СКЪПО ОЛИО и ХЛЯБ: Зърнарните на Бойко рутят държавата

0 998

Недоволството на най-субсидираните земеделци у нас – големите зърнопроизводители, е на път да сложи окончателно кръст на конкуренцията в сектора.

С протестите срещу вноса на зърно от Украйна те се оказаха душмани на пазарната икономика и изнудват държавата да им осигури вечен монопол в страната. Когато зърното поскъпва, те обичат да казват, че то е борсова стока и не могат да го продават по-евтино.

При появата и на най-малката конкуренция обаче вдигат шум не само у нас, но и в ЕС за опасност за пазара и заплашват да блокират с машините си страната. Със същите трактори, купени със субсидиите от Евросъюза и държавните помощи от българската хазна.

Протестите, които започнаха миналата седмица, се случват след една доста добра реколта от пшеница. Тя е едва с 10% по-слаба от високите добиви през 2021 г.

Статистиката сочи, че с пшеницата у нас не би трябвало да има проблеми, защото от началото на юни до средата на август в страната от Украйна са влезли едва 7500 т. Българското производство на пшеница е над 6 милиона тона, местното потребление е 1.5 милиона. Очевидно е, че украинският внос с нищо не застрашава местните производители.

Импортът на слънчоглед е голям. Той е близо 650 000 т. Но в България има много производители на олио, работещи основно за износ, и те спокойно биха преработили тези количества и да изкупят реколтата на българските фермери.

Атаката срещу украинския внос от няколко месеца върви под лозунга да не се допуснела отровна продукция в България.

Разправят,  че едва ли не цялото зърно, внасяно у нас от Украйна, е отглеждано на територията на затворената Чернобилска АЕЦ и е пръскано само с неразрешени пестициди. Български пчелари, останали без поминък, припомнят, че именно големите фермери у нас поливат нивите с химикали и убиват пчелите.

Фермерското брожение у нас съвпада с недоволството на Путин срещу износа на зърно от Украйна в ЕС. Според руското настояване то трябвало само да се транзитира през общността и да отива в трети страни. Подобни искания имат и българските едри зърнопроизводители.

Но това е в противоречие с договора ни за членство в ЕС, изискващ свободно движение на хора, стоки и капитали. Наистина Украйна още не е в общността, но всички страни от съюза единодушно решиха да отворят границите си за нейния зърнен експорт. Причината е известна – руската агресия, продължаваща вече 7 месеца.

Този знак на солидарност бе повече от логичен

Голяма вина за всички спекулации около украинския импорт има несъмнено и държавата. От пролетта до сега не се намери начин да се даде категоричен отговор има ли отровни препарати и радиация във внесеното зърно в България от Украйна или не. Най-вероятно е всичко да излезе фалшива новина.

Преди да влезе у нас, украинското зърно се проверява в Румъния. Чиновниците много бързо откликнаха на претенциите на фермерите след последните им протести и България поиска от Европейската комисия (ЕК) да приложи извънредни мерки заради смущенията на зърнения пазар.

На фона на поскъпналите от миналата година горива и торове в известна степен е разбираемо недоволството на земеделците от спада на цените на зърното у нас, но пък именно заради войната в Украйна по света има по-голямо търсене.

Не бива да забравяме и нещо друго – големите ни зърнопроизводители са с най-високите субсидии в цялото родно земеделие.

Реклама

Въпросният модел на подпомагане бе наложен по времето на 12-годишното управление на ГЕРБ и не е чудно, че сега големите фермери протестират за запазването на този модел и по този начин се отблагодаряват на политическите си благодетели.

Данни от проучване, направено по поръчка на комисията по бюджетен контрол на Европарламента към края на миналото десетилетие, сочи, че България е сред държавите с най-много единични компании с грантове в земеделието.

В същото време в повечето страни от ЕС най-едрите получатели на средства от аграрните еврофондове, освен институции, най-често са земеделски камари, сдружения от различни сектори и кооперативи със стотици, а понякога и хиляди членове.

Наистина отскоро ЕС въведе някои ограничения на субсидирането за големите стопанства на единица площ, но те у нас бързо се разрояват на по-малки. Знаем, че в България все още няма институция, имаща смелостта и капацитета да ги провери сериозно за свързаност на собствеността, затова и евромярката у нас засега си остава на книга.

Така вече над 15 години, откакто сме в ЕС, в аграрния сектор продължават да просперират основно най-едрите зърнопроизводители. Животновъдството, овощарството и производството на зеленчуци кретат и са се превърнали в почти изчезващи и неконкурентни бизнеси.

Доказателствата ги виждаме всеки ден на пазара, където българските плодове и зеленчуци в действителност са много малко, независимо от изписаното на етикетите по сергиите. Да не забравяме и факта, че една от основните причини за обезлюдяването на селата е господството на монокултурното едро земеделие.

Така се отдалечаваме от европейския аграрен модел с много на брой неособено големи ферми и се приближаваме към латиноамериканския с латифундии и много ратаи, а не със стопани, работещи за себе си.

Затова един бивш премиер беше казал за едрите зърнопроизводители: „Ония с бентлитата“. В тази връзка е редно на следващите протести да излязат със суперлуксозните си леки автомобили, а не да изпращат работниците си с тракторите по улиците на големите градове.

ЗЪРНОТО ЕВТИНО, А ХЛЯБЪТ И ОЛИОТО ПАК СКЪПИ

Едрите фермери се жалват от подбиване на цените на житото и слънчогледа заради вноса от Украйна, а в същото време родната ни пазарна икономика се оказа отново не толкова пазарна.

За последната година в България най-чувствително е повишението на цените не само на олиото за готвене, но и на основни храни, сред които е и хлябът, отчитат от Евростат за миналия месец.

Средната цена на хляба в страните от Европейския съюз през август е с 18% по-висока от тази през същия месец на 2021 г. У нас поскъпването му през този период е с малко под 30 на сто и така сме на осмо място по този показател от 27 страни. Не бива да забравяме, че от 1 юли имаме нулево ДДС за хляба.

Най-малко в ЕС е поскъпнал насъщният във Франция (+8 на сто), следвана от Нидерландия и Люксембург, където цените са се повишили с по 10%. За последната година олиото е на трето място по поскъпване сред основните бакалски стоки у нас.

То отчита ръст на цената на едро с цели 51,8%. У нас поскъпването на храните е много по-голямо, отколкото в развитите западни страни от ЕС. Там просто има работеща пазарна икономика, а в България – обратното, и антимонополните ни служби констатират единствено ценови паралелизми и нищо друго.

Сигурно и затова лидерите на зърнопроизводителските браншови организации преди последните протести директно заявиха, че евтиният внос от Украйна няма да донесе намаляване на цените на храните.

Текст на в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.