Голямото изчегъртване 2 – върви ударна реанимация на кадри на ГЕРБ

11 3 028

Румен Радев вече е българският президент, на който се налага да назначава най-много служебни правителства. В първото си – през 2017 г., той дори не смени всички заместник-министри, останали от ГЕРБ. Сега обаче – с четвъртия си кабинет, президентът дълбае много надълбоко в държавната администрация.

Смените там започнаха много бързо – веднага след назначаването на служебното правителство и бързо стигнаха през ключовите позиции в различни министерства до шефовете на държавните фирми, пише „Капитал“.

Обясненията за тази неочаквана активност са различни. В някои места си личи силното желание на Румен Радев да отслаби позициите на Корнелия Нинова. На други според хора от президентската администрация – опасението, че през дружествата отново се източват публични ресурси. Зад смените в трети държавни фирми личи опасението да не би през тях да се саботира политиката на правителството.

Taка на високи позиции се връщат хора от предишната служебна власт, кадри на ГЕРБ и такива със спорна компетентност. Дали зад тези рокади има и друга мотивация ще си проличи от управлението на тези хора през следващите месеци, но сигурното е едно – този път президентът иска много по-силен контрол върху случващото се в държавата. Това обаче няма да стане лесно.

В края на мандата си в първите месеци на миналата година тогава управляващите от ГЕРБ започнаха масово да правят конкурси по съкратена процедура за избор на членове на управителните органи на държавните фирми и бързането с назначенията изглеждаше като опит за „бетониране“ на кадрите на партията на Борисов.

Докато бяха в управлението ГЕРБ дълго отлагаха въвеждането на конкурсното начало за директорските бордове на държавните предприятия, които бяха регламентирани в приетия през 2019 г. закон за публичните предприятия.

Неговото приемане беше вследствие на ангажимент на България, за да влезем в чакалнята на еврото – ERM-2, а текстовете на закона бяха съгласувани с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Защо бордовете на държавни фирми се избират с конкурс

Идеята е чрез конкурсите да се избере професионален мениджмънт на държавните компании и да се пресече партийното овладяване на дружествата. Още повече, че законът дава гаранции за това.

Той предвижда управителните органи на държавните фирми да са от пет души като тримата от тях, избрани с конкурс, са представители на министерството, принципал на съответното дружество, а останалите двама са независими членове, които се избират от комисия от Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизацията).

Мандатът на управителните органи е от 3 до 5 г., а за отстраняването на вече избраните членове на управленските органи трябва да има сериозен мотив – освен при смърт, молба за освобождаване, осъждане за умишлено престъпление, за да бъде освободен член на директорски борд, той трябва или системно да не си е изпълнявал задълженията, или предприятието, което управлява да не е изпълнило заложените показатели в одобрената бизнес програма.

Според националния статистически институт в страната има над 350 държавни предприятия, които се контролират от централната власт.

Практиката

Точно по тези причини набързо организираните конкурси в края на мандата на Бойко Борисов изглеждаха като опит кадрите на ГЕРБ да бъдат устроени в бордовете на държавните дружества и да запазят постовете си, когато формацията вече няма да е на власт. Идването на власт на двете служебни правителства на президента Румен Радев миналата година обаче промени рязко това статукво.

Бяха направени доста смени в бордовете на държавните предприятия като за това бяха използвани различни вратички. На една част от управителните органи на държавните предприятия беше увеличена бройката на членовете на бордовете с временно назначени, които обаче можеха да блокират и да налагат управленски решения.

В други дружества назначените от предходната власт бяха директно отстранявани и заменяни с временно управляващи като при двете служебни правителства на Стефан Янев ясно се открои една тенденция – масово в управителните органи на държавните предприятия се назначаваха хора от опозицията на лидера на БСП Корнелия Нинова.

С идването на власт на редовното правителство на Кирил Петков започна обратния процес – част от назначените временни управляващи бяха заменени с нови. В някои дружества назначенията бяха след проведени конкурси, в други обаче поради краткия период на управление на четворната коалиция бяха временни.

Служебното правителство на Гълъб Донев сега завърта за трети път кадровата рулетка в управителните органи на държавните предприятия.

Нещо повече – смените са доста по-мащабни и освен, че масово на тези позиции се връщат отново хора от опозицията на Нинова, настоящото служебно правителство върна в част от държавните предприятия и кадри на ГЕРБ, в други пък постави начело хора, със спорна компетентност да управляват тези дружества.

И докато смените при редовното правителство на Кирил Петков имаха своята логика – всяка власт иска да заложи на хора, които ще изпълняват програмата, с която е избрана, то срещу масовите смени на сегашния служебен кабинет има известна съпротива. Аргументите на несъгласните сега с политиката на Румен Радев са два:

Въпреки, че служебното правителство има почти същите правомощия като редовния кабинет, то е с ограничен мандат – около три месеца, и не би трябвало да се намесва така грубо в кадровата политика на тези нива на управление.

Освен това времето, в което са управлявали назначените от редовното правителство ръководства на държавните фирми е прекалено малко, за да се прецени дали те се справят или не с работата си. Друг е въпросът, че при всяка смяна освободените получават обезщетения, а някои дори търсят правата си в съда.

Когато предишното служебно правителство се опитваше да махне хората на ГЕРБ, за да спре източването на публични ресурси и да направи нещо като ревизия на държавата, пак имаше протести, но те бяха от страна на засегнатите симпатизанти на Бойко Борисов.

Сега обаче зад сериозна част от смените се вижда и много ясна политическа цела на Румен Радев.

Вендетата срещу Нинова и ръководството на БСП

В разиграния кадрови кадрил от сегашния служебен кабинет отново ясно се вижда смяната на кадри на БСП, назначени по времето на управлението на редовния кабинет, което даде повод на ръководството на социалистическата партия да твърди, че правителството уволнява хора на формацията „по списък“.

Всъщност с действията си служебният икономически министър Никола Стоянов, който по времето на служебния кабинет на Стефан Янев оглавяваше борда на ВМЗ-Сопот, а впоследствие Нинова го уволни, до голяма степен оправда съмненията за реваншизъм на предшественика си.

Десет дни след като зае министерския пост започнаха и смените в дружествата под шапката на министерството. Самата Нинова обаче през последните месеци също освободи директори на ключови дружества и на тяхно място назначи близки до нея хора, много от които партийни кадри, временно – до повеждането на конкурси.

Такива бяха обявени едва в последните дни на правителството, а сроковете за подаване на документи бяха рекордно кратки. По този начин Нинова успя да назначи за пет годишен мандат изпълнителния директор на ВМЗ Иван Иванов, което обаче не попречи на служебния министър да го махне.

Смените в ДКК

Всички смени в ръководството традиционно започват от Държавната консолидационна компания (ДКК), която е собственик на повечето ключови дружества. При встъпването си в длъжност на 2 август Стоянов завари четирима членове на съвета на директорите, което според него прави атакуеми взетите през последните месеци решения.

С негова заповед няколко дни по-късно бяха назначени още трима членове – Венцислав Димитров, Иван Зангочев и Костадинка Кърджиева, като първите двама станаха и изпълнителни директори заедно с човека на Нинова Смиляна Нитова.

На следващо заседание на ДКК на 18 август Нитова беше освободена от поста изпълнителен директор, като за решението гласуваха тримата нови членове и един от старите – Ивайло Лилов, който остана в борда. На същото заседание Димитров беше избран и за председател на съвета на мястото на Михаил Кумчев.

Реклама

И надолу по веригата

Разширеният и вече контролиран от служебния министър борд на ДКК гласува смени и в дружествата надолу. Всичките трима членове на борда на ВМЗ, включително назначения след конкурс изпълнителен директор Иван Иванов, бяха незабавно освободени, без да бъдат освобождавани от отговорност, а на тяхно място бяха назначени петима нови директори, включително и критикът на Нинова Иван Стоенчев.

Неговият случай е особено интересен, тъй като той беше назначен от самата Нинова през февруари тази година, само за да бъде освободен пак от нея четири месеца по-късно, след което започна задочна престрелка между двамата през медиите.

Стоенчев беше директор на ВМЗ и от 2009 до 2015 г., като беше назначен от първото правителство на ГЕРБ, остана на поста при Орешарски и два служебни кабинета и беше освободен от второто правителство на ГЕРБ.

Промените не подминаха и търговеца на оръжия „Кинтекс“, където новият борд на ДКК освободи четирима от петимата членове на съвета на директорите, като решението беше обосновано с данни за платени малко преди това 800 хил. лв. към офшорно дружество и влизането на разследващи органи в компанията.

В борда остана единствено Пламен Пешев, който е гласувал против това решение. Той беше определен и за изпълнителен директор. Останалите четирима членове бяха заменени с нови. Поста си загуби и Анита Великова – единствената, която остана след предприетото от Нинова разчистване в борда, когато беше уволнен и бившият изпълнителен директор Александър Михайлов.

Спряно беше и уволнението на изпълнителния директор на НИТИ Делян Начев, когото Нинова се опита да смени в последния си ден на поста. Така се провали идеята й да го замени с Румяна Друмева, която е бивш председател на общинската организация на БСП в Казанлък.

В петък от икономическото ведомство съобщиха, че със заповед на министъра кадрови промени се предприемат и в Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ), макар че те още не са видими в Търговския регистър.

В ръководството се връща назначената по време на управлението на ГЕРБ Антоанета Барес, която Нинова освободи в края на март, за да назначи дългогодишния председател на КЗК Петко Николов. В борда на НКИЗ ще влязат още трима души, но от министерството не уточняват дали той ще бъде разширен или новите назначения ще са за сметка на някои от сегашните членове.

Хора и пътища

Мащабни смени бяха направени и в най-голямата строителна фирма в България – държавната „Автомагистрали“, при това само три месеца след като представителите на принципала МРРБ бяха назначени в борда на директорите с конкурс, проведен по времето на регионалния министър от редовното правителство Гроздан Караджов.

С постовете си се разделиха Людмила Василева, Димитър Пенев и Георги Попов и на тяхно място временно бяха назначени Иван Станчев, Ивелина Крушкова и Николай Едрев. Станчев и Едрев имат опит в държавното дружество от предходните два служебни кабинета, когато министър беше Виолета Комитова.

Първият, който сега е избран и за изпълнителен директор на дружеството, беше на същия пост и по времето на Комитова. А Едрев е ръководил отдела „Процедури, обществени поръчки и контрол на договори“ в „Автомагистрали“ по време на предходния служебен кабинет. Третото назначение – на Ивелина Крушкова, обаче е любопитно.

В продължение на две години, от 2018 г. до 2020 г., по време на управлението на Бойко Борисов тя е била член на управителния съвет на националната компания „Индустриални зони“, а след това за кратко (от март до октомври) е председател на Съвета на директорите на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“. Заемала е и различни позиции в КЗК, ББР и КФН.

Дружеството „Автомагистрали“ е ключово, защото то сключи договорите със строителните фирми за доизграждането на автомагистрала „Хемус“, на пътя Ботевград-Видин, укрепването на свлачищата и за ремонта на магистралите.

В края на мандата си ГЕРБ напомпа „Автомагистрали“ с договори за почти 4 млрд. лв. без търгове за тези дейности, които през последната година са замразени, заради разследване на тези договори като незаконни.

ВиК ще се управлява от кадри на ГЕРБ

Масови смени в управлението имаше и в друга ресурсна структура на регионалното министерство – „Български ВИК холдинг“.

Мега структурата, под чиято шапка са ВИК дружества в страната, беше създадена в края на управлението на ГЕРБ и в него бяха налети 1 млрд. лв. В началото на август регионалният министър Иван Шишков смени целия директорски борд на холдинга, назначен от предшественика му Гроздан Караджов, като четирима от общо петимата нови членове според сайта Mediapool са свързани с ГЕРБ.

Избраната за изпълнителен директор Ирена Георгиева е отговаряла за обществените поръчки на холдинга по време на управлението на Борисов и е била съветник на бившия шеф на дружеството от времето на ГЕРБ Илиян Илиев.

Избраният за председател на борда на директорите Божидар Спасов е бил в листата за общински съветници- на ГЕРБ в Благоевград през 2007 г. Три години след това за кратко е назначен за управител на ВИК-Благоевград, а през 2019 г. Вече е кандидат за общински съветник от листата на ДПС.

Третото назначение – на Теодора Пакулева също се свързва с ГЕРБ. Тя е оглавявала отдела „Управление на проекти“ към „ВиК холдинга по време на управлението на Борисов. Другото назначение – Пламен Манолов пък е заемал управленски постове в дружества на спортното министерство, когато министър беше Красен Кралев от ГЕРБ.

Спорна компетентност

И докато за смените в тези държавни дружества тепърва ще става ясно дали се справят с работата си, то кадровите промени в борда на директорите на „Булгаргаз“, освен че бяха изненадващи, поставят и въпроса за компетентността на новите назначения на енергийния министър Росен Христов.

Най-вече, защото те стават в ключов за дружеството момент – когато България няма гарантирани количества внос на природен газ за идващите месеци, ако не се броят азерските, а хората, които ще трябва да ги осигуряват нямат опит в тази сфера.

Назначената в борда на директорите Деница Златева, която стана и изпълнителен директор на дружеството, е бивш депутат от БСП в 42-ото Народно събрание и беше вицепремиер, отговарящ за подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС в първото служебно правителство на Румен Радев през 2017 г.

През 2020 г. тя беше назначена на работа в „Булгаргаз“ от правителството на Борисов, но като директор на управление „Административно“, където е отговаряла за персонала на дружеството. Подобно на други фигури и назначения на сегашния служебен кабинет на Румен Радев, тя също е част от вътрешната опозиция на Корнелия Нинова.

За други двама нови членове – Димитър Спасов и Таня Петрова-Бояджиева няма данни да имат опит в газовия сектор. Спасов има само стари участия в три компании: консултантската „Силита развитие“ (в която сега участие има баща му), БМЕ (за метални изделия) и ЕТ „Хрънг – Димитър Спасов“.

А Бояджиева има собственост в две компании: „ТБ лайн“ и „Талента“, първото с двама назначени, а второто – с един служител и без отчетени приходи до 2020 г. Другият назначен в директорския борд Веселин Синабов е работил в „Булгартрансгаз“. От назначените от редовното правителство в управлението на газовото дружество поста си запази само Иван Топчийски.

И АЕЦ „Козлодуй“ също

Без мотиви и без конкурс служебният кабинет смени и ръководството на едно от най-ключовите дружества в енергетиката – АЕЦ „Козлодуй“, което има печалба от 1.7 млрд. лв. за полугодието и около което не е имало спорни моменти в последните месеци, каквито имаше при „Булгаргаз“.

Това стана с решение на Българския енергиен холдинг, чийто принципал е министърът на енергетиката, а от постовете им бяха отстранени изпълнителният директор Наско Михов и неговия заместник Александър Николов. Те бяха назначени още по времето на ГЕБР, но нито предишните две служебни правителства, нито това на Кирил Петкова предприе стъпки за смяна им.

Кирков е бивш зам.-кмет на община Козлодуй, но преди това е бил директор „Икономика и финанси“ в ядрената централа, като е бил уволнен именно от Михов. Другото назначение – Андрей Красночаров е бил главен механик за изпълнението на ремонтите в АЕЦ „Козлодуй“.

Назначенията им, подобно на останалите в другите бордове на държавните предприятия, са временни, защото за длъжността се изисква конкурс.

11 Коментара
  1. AMENO казва

    ФОНДАЦИЯ “ ИСКАМ БЕБЕ „:

    “ ЧАКАЙ СЕГА, МОМЕНТ…… ЗАДРЪЖ СЕ ПОНЕ 24 ЧАСА С МЕН…..“

  2. ОТВРАТЕНА казва

    НЕ ИЗХВЪРЛЯЙТЕ ТАЗИ СТАТИЯ НА БОКЛУКА …… ПРОСТО Я СЛОЖЕТЕ В ДОСИЕ “ ПРЕЗИДЕНТЪТ СТРЕЛЯ ПРОБНО, МА НЕ УЛУЧИ „……

  3. казва

    Тука-има тука-нЕма. ..т.е. Оная “игра” на Махленски Шмекери. ..и Хоп ! – Пак парсата Ни изчезваааа…
    – ама Ако се хванем Да играем/вярваме !
    ——-
    НАТО . Пълен комплект. ..и Чрез което – РеИнженерингът+НовНюрнбергски.

  4. ОТВРАТЕНА казва

    ПЕДЕРАСТИЯТА НЕ СЕ БРОИ…..

  5. ОТВРАТЕНА казва

    ТИ ДА ВИДИШ ОСИРАНЕ…..

  6. ОТВРАТЕНА казва

    ЩЕ МОЖЕТЕ ЛИ ДА СИ ИЗИГРАЕТЕ КАРТИТЕ ДОКРАЙ„ БОКЛУЦИ…??

  7. ОТВРАТЕНА казва

    ИЗНАСИЛВАТ…??– ГЛУПОСТИ……

  8. НА ФИНАЛА казва

    НЕ СЕ ЗАНИМАВАЙТЕ С ХОРА„ КОИТО ОЩЕ ХОДЯТ НА ДЕТСКА ГРАДИНА И СА ТОЛКОВА НАПРЕДНИЧАВИ ДА ЗАЩИТАВАТ ПРОФЕСОРИ…..

  9. ЧЕРВЕНА СПОРТНА КОЛА казва

    НЕ„ ПРОСТО ИСКАХ ДА ОБЯСНЯ НА ЕДНИ АМЕБИ ЕВОЛЮЦИЯТА В КАРТИНКИ…..

  10. ОТВРАТЕНА казва

    АЗ ПЪК БРЪКНАХ ДА ИЗВАДЯ “ ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБОЛГАРСКАЯ“ И ИЗВАДИХ КАКВИ ЛИ НЕ НЕЩА…..

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.