Баташко клане на езика

10 10 087

Продължителното общуване с политиците съвсем не е безопасно занимание. След известно време може да се окаже, че дори една молекула разум не е останала в главите на телевизионните водещи и репортери, принудени да изслушват всевъзможни глупости – въпреки че привидно са обръгнали на специалната операция по интелектуално щавене, на която всекидневно са подлагани.

Никой от репортерите дори не трепна, когато една от по-видните кирчовици, бившата вицепремиерка Константинова, обясняваше – след среща с останалите парламентарно представени партии – че не е имала „нито за една секунда и една молекула заблуждение“.

Както и да я оглеждаме тази фраза, все ще стигнем до извода, че тя изчегъртва от клетите репортери много повече от една молекула. Но те са свикнали с подобен език, дори се чувстват удобно, когато им говорят по този потресаващ начин – без изобщо да си дават сметка, че молекулите им опасно намаляват.

И, все пак, откъде се взе, ни в клин, ни в ръкав, „молекулата“? Може би кирчовци искат да ни подскажат, че както са се изхарвардирали, вече всичко анализират на молекулярно ниво? Това ли е?

Защото иначе политиците продължават да принизяват и оварваряват езика – в някои случаи дори направо го освиняват.

Особено, когато искат да афишират новите пристрастия на системни подлоги, каквито всъщност са си.

На Джилас принадлежат думите „Има само едно нещо, по-отвратително от комунизма – това са антикомунистите“.

Той, разбира се, има предвид късните, притворните антикомунисти, ситуационните подлоги на всеки режим – с тия човек направо не може да се размине у нас, те никнат отвсякъде. Можем да се възползваме от фразата на Джилас и да кажем: „Има само едно нещо, по-отвратително от корупцията – и това е говоренето за корупцията“.

Притворните антикорупционери, като кирчовци, бяха станали направо нетърпими – но сега, след изборите, отново сложиха тази плоча. А бяха на власт повече от половин година, но тогава – вместо да не оставят и една молекула корупция – предпочетоха да търгуват с проклетия „Газпром“ и сега от тях се разнася силен мирис на рубли.

На ПростоКирчо могат да му отворят един специален курс в Харвард – как да се бориш с корупцията и, в същото време, да колекционираш рубли. Този курс ще има голям успех сред мераклиите за харвардски „дипломи“ от Африка, и специално от Нигерия.

През годините нигерийски посредници ощавиха доста тукашни балами с всевъзможни предложения, но напоследък се покриха – изглежда, конкуренцията с кирчовци им се видя непосилна.

Освен щавенето, заедно с „Газпром“, на България, кирчовци подмениха и самия смисъл на антикорупционната борба – в това не може да има и една молекула съмнение. Подмениха го с фантасмагории и налудни обещания.

Достоен подгласник на Кирчо Фантазията беше неговият министър на транспорта (Събев), който беше дарил за изборната кампания през миналата година на „Продължаваме Промяната“ над 300 хиляди лева – напълно разумна инвестиция, за да станеш министър.

Но сетне молекулите му започнаха да намаляват с ускорени темпове: обеща да построи още пет моста над Дунав и да купи скоростни влакове за близо два милиарда лева.

Пак по негово време „Български пощи“ бяха атакувани с хакерска атака, останаха без нито една молекула дейност – а това се превърна в „Златната ера“ на куриерската фирма „Еконт“, собственост на същия фантасмагорик. Случайно – обаче полезно съвпадение.

Събев беше изчислил, че един час от неговото време струва 5700 евро. Да го е страх човек да пита, колко ли струва един час от времето на Баш Кирчо. Но да забравим тази тема, за да не го присетим да завърти в Страсбург някое дело срещу България.

Впрочем, една от характерните особености на шопинга на кирчовци е миксирането на налудни обещания с кротки, но бързи реализации – тип „Тука има – тука нема“. Врява по първото направление – блажена тишина по второто.

И едновременно с това – едно непрекъснато Баташко клане на езика, докато и една молекула не остане от него.

Самите изстъпления на кирчовци – в стил Барон Мюнхаузен – предостатъчно изтощават езика, защото той, по начало, се стряска от всяко преувеличение.

Поне в това отношение сиамският близнак на Кирчо – Асен Василев е по-премерен. Но и той трудно може да бъде изтърпян, когато започне да се прави на балама – а тази роля очевидно му отива. Той все не знае – или доколкото знае, нищо не знае.

Така той остана единственият човек в България, който – доколкото знаел – твърди, че не сме купували газ от „Газпром“, и то по времето, когато кирчовци най-усърдно пустосваха руснаците. Идеален е – ако ви трябва кошаревски свидетел.

Знаменателен бе телевизионният му спор с Делян Добрев – накрая взе от опонента си уличаващите фактури, които доказват далаверата с руския газ, и утре ще каже, че – доколкото знае – не ги е виждал. Без молекула съмнение.

Той е по-подходящ от ПростоКирчо, който е прекалено възторжен и дори говорят, че побийвал от време на време някой в премиерския си кабинет. Можеш да му покажеш два пръста, но той спокойно ще каже, че вижда един. И все още не е ясно, с кого си сверява времето, вероятно носи поне два часовника.

Много преди да цъфнат кирчовци, тук бяха корумпирали и антикомунистическото говорене – понеже с това се упражняваха абсолютни мижитурки, памперси някакви, особено настървени бяха по-младите подлоги – така е и досега.

Беше си проява на направо поразително нахалство, когато по повод смъртта на Горбачов, същите типове взеха да му благодарят за „свободата“, която той им бил дал. Баш на тях, които в „ония“ години не смееха дори да изрекат гласно думата „свобода“. Тия пък нямат изобщо молекули.

Пуснах в страницата си във Фейсбук фрагмент от интервюто си с Горбачов – и от близо 800 коментара, повечето бяха негативни.

Да се чуди човек на народния инстинкт – може би той все още не е изчегъртан изцяло, понеже Народа не губи и една молекула от времето си, за да пресмята кога е бил свободен – „тогава“ или сега, все едно – никога не е бил свободен. Но най-несвободните памперси да му говорят за свобода е наистина безподобна арогантност.

Впрочем, най-впечатляващата оценка, според мен, за Горбачов – флигорната на лъжепромяната – е тази на майката на писателя Еманюел Карер, известна историчка. Според нея, всичко се е случило въпреки Горбачов.

„Той нищо не бе освободил – казва тя – просто се бе оставил да се хванат за думите му и да му извият ръцете, и спъваше, доколкото можеше, процеса, който бе задвижил по непредпазливост. Той беше едновременно недоучен магьосник, демагог и селянин, който говореше на ужасен руски…“.

Алешковски е още по-ясен, той ще бъде разбран и от „освободените“ подлоги: „Горбачов ви натика отзад социализма с общочовешко лице, дето даже гълъбчето на Пикасо не може да го изкълве за триста години…“

Реклама

Сега, предимно в Мрежата, най-яростните антикомунисти или русофоби са трийсетина годишни тъпанари, които не са изживели и една молекула от соца, това се отнася дори и за 40-годишните храбреци.

За четене пък при тях изобщо да не говорим – те биха пропсували дори Солженицин, ако случайно се спънат в него. Честито, задава се бодра смяна: по време на последната матура в 27 училища (български) всички ученици (българчета) получили двойки на изпита по „Български език и литература“.

Готови сме си за най-лошия Послеслов. То и сега е факт животинското незачитане на по-знаещите и по-опитните.

Животните превърнаха Истината в един Клошар – по-жалък и от реалните.

Преди време един приятел беше се опитал да помогне на възрастен мъж, който очевидно бил припаднал, изглеждал напълно прилично – но всички гледали да го отминат набързо, чак не го прескачали, но, всъщност, правели точно това.

Приятелят ми се обадил на телефон 112, обяснил случая, а първият въпрос към него бил: „Клошар ли е?“ После се оказало, че човекът бил бивш директор на училище.

И какво, ако припадналият е бил клошар? И толкова ли са се увеличили клошарите у нас?  И какво ще подскаже на „молекулярно ниво“ тази историйка?

Всъщност, продължаваме да се заблуждаваме – вече по всеки повод и за всичко. Настъпва Чудесен Ден за Новите Двойкаджии.

***

И автентичните гласове отдавна не са на мода – това особено е валидно за телевизиите. Колко акъл трябва да има една телевизия, че да купи излъчването на церемонията по награждаването със „Златната топка“ и да я остави на волностите на Валери Боянов (Би Ти Ви).

Заради това значителна част от изреченото в тази бляскава футболна вечер остана неразбрано/непреведено, а ни говореха истински знаменитости – от Анчелоти до Зидан, от победителят Бензема и Роналдо/Бразилеца и още много други. Те ни казваха нещо, но ние си слушахме Валери.

Един преводач не се бяха сетили да ангажират – поне от френски, церемонията беше в Париж, а ние знаем какви шовинисти са французите – няма да се оставят на нашия Валери. И така много важни послания отидоха в Сена.

Хората от днешните телевизии сякаш не вярват, че ще дочакат денят, когато ще бъдат респектирани от самите себе си…

Когато в края на 1993 година купих правата за „калчото“ (италианското футболно първенство) и започнах да го излъчвам  в копродукцията „Всяка неделя“, това беше нещо нечувано – и то продължи цели пет години.

Излъчвах и „НБА Екшън“,  което също купувах няколко години – и така Извънземните нахлуваха в българските домове. Калчото вървеше на живо, коментаторите се сбутваха в една мизерна стаичка в телевизионната кула. Разбира се, най-напред поканих Мичмана (Николай Колев), който извън всичко друго беше забележителен и с тънкото си чувство за хумор.

Но скоро той разбра, че просто не е готов за един чуждестранен шампионат, който си има своите уникални особености.

И понеже беше честен професионалист, сам се отдръпна. Но междувременно успя да направи една много точна преценка. По онова време много надуваха нападателя Киеза, но Мичмана кротко каза – „Много го надценяват това момче“ – и позна, Киеза си остана един средняк.

После ангажирах Борето Касабов, също и Витомир Саръиванов, а НБА коментираше Методи Манченко. Отворени, талантливи момчета, грамотни и с опита на предшествениците си. Те внесоха в коментарите си и една непозната до този момент емоционалност. И работата тръгна.

Но Мичмана се отдръпна, все пак. Имаше достатъчно молекули – за разлика от кирчовици и кирчовци – и знаеше, че трябва да остане предан на самия себе.

Пак по онова време специално купувах и някои мачове от испанското първенство – „Ел Класико“ и други. В един от тях Стоичков нарочно настъпи съдията. Испанските рефери обаче вече бяха наясно, с кого си имат работа – бягаха от него заднешком и само повтаряха „Но мамата!“

Мамата, мамата – но те сякаш предусещаха, че нашият човек ще стане, през 1994 година, футболният крал на света – когато му връчиха същата „Златна топка“.

Ето докъде стига вашият дописник, когато чуе, че някой нямал и една молекула заблуждение.

И се чуди, как точно да отговори – понеже е наясно, че някои хора са си заблудени изначално, изцяло, отгоре до долу, во веки веков, и изобщо не чуват „Мамата, мамата!“, което ги съпровожда навсякъде. Както и да е.

Трябва да се изследва ролята на политиците за обуначването на телевизиите. Те вече нямат никакви задръжки – и това е нормално, след като в политиката нахлуха толкова аналфабети и дори се напъват да управляват.

Нищо не могат да свършат без „дъртаците”

Един озадачаващ факт от последните избори: оказа се, че младите – от 18 до 29 години – почти поравно са гласували за кирчовци и ГЕРБ. Хубав повод пришълците да си изядат дипломите. Какъв сигнал получаваме от „младите“? Дали те не са преценили, че „силовото танго“ е за предпочитане при определени състояния на обществото?

Във всеки случай, време е да прогледнем какво, всъщност, представляват днешните „млади“. Тяхната безпомощност личи и по пренебрежителното им отношение към предишните поколения – толкова несъстоятелно, че човек се изкушава да им каже: „По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито успехите ни, нито дори жените ни… Засега ни биете само с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат жените, идиоти…“.

По едно време някои медии направиха цяла кампания срещу „дъртаците”. А сега се оказа, че много важни професии скоро ще бъдат мъртви, без участието на дъртаците.

Нищо не могат да свършат без тях. Накрая пак те ще закърпват и България – колкото е останало от нея.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

10 Коментара
  1. Наблюдател казва

    Eх Кеворкян, ех агент Димитре, като агент-доносник на държавна сигурност, на колко ли невинни хора си разрушил бъдещето за нормален живот. Това очакваме да напишеш.

  2. Мариана Сумистката казва

    ДА ПОТРИЕМ РЪЧИЧКИ, ЗА ДА ЗАПАЛИМ ОГЪНЯ, В КОНКРЕТЕН СМИСЪЛ, ЗА ДА НЕ ИЗПОЛЗВАМЕ БРАДВАТА.

  3. LERNING казва

    МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА НАУЧА ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДВА МИЛИАРДА ЧИСТА ПАРА…. ( ПОВЪРНАХ )

  4. ОТВРАТЕНА НА МАКС казва

    АЗ НЕ ВИ ЛИ КАЗАХ, ЧЕ НЯМАМЕ НУЖДА ОТ ВАШИТЕ ГНУСНИ ПЕНСИИ, ДОЛНОПРОБНИ БОКЛУЦИ ??

  5. LOVE, LOVE, LOVE казва

    У НАС ТАШАЦИТЕ ГИ НОСИ ЖЕНА МИ, А КОРЕМА С БЕБЕТО – АЗ !!!

  6. ЖИВЕЛИНА казва

    БРАКОУБИЙЦИ

  7. Корифей К. Коджарифеев казва

    K.K. го е казал много точно, на т.н. „млади“:
    „По-кротко – няма да имате нито реализацията ни, нито успехите ни, нито дори жените ни… Засега ни биете само с татусите и бицепсите си. Ще ви избягат жените, идиоти…“. И само ще добавя: А за акъла на младите да не започваме дори! Младите разсъждават „картинково“и то не с мозъците си а чрез техните телефони. Без телефоните са загубени!

  8. ОТВРАТЕНА НА МАКС казва

    НИЕ …. КАТО МРАЗИМ, НЕ ГЛЕДАМЕ ДОРИ ЛИЦЕТО, КУРВИ !!!

  9. КОЛАРОВА - ВНУЧКАТА казва

    мама ти долен доносник да е.. до кога ще досаждаш бе чончон ,що не напишеш как си донасял за приятелите си ,ами се правиш на пръднал в автобус – заплювам те от дистанция

  10. казва

    Бреееииий ! – щом И аг.Димитр взе ДъСъ Опитва за Индулгенция
    – задунайка Тресяетса Леталнистическа !

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.