Бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов поиска разговори с всички парламентарно представени партии за съставяне на редовно правителство.
Той обяви, че ще се организират контактни групи, както на Кръглата маса през 90-те години, с цел постигане на съгласие за кабинет, в който: да се заяви ясно позиция срещу войната на Русия в Украйна, да се даде оръжие на украинците, да се търсят решения за инфлацията и цените, за откачане от „Газпром“ и да се заяви твърда позиция за влизане на България в еврозоната.
Предложението беше посрещнато от повечето партии и политическите наблюдатели силно скептично, но се изказаха и мнения, че предложението за преговори не бива да се отхвърля.
„Дневник“ разговаря по темата с политическия коментатор Деян Кюранов от Центъра за либерални стратегии. Той е доктор по философия, съосновател на неформалното сдружение „Екогласност“ и на СДС, напуснал политиката през 1990 г.
Оттогава работи в неправителствени организации. Автор на книгата „Политспомени“.
– Два дни след изборите Борисов предложи на всички парламентарно представени партии преговори за правителство: „както беше през 90-те години, преговарящи екипи“ по теми, като първа и най-важна е „антипутиновата тема“. Как Ви прозвуча тази оферта?
– Първо, разговор за дребното, а после за голямото. За дребното е историческата препратка: аз бях представител на СДС в контактната група, за която се бяхме разбрали, че ще се събираме вечер след публичните дискусии на Кръглата маса и непублично ще говорим за всичко, което не сме се разбрали през деня. Това се оказа много добре работеща схема. Аз тогава напуснах СДС, на мое място дойде Димитър Луджев и продължи тази работа, бих казал, успешно. Това е, няма никакви други специални истории и обстоятелства около тези контактни групи. Това не е някакво велико изобретение, това е най-простото нещо, което се прави, когато човек иска да свърши някаква работа с противната страна, а не само да я навиква.
– Борисов прибягва до отработен механизъм, така ли?
– Аз не знам той какво знае за този механизъм, но тук не е толкова важно. Мисля, че само, за да си придаде допълнителна важност, говори за 90-те години. Но отново това не е толкова важно. Това е дребното. Голямото е, че за първи път водещ български политик обявява две неща: България е във война и, второ, тя е на едната страна, а не на двете едновременно.
– Предишните управляващи не заявяваха ли същото?
– Не. Те не обявяваха, че България е във война, всякак се мъчеха да избегнат да избегнат тази тема. Защо? Защото очевидно целокупният български народ, казвам го иронично и леко презрително, не искаше и да знае. Имам предвид мнозинството, което е корупционно и консумативно, и именно това мнозинство доведе на власт Борисов или му даде всички възможности да вземе властта.
Поради което ето това корупционно и корумпирано мнозинство ще бъде искрено изненадано и доста стреснато и може би уплашено от тази негова позиция. Те са свикнали Борисов да заема двойствени позиции, да каже сутринта нещо, което отрича вечерта, свикнали са той да обявява пред Запада, че е за Запада, а след това задкулисно да си прави далаверите с Путин. А сега явно не е така. Защото има война и Борисов е първият български политик, който признава това.
Това за мен е истинска политика. Мога лично да съжалявам, че тъкмо този човек в България, към когото имам по много причини изключително отрицателно мнение, сега съм принуден да кажа: ето това е политика. И на този фон всичко останало звучи като дребнотемие. Защото съм напълно съгласен, че това е главният въпрос. Напълно съм съгласен, че една ракета е достатъчна и всичко ще стане друго, когато ни падне на главите. А никой досега не го е казал.
И искам да отбележа нещо, тук е много интересно, аз все пак съм политически социолог – можем да приемем за едно минипроучване на мненията на народа, така да се каже, реакциите на журналистите, които го слушаха. Всички един през друг започват да питат за някакви второстепенни и осмостепенни неща, никой не каза за главното послание, никой не го забеляза, те не са научени да го чуват и да го виждат. След не-знам-колко въпроса плахо го питат, при това отново в български контекст: Ама наистина ли ще поставите въпроса за оръжие за Украйна в парламента? Не го питат защо така България застана на тази страна, това добре ли е за България, опасно ли е, увеличава ли опасността или напротив, увеличава безопасността. Никакви такива въпроси, а отново в български контекст – ама в парламентчето пак ли ще поставите въпросчето. Той отговаря: Да, защото оръжие за Украйна трябва да изпратим.
– Това не е ли онзи политически нюх на Борисов, за който неведнъж сте говорили, неговата способност да усеща вятъра?
– Да, но не само. Нюхът на Борисов много пъти му е помагал да оцелява, да излъже успешно, да спечели някакви популистични точки. В момента този нюх го кара да отиде на изключително голям риск. Защото огромната част от собствения му електорат ще бъде интуитивно против това, което Борисов говори. Всичко ще бъде: То така, ама не можеше ли без това, бе! Ама хубаво си беше Радев ем така, ем така.
Борисов категорично казва, че ако той е трябвало да подписва писмо за скорошно членство на Украйна в НАТО, би го подписал.
– Какъв е мотивът на Борисов за това поведение? Той очевидно преживява катарзис – да не забравяме, че в последната година на управлението си той построи скоростно с пари на българските данъкоплатци газопровода „Турски поток“, а както се разбра от разследване на Bird.bg, е знаел, че така улеснява Путин да нападне Украйна.
– Аз не се съмнявам, че е знаел и напълно съзнателно го е направил. Това е рязък политически завой. Не знам какво го е накарало да го направи. За мен като българин и като политолог е важно, че той го прави.
– Според наблюдатели той не е искрен, бяга от отговорност и се опитва да я стовари върху останалите партии?
– Прощавайте, отново това е дребнава реакция. Когато сме във война, нещата стават други. Той не би могъл, както преди лъготеше Запада, а пък правеше далавери с Изтока. След такова заявление той трябва да бъде последователен, защото и от двете страни са го чули и са запомнили.
И ако вземе да шикалкави, и ако вземе да лъже, Западът ще то санкционира, а освен това руснаците много повече вярват в думите и в тяхното пропагандно значение, отколкото който и да било друг, и за тях тази декларация на Борисов, независимо от мотивацията й, е заемане на открита политическа позиция и те не биха му простили и не биха повярвали, ако той отиде и им каже: Абе аз само така да ги метна тия, глупавите западняци, а всъщност аз съм ваш.
Това в ситуация на война вече не може да стане. Казах преди няколко дни, че войната не е ситуация, и сега се обърках и в едно изречение ги произнесох и двете. Войната не е ситуация. Войната е дотолкова менливо нещо, че може да измени един Борисов, който винаги заема двойнствени позиции, в човек, който в момента политически зае моно позиция.
– Днес дойде новината, че руснаците се канят да тестват ядрено оръжие на границата с Украйна…
– Не е ясно какво точно се готвят да правят руснаците.
– Това поставя в още по-тежко положение демократичните сили, които не знаят да повярват ли този път на Борисов, който за тях е лъжливото овчарче, той вече ги лъга неведнъж.
– Тук отново войната променя нещата. Войната прави невъзможни някои думи да се окажат лъжа. Защото те вече непосредствено водят до заемане на позиция. Когато си заел позиция, можеш да лъжеш, че не си там, ама ако стрелят по теб и те улучат, ще си го получиш. Ако има такава заета позиция, това е окончателно.
Бих казал, че ще бъдат леко недалновидни, ако не и напълно самозаблудени, разсъждения от типа: ама да му вярваме ли сега, да не му ли вярваме… Това беше преди. Борисов в случая показва изключително, пак казвам, рисковано, но поведение на политик, който е разбрал, че сме във война, а не в поредната ситуацийка.
– Тоест формулата, която е единствено приемлива в момента, е?
– Всички да си глътнат спомените и част от достойнството и в името на световния мир, не на българския добре разбран национален интерес, а на добре разбрания интерес на земята, да седнат с Борисов, да се обединят около тази позиция на България – за Украйна и против Путин, и да мислят оттам нататък как да подредят всичко следващо.
– Основният аргумент против е, че по тази начин ще се изгуби антикорупцията.
– Абсолютно се изгубва антикорупцията. Както знаем, във война дори да имаме относително некорумпирано общество, корупцията нараства космически. Така е, трябва да се откажем от антикорупционната програма. Аз не обичам нито да крада, нито да лъжа и презирам крадци и лъжци, но казвам – трябва да забравим тази програма, защото животът на земята, заплашена от убийство от страна на Русия, е по-важна, отколкото кой колко е отраднал. Гешефтарите, военните, биват съдени след войната.
Не е добре да стигнем дотам Борисов да ни обяснява какво е политика. Съжалявам, че е той. Но той го прави и аз не мога като политолог това да не го видя.
– От всички изявления на партийни лидери през последните дни – те нямат никакво намерение да преговарят с него.
– Защото са политически неопитни и недорасли за ситуацията, съжалявам.
– Техният електорат изисква това от тях, призовава ги и дори, бих казала, ги заплашва.
– Да, така е. В този момент Борисов е единственият политик в България на висотата на случая. Това е положението.
– Каква трагическа ирония…
– Да, така е. Да, това е ирония, дано да не е трагическа.
ОТРЕПКИ, ТАК ЩЕ ВИ ПРОЯСНЯ ДОКУМЕНТАЦИЯТА В СЛУЖБИТЕ„ ЧЕ ЩЕ ВИ ИЗЛЪЧАТ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА
“ SKY „
ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ПАДНАХТЕ В ШАХТА„ ОТРЕПКИ….. НЕ ВСИЧКО Е КОПИ/ ПЕЙСТ, НАЛИ ЗНАЕТЕ…
И НАЙ– ОТРЕПАНИЯТ ПРОГРАМИСТ МОЖЕ ДА ХАКНЕ СОБСТВЕНАТА СИ ПРОГРАМА…
МАЙ СА ИЗХЪРЗУЛИХТЕ ОТ САЛА? С ТИЯ “ ХИРУРГИЧНИ “ ЗАНИМАНИЯ….
СХЕМАТА Е : ЧУВАЛИ, БАНКИ И БЛАНКИ….