, стотиците хиляди изхвърлени невалидни бюлетини и т.н.

Уникална управленска ситуация

Иначе добрата новина е, че ще има редовно правителство със 100% сигурност, по думите на Бойко Борисов (което автоматично сваля процента поне с няколко десетки пункта).

Най-вероятното правителство ще бъде от „експертен“ тип, без ярки политически личности, съставено с третия мандат на „Български възход“ (БВ) и с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и БСП.

В него сигурно ще останат и част от служебните министри, което би трябвало да е сигнал, че формулата получава и одобрението на президента Румен Радев.

Като начало правителството ще бъде времево ограничено до местните избори, когато може да се състои и нов парламентарен вот по формулата две в едно.

Забавянето на връчването на мандатите, както и преговорите на ГЕРБ с ПП и ДБ имат за цел да подготвят обществото за „експертната“ формула, да представят ГЕРБ като отговорна партия и да обрисуват ПП и ДБ като безотговорни заради нежеланието им да се включват в схемата.

Калкулацията на Борисов е, че едни предсрочни избори през зимата няма как да не доведат до пасиви за ГЕРБ – в крайна сметка те са водещата партия в този парламент и имат варианти за съставяне на управление, което автоматично ги прави основен виновник за евентуални пети поредни парламентарни избори.

За да управлява с ПП и ДБ, Борисов би трябвало да направи тежки отстъпки по отношение на главния прокурор, назначенията във ВСС, Инспектората, антикорупционната политика и т.н.

Затова най-вероятно той ще избере другата възможна коалиция – с БВ, ДПС и БСП. Ако се осигури и знак на подкрепа от Румен Радев, Борисов ще може да отчете, че ГЕРБ (а и той самият) най-накрая са пробили изолацията и са станали приемлив партньор за мнозина.

Освен тази лично-партийна причина за формиране на въпросната коалиция, има и други основания за нейното съставяне. Въпреки приказките за предстоящи икономически катастрофи, дефицити и пр., истината е, че в българската икономика и бюджет има и ще има много пари за преразпределение.

Вече е ясно, че БВП за 2022 г. ще мине прага от 160 млрд. лева и най-вероятно ще достигне дори 165 милиарда. Ако българската икономика запази ръст от около 3% за 2023 г., очакваният БВП би бил 180 млрд. лева.

Реклама

Но дори и БВП да е по-нисък с 5-6 млрд., пак говорим за сериозна възможност България да осъществява много политики – социални, инфраструктурни и т.н. – и същевременно да спази Маастрихтските критерии за еврозоната (може би с изключение на този за инфлацията). Това е уникална управленска ситуация, която малцина биха пропуснали.

Опасности в седем посоки

Опасностите за България от едно „експертно“ управление на четворна коалиция от ГЕРБ, ДПС, БВ и БСП са в следните посоки:

1. Смислени реформи в съдебната и антикорупционната сфера няма да могат да бъдат реализирани. БСП ще оправдае подкрепата си за подобно управление със „социални мерки“ и няма да настоява за действия по отношение на главния прокурор или ВСС. Координираната атака между ГЕРБ и БСП срещу служебния вътрешен министър, който е силно критичен към прокуратурата, демонстрира, че Борисов и Нинова лесно могат да намерят общ език по тези теми;

2. Скандалите около Борисов ще продължат да се замитат под килима с надеждата да бъдат забравени. Късата обществена памет кара определени хора просто да играят за време;

3. С решенията на парламента за оръжието за Украйна, влизането в еврозоната и закупуването на Ф-16 БСП получи възможност хем да участва в правителство, хем да не променя „принципната“ си позиция по тези въпроси – с аргумента, че те са вече предопределени с висш акт на законодателната власт. Все пак обаче социалистите ще правят дребни обструкции и по тези теми, което може да доведе до някакво напрежение;

4. Енергийната политика на България ще е познатата смес от опортюнизъм и просъветски уклон. Ще се опитваме да запазим доставките на руско ядрено гориво, нефт и газ, докато приказваме за диверсификация. Разбира се, Делян Добрев ще размахва фактури и ще гони „едното левче“ от Лукойл по телевизионните студия;

5. Страната вероятно ще продължи по пътя към еврозоната, но колебания заради интересите на местни банки и други играчи ще са напълно възможни, дори като изключим прикритите контри от страна на БСП и Румен Радев;

6. Възможни са заигравания с „Възраждане“ по патриотични теми, „чуждестранни агенти“ и други въжделения на европейския тръмпизъм. Те ще бъдат временно туширани от слабия резултат на тръмпистите на междинните избори в САЩ, което ще подреже крилата и на международното супер-мега-МАГА движение (Make America Great Again);

7. Строежът на магистралите и изразходването на публични средства най-вероятно ще продължат по познатите схеми от модела „Борисов“ – раздаване на пари на определени фирми без конкурс и преди да се свърши работата. Затова магистралите ще продължат да са къси и тънки, язовирите – санирани, но празни, а ремонтите на ремонтите на ремонтите ще пребъдат. Важното е да сме здрави.

Основният дефект

Правителството няма да породи обществен ентусиазъм, но може да предизвика известно обществено успокоение – заради медийния комфорт, който ще получи. В крайна сметка то изглежда достатъчно логично следствие от народния вот. А и е безсмислено да се правят нови предсрочни избори, след като резултатът им може да е сходен, а наистина има спешни задачи за решаване.

Основният дефект на правителството ще е, че ще бъде правителство на късата памет, която – както стана ясно – води до повтарянето на познати проблеми и вечното завръщане на посредствени резултати. А България е способна и на друго – в крайна сметка през 2021 г. икономическият ръст достигна рекордните 7,6%.

Ако изчисти и корупционния си образ, страната може да стане много по-привлекателна не само за инвеститори, но и за (собствените си) млади и инициативни хора. Но тази задача най-вероятно ще се окаже непосилна за очертаващата се управленска гарнитура.

Даниел Смилов за „Дойче веле”, заглавието е на Narod.bg

1 Коментар
  1. Alex казва

    Смилов, ти си голям! Бивш студент съм ти.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.