Кеворк попиля безметежниците: Операция „Всичко за продан”

5 2 286

Един ден – и това ще бъде съвсем скоро – мнозина ще се срамуват, че не са схванали веднага, що за птици са кирчовци. Най-много ще се тръшка Политическата Секта – наистина, непонятно е временното умопомрачение, в което изпадна тя, а обичайно е много, дори патологично мнителна. Но сега остана сляпа за Измамата – а когато прогледна, вече беше късно.

Двама Пришълци се бяха наместили в играта и се ръгаха яко – а езиците им не преставаха да мелят, главно глупости и лъжи. Сега, с вторият си акъл, Сектата може вече да ги претегли светкавично: Пейчо и Пуйчо, чието битие започва с бруталната „Афера Божурище“ и трябваше да завърши с гениалната милиардна далавера „Меморандумът Джемкорп“, а пътьом бяха нагиздени с премиерски и вицепремиерски постове.

Впрочем, лекотата, с която кирчовци прежалиха Меморандума, не е резултат от някаква боязън или отзвук от внезапно появила се съвест. Причината е съвсем друга: зад себе си двамата оставят не по-малко изгодни – за самите тях – сделки, проспани и неразгадани, поне засега, от никой. С някои изключения – например, нетърпимо безобразните комбинации с руския газ.

Парламентът се занимава с тях, но на депутатите няма да им стигне времето за друго, освен да изпитат съжаление, че Господ не ги е дарил с дарбата на Дуото Кирчо/Асенчо.

Между другото: Кирчо каза, че прекратяват сделката с „Джемкорп“, понеже привлякла прекалено общественото внимание.

Този безметежник сякаш и докрай не схвана, че има някаква разлика между един премиер и един бизнесмен, а и изобщо не успя да овладее езика си – от казаното излиза, че сделките трябва да се правят тайно, нейде в мрачините, без излишно да привличат внимание, дори, когато се разиграва един милиард долара.

Днес, поглеждайки назад, виждаме, че публиката е била напълно приспана от двама талантливи мушикаджии. А и без друго, колкото повече будалкат българина, толкова повече той става лековерен – това е една от особеностите на Вятърничавия Преход.

Спомнете си, колко време бе отделено на Харвардската диплома на ПростоКирчо – автентична ли е всъщност, или просто е сертификат за завършени курсове след университетско образование. Самият Кирчо услужливо обясняваше, че дипломата се изписвала на вертикален лист, пък сертификата – на хоризонтален, или обратното, все тая, вече бяхме извадили душата и дори изкормили великия Харвард – мистифицирайки го до край.

Ние гроба на Чаплин разровихме – вярно, нашият Ганчо бил само помагач на някакъв поляк – та на Харвард ще му простим!

Разбутването на Харвард обаче е доста по-лесно, отколкото да открием отговорите на няколко прости – само привидно – въпроса: Кой изхвърли в нашия джендем двамата комбинатори, кой ги дотика в политиката, кой забрави що за стока са, кой не провидя какво ще остане след тях.

Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.

Бяхме изправени пред сериала „Смут в Джендема“ – епизод трети и най-скандален. В първия епизод Симеон, без да мисли много, се превърна, в крайна сметка, от цар в брокер на недвижими имоти. Той – Сакскобургготски!

Когато си върне окончателно част от тях – вече осъди България в Страсбург – може да надене отново царската корона. Правят-струват, гледат да ни убедят, че няма разлика между каскет и корона.

Като премиер Симеон имаше навика да подпитва министрите и депутатите си – той гледаше на тях като на кочияши – какво си говорят за него зад гърба му.

Веднъж затиснал в ъгъла един по-слабохарактерен измежду тях – да каже как го наричат насаме. Оня взел да го усуква, а Симеон се подхилил: „Сакса, нали?“ Накрая оня не издържал и си признал, че му викат Горския. Понеже беше нахлупил каскета заради горите, които си искаше.

В епизод „втори“, който започна десетина години преди Бойко да стане премиер, мнозина копнееха да докоснат поне шерифското му кожено палто.

Шашардисването продължи необичайно дълго по новите български стандарти, накрая Падишахът и Народът се умориха един от друг, ББ взе да обикаля пущинаците и да чете комюникета от джипа си.

И тогава цъфнаха шарлатаните от Божурище.

Между другото, имам един Кеворкизъм от времето, когато заплесването по ББ беше в разцвета си: „Ей, идиоти, утре да не решите, че Борисовата градина е кръстена на Бойко“.

Впрочем, ако ББ не беше разкарал Цветанов, а му беше дал под аренда властта си за няколко месеца, ГЕРБ щеше да спечели всички избори, дори да бяха направили Мадуро шеф на ЦИК.

Има един разказ на Роалд Дал, в общи линии сюжетът му, доколкото си спомням, е следния: съпругът е коцкар, тръгва с жена си на лятна почивка, таксито ги чака, багажът е натоварен, тогава той се сеща, че е забравил нещо и се връща обратно в празната къща, която обитават сами.

И докато асансьорът пълзи между етажите, съпругата притичва и изключва тока – и тръгва за двайсетина дни да си гледа кефа по френското крайбрежие. Лято е, адска жега, никой не може да чуе крясъците на нещастника. Не е най-героичния финал на една коцкарска кариера.

Цветанов също има асансьор, заради който уж го разкараха – но няма как да го заклещят в него. Затова, след няколко месеца той и „нашият лидер“ отново си разменят местата.

А ние ще пропуснем възможността да се запознаем с тарикатите от Дуото. Нещата обаче не се развиват така – и сега те се измитат от властта, като оставят клетото народонаселение заклещено в един спрял асансьор.

Студ, глад и патриотични песни.

Едно уточнение: този текст е предаден в редакцията на „Уикенд“ във вторник, 26 юли – три дни, преди Нинова да обяви, какво ще прави с третия мандат. Тук е раят на идиотщините, тъй че е възможно всичко да се случи – а обикновено се случва онова, което всички политикани твърдят, че е невъзможно да се случи.

Например – кабинет с премиер ПростоКирчо, Нинова в ролята на Раймонда Диен, десетина депутати от ИТН със записи на заповед, скътани до сърцата им. Двойна порция патриотични песни.

Да резюмираме отново – как се пръкнаха Кирчо и ортаците му. Възможно е някоя подробност да ни подсети за нещо, незабелязано досега. Радев открива Кирчо – макар че, по-скоро онзи сам му се пробутва.

Реклама

Цитирам от дописката си „Продадено“:

„Радев при всяко положение има по-добри рефлекси от кирчовци и със сигурност бързо е схванал, какво може да извлече от фантазния си нов приятел – идеята да се гледа на политиката като на бизнес-проект очевидно му допада. През май 2021-а изважда Кирчо пред публиката – прави го министър на икономиката, макар и в нарушение на Конституцията Кирчо подписва фалшива декларация.

Оттам насетне, сметалото на Радев изчислява безупречно. След първите предсрочни избори, той не притиска „победителят“ Слави да бъде по-настойчив в преговорите за редовен кабинет.

Сякаш е сигурен, че при неуспех той ще бъде изоставен от феновете си, които, разочаровани и дори сърдити, ще мигрират към нещо друго. Какво може да е то? И ето го гениалното решение: на мястото на звездата, подставят напълно анонимен тип, който, както гласи известният лаф, има, за широката публика, самобитността на пакетче чипс; Слави е фаворит на бежанците ни – на реалните, както и на клетниците, които все още сънуват „своята“ чужбина – онзи пък идва направо от чужбина; Слави е смятан за опасен противник – онзи никой не го бръсне за слива, това го прави симпатичен, и пр.

Публиката пък вече е пределно отегчена от бутафорните избори. Радев нарежда на кирчовци да спрат да тършуват из банки и фондове – време е за проекта. Той получава приличен изборен резултат, нищо повече, но напълно достатъчен, за да се състави една неприлична коалиция. Търговията може да започне – и тя завършва успешно: Продадено!

Някакви момчета идват и получават държавата на безценица.

Никаква идеология, дори най-дърварска – чист алъш-вериш. Няма същинска политика, дори политическо говорене липсва. Единственото конкретно нещо, което Кирчо каза, докато представяше намеренията си като премиер, беше чиста глупост: щял да осигури енергийната независимост на България“. (край на цитата)

Този текст е публикуван на 18 декември 2021 година. Радев все още не подозира, че ще бъде измамен от Кирчо. А той ще осигурява „независимост“?! Като го гледа човек, тоя дори гащите си не може да върже сам – кой му дудне в ухото за някаква „независимост“?

Тъй или иначе, той бързо набира самочувствие – глупостите, които извършва или прокламира с едно несмислено глаголене, не могат да бъдат източник на неговата независимост. Нещо друго трябва да е причина нашият петльо да държи навирен гребена си.

Снима се с н.пр. госпожа Херо Мустафа, репчи се непрекъснато на Путин – той сигурно се е разтреперил, държи се фамилиарно с Байдън, лъже като разпран за някакъв несъществуващ разговор с него, но американците му прощават волностите – което е абсолютно безпрецедентно, изрязва от една обща снимка с държавния секретар Блинкен македонския премиер, неизвестно защо се среща във Вашингтон с вицепрезидентката Харис, поучава колегите си от ЕС да вземат пример от него в „депутинизирането“, гони руската пета „колония“ от посолството в София, не спазва коалиционни договорки, пренебрегва дори препоръките на президента или на КСНС за македонския казус, изобщо – държи се като отвързан.

Това е резултат от нещо, което е пресилено да наречем „конспирация“ – но „операция“ е напълно подходяща дума. Тя се осъществява почти без никаква скритост, ясни са ролите на всички участници в нея – както и каква ще бъде съдбата им съвсем скоро.

За да няма никакви съмнения в замисъла, накрая г-жа Мустафа демонстративно приема представители на парламентарно представените партти, но не лидерите им, а техни пратеници, което също е един твърде прозрачен намек, че операцията е осъществена. Обикновено в такива случаи се показва снимка на трупа на поръчания опонент, но в нашия случай и снимка на гостите й трябва да свърши работа – още повече, че поне един-двама от гостите й представяха партии, които са на изживяване.

И ето какво трябва да се случи: на всяка цена трябва да има кабинет, а ако това не се случи – на всяка цена кирчовци трябва да бъдат запазени. Също трябва да стане ясно, че за някои от непоканените лидери (Кирчови Съглашатели) мандалото е хлопнало – както се изразява Нинова.

Нейното бъдеще сякаш вече е решено от авторите на Операцията – след фразата й „Нито един куршум няма да бъде даден на Украйна“ (за да бъде използван срещу Русия); също и заради яростната й съпротива срещу изгонването на служители от руското посолство. Честността, дори само в говоренето, никак не е по вкуса на подобни Операции.

Всичко се прави в защита на кирчовци – независимо, че в доста случаи те се представят като пълни глупаци или политически инфантили. А елиминирането на по-важните местни играчи или вкопаването им като фигуранти ще открие нови простори пред кирчовци, ще обезцени някои контакти и нагласи, ще сложи край на глезотията за руско-българската близост.

И няма значение дали местните политически аборигени, които са на прицел, са „леви“ или „десни“, след като те вече с удоволствие се мляскат взаимно.

Само един външен човек – външен и на познанието и опита – може да направи това, което досега направи Кирчо или предстои да направи. Както се вижда, и Операцията е пределно постна и скучна, заради което дори не я крият особено. Все пак, вероятно са я кръстили някак – може би „Съглашатели“.

Заради отблъскващото всесъгласие, с което нашите тиквеници приемат всичко, което им възложат. Но и „Всичко за продан“ е хубаво заглавие – повече подхожда на ПростоКирчо, някак си е по-близо до душичката му.

Въпросът обаче е, доколко всичко това – съглашатели, продавачи, самата Операция – е близо до душата на Народа.

Американците в някои отношения са доста наивни. Президентът Рейгън обичал да разказва следната история: „Когато едно американско момче се натъкне на купчина конски фъшкии – тази дума използвал той – винаги радостно възкликва: О, значи наблизо има и кон!“

Нашите хора тук не са толкова романтично настроени. Когато видят фъшкии, особено оставени от политици, те виждат единствено фъшкии и нищо друго.

Трябва да си наясно с това – каквото и да решиш да правиш тук.

Идва времето на Радев. Двата му служебни кабинета всъщност спечелиха, за чужда сметка, съответните избори – с една нечувана враждебност към политическия опонент и налудни обвинения, които в повечето случаи изобщо не бяха доказани. Сега ПростоКирчо няма да има този късмет, 6-7 месеца са прекалено малко време, за да бъдат забравени далаверите му, особено с руския газ.

Един от най-известните романи на Джон Льо Каре се казва „Шпионинът, който дойде от студа“. Скоро ще четем документалния роман „Глупакът, който дойде тук, заедно със студа“.

Да се надяваме, че Радев вече е загърбил враждебността си – в немалко случаи основателно предизвикана. И със сигурност е разбрал, че когато й се довериш прекалено, тя ще порази и теб самия.

Предполагам, че не е участник в Операцията – пренебрежителното отношение на ПростоКирчо докзва това. Тогава нека види „коня“ зад фъшкиите – да настоява пред ЦИК да се броят и контролните разписки, които остават след машинното гласуване.

Така тъкмо ще върне и жеста на ПростоКирчо, който навремето много бързо и много подло го предаде.

КЕВОРК КЕВОРКЯН, специално за „Уикенд”

5 Коментара
  1. ИСТИНАТА казва

    „Другарю“ Кеворк, хайде де, и НЕЩИЧКО НАПИШЕТЕ и за:КТБ, ПЪТНАТА КАРТА, НОЩНОТО ШКАФЧЕ, Мата Хари, гласът от ЗАПИСИТЕ, ХАЗАРТА, Барселона,………………………………….., за МИЛИОНИТЕ, МИЛИАРДИТЕ ОТКРАДНАТИ от ОПГ“герб“ и ЯТАЦИ!!! Хайде де, та нали УЖ Сте СМЕЛ ПИСАЧ!!!

  2. ръмпо казва

    дърт чикиджия,един син не можа да възпита ,седнал народа да оправя ,мурук изплюй за малко на тюфлека маломерката ,,ще се срасне с устата ти

  3. Дона казва

    Точно,ясно,дълбоко сега щафетата е президента време е да си види грешките и да ги поправи,ако е възможно.

  4. Д-р Менгеле казва

    „Ако продължаваме така, една заран можем да осъмнем с орангутан като премиер-министър.“
    Е, ще е малко по-добре отколкото макаците, които ни управляват 76+ години. Все пак орангутанът е примат и има някаква перспектива за еволюция, а макакът си е маймуна и ще си остане маймуна.

  5. Д-р Менгеле казва

    Дядка, я напиши нещичко за маймуняка от Банкя, ама не смееш. Що бе дядка, дрът си вече, никой няма да дойде да те млати.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.