БИВШ МВР ШЕФ: ГЕРБ сатанизира Бойко Рашков от страх, крали са като за световно

0 1 936

КОЙ Е ТОЙ: Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944-та. Основното си образование завършва в 46-о училище „Константин Фотинов“, а средното – в електротехникума „Александър Попов“. Дипломира се като юрист в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Адвокат на свободна практика е от 1987 г. Бил е народен представител от СДС в периода 1997-1999 г. От 1999-а до лятото на 2001 г. е министър на вътрешните работи във втория мандат на правителството на Иван Костов. Кандидат е за вицепрезидент в двойка с Румен Христов. Семеен е, има една дъщеря. Съпругата му е банков служител.

Интервюто за „Фокус“.

– Парламентът така и не стигна до Закона за работата на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) заради липса на кворум. Вносителите предлагат въпросната комисия да бъде разделена на два отделни органа – Комисия за отнемане на незаконното придобито имущество и Комисия за противодействие на корупцията.

Припомням, че приемането на този закон бе едно от условията на „Продължаваме промяната“ за участие в преговорите за съставяне на правителство с третия мандат. От партията настояваха и вътрешният министър Бойко Рашков да бъде избран за председател на Антикорупционната комисия, защото засега КПКОНПИ се управлява временно от изпълняващо длъжността лице, след като предишният председател Сотир Цацаров подаде оставка. На обсъжданията обаче юристи са с много забележки към проекта за закон.

Той куца откъм превенция, твърдят едни, неприемливо е правилникът на комисията да се съгласува с Министерския съвет, казват други. Илюзия е един орган да се справи с корупцията, говорят трети. В момента не сме фокусирани върху административните форми за борба с корупцията, а носенето на оръжие от разследващите инспектори е тотално несвойствено за всеки разследващ орган.

И така, сега действащият закон се повтаря, като единствената разлика е, че за председател на една от комисиите се избира Бойко Рашков. Това са само част от забележките. Дали проектозаконът за КПКОНПИ няма да последва в крайна сметка съдбата на Закона за закритото спецправосъдие, който се въртеше през няколко парламента, докато бъде приет?

Въпросът е към бившия министър на вътрешните работи, сега адвокат Емануил Йорданов. Защо експерти и политици подлагат на унищожителна критика законопроекта за противодействие на корупцията в този му вид, г-н Йорданов?

– По принцип много хора са скептични към този тип законодателство, в това число влизам и аз. И примерно моите възражения са свързани с това, че подобен закон имахме още по времето на социализма – говоря за Глава 3 от Закона за собствеността на гражданите. В последствие първият законопроект от този тип беше създаден по времето на управлението на НДСВ.

Но тогава общественото обсъждане не беше направено с юристи, а с художници, скулптори и поети, не знам защо – може би защото законопроектът не ставаше за нищо. В последствие нещата заработиха някак си, но успехът на комисията беше твърде илюзорен и нещата продължиха така в продължение на години. Отделен въпрос е, как ще се развият нещата за в бъдеще, но е очевидно, че след като парламентът прекратява дейността си, разговорът ще трябва да продължи в следващите състави на Народното събрание.

– Този законопроект, той трябва ли да се пренапише? Изобщо трябва ли да се пише такъв закон?

– Ами, ние имаме такъв закон, който действа. И всички тези хора, които в момента говорят против измененията, ми се струва, че не съм ги чувал в предишни години да говорят по темата. На практика недостатъците на действащия закон се виждаха съвсем ясно, включително и хората, които ръководеха комисията, бяха твърде спорни като личности и като професионалисти. Та до ден днешен.

– Новият проект обаче променя ли по някакъв начин съдържанието, изчиства ли недостатъците от предишния закон, или те са механично преписани, като твърдят някои ваши колеги?

– Мисля, че до голяма степен се споделя философията на предишния закон. Въвеждат се някои нови неща, като най-същественото от тях е наличието на разследващи инспектори. И дори в тази сфера се спекулира при обсъждането на законопроекта, като се излагат твърдения, че едва ли не някой се е опитвал да заобиколи прокуратурата, без да погледне, че в закона много ясно е написано, че става въпрос за разследващи органи, каквито и до този момент съществуват и които ще работят естествено под ръководството на прокуратурата.

– Една от критиките, г-н Йорданов, е, че не е регламентиран цензът на разследващия инспектор, т.е. той може и да не бъде юрист. Това разумно ли е?

– Мисля, че това не е вярно. Да си кажа честно, чел съм законопроекта доста бързичко, но мисля, че е изрично посочено, че става въпрос за юристи. Няма как да не са юристи. Човек, завършил математика или география, не може да се занимава с разследваща дейност. Освен това, дори някъде нещо да е пропуснато като дума, е съвсем нормално в периода между първо и второ гласуване на законопроекта нещата да се оправят, да преминат в едно по-нормално русло.

– Известно ви е със сигурност, че този законопроект придоби печалната слава с определението на комисията като „бухалка“. И всъщност върху това определение се фокусира едва ли не цялата ни политическа класа. Дали на шега, дали в кавички или без, това определение се чу на онлайн излъчването на вътрешна среща на „Демократична България“ и всички се хванаха за него. „Бухалка“ ли е КПКОНПИ?

– Ами, нека хората, които говорят за това, че КПКОНПИ щяло да се превърне в бухалка, да си припомнят, че във времето на управление на ГЕРБ „бухалки“ бяха много държавни органи – всички, които имат контролни функции, са били използвани срещу хората, и то най-вече в периодите на избори. И там, където някое търговско дружество е конкуренция на „правилните“ фирми.

– Доколко е вярно и основателно твърдението, че комисията с текстовете, регламентирани в този законопроект, е направена като щит за сега действащите депутати и министри и „бухалка“ за всички останали?

– Не.

– Т.е. някой не си ли прави закон, който да го защитава, да го покровителства?

– Не мисля. И точно най яростните критици на този законопроект мисля, че трябва най-малко да говорят, защото първо им липсва правна грамотност, а второ, преди малко съвсем ясно говорих за това, че последните 12 години всички държавни органи се използваха като „бухалки“. Много хора сме в състояние да разкажем конкретни случаи, но няма на кого.

– Разкажете някой сега.

– Мога да ви кажа за двама млади хора, които имаха много успешен бизнес, но за техен лош късмет, бяха конкуренти на една много „правилна“ фирма и те бяха подгонени от прокуратура, от данъчни и не знам от какви органи още, включително – говоря за първия мандат на ГЕРБ, тогава изпратиха един човек да ме предупреди, че едва ли не съм главатар на организирана престъпна група и ако не престана да си защитавам клиентите, ще ме подгонят и мен.

– Каква беше вашата реакция?

– Ами, казах на човека, който ми обясняваше тия неща, да иде и да каже на изпратилите го един хубав български израз, който не е подходящ за публична употреба – слага се червена точка.

– Няма как да я сложим в ефир, за съжаление, не сме телевизия. Г-н Йорданов, не мога да не ви попитам и за още един законопроект, който бе приет от Народното събрание на второ четене с промени в Закона за съдебната власт и който предизвика също буря. С промените в него се урежда работата на европейските делегирани прокурори, а вносител на измененията е отново Министерският съвет. И въпреки че промените са свързани със съответния европейски регламент относно създаване на Европейската прокуратура, възникна подозрението, че така се създава втора прокуратура у нас. Вярно ли е това, има ли основание?

– Естествено, че няма основание, но пак искам да подчертая това, че критиците на всички видове законопроекти, които сега се внасят, са с крайно ниска правна грамотност. Говорим за хора, които не са влизали в съдебна зала и ако аз бях в парламента и трябваше да споря с тях, първо бих ги попитал да ми разкажат едно дело, което са проследили от начало докрай. Примерно, ако е наказателно дело, от досъдебното производство до последна инстанция.

И тяхната работа сега е да спекулират, да се опитват да критикуват, колкото и да не разбират материята и да се правят, че са целите в бяло, при положение че народът ги изгони с развалени домати и вмирисана риба. Така че нека си припомнят, какво се случи през 2020 г. на площадите и да имат поне малко срам да седнат и да замълчат 15 минути.

– А как оценявате това, което направи правителството през последните 6-7 месеца?

– Ами, правителството направи най-важното нещо, което трябваше да се направи в българската политика – отстраниха ГЕРБ от власт. Това беше задължителното условие България да тръгне в някаква по-нормална посока.

Реклама

За съжаление, обстоятелствата са такива, че няма как да разчитаме на някакво бързо развитие и на чутовни успехи в управлението, тъй като първо състоянието на българската политическа система е трагично, а второто – има най-различни кризи, повечето от които са с външен за България произход, и очевидно ще трябва някак да се грижим за оцеляването на първо място, а след това за развитието. Защото виждате, постоянно се явяваме на избори, всяко съставяне на правителство е доста мъчително и понякога почти невъзможно, да не кажа съвсем.

Има политически сили, които полагат някакви сериозни, искрени усилия да постигнат нещо, но има други, които вдигат ръчната спирачка и мислят, че по този начин печелят. Включително появи се един феномен, който аз наричам партия „Няма такъв мандат“, защото докосвайки се до мандат, бил той техен или чужд, винаги го провалят. Така че ще трябва да изчакаме известно време, може би ще трябва и да гласуваме на няколко пъти още в близкото бъдеще, докато нещата придобият някаква по-нормална картина.

– А как се стигне до ситуацията на криза, близка с тази от 1996-1997 г.?

– Не мисля, че сме стигнали до такава криза.

– Цените на газа? Двойната инфлация?

– Двамата с вас си спомняме, какво беше тогава, какво беше и по време на Лукановата зима – нещата бяха неконтролируеми и държавата се разпадаше.

– Докато сега енергоносителите вървят нагоре, газът става 300 лева, токът – 1200. Почти непосилно е за фирмите да издържат. Те трябва да изберат между заплати и електричество, за да работят.

– Този ценови шок не е само за България, а в почти всички държави. И в тази ситуация аз не мога да разбера как в България има партии, които като се заговори против Путин и неговото управление, започват да си късат ризите и им излиза пяна на устата, как лоши хора можели да критикуват Русия и едва ли не Путин е Достоевски и не трябва да казваме нищо лошо за него.

– Той и Достоевски да беше, пак, ако имаме критика, трябва да я казваме. Не са чак толкова много коленопреклонните путинисти. То всъщност една от тези партии беше и коалиционен партньор в управлението. Ето, сега тук не се ли пообъркаха ценностите, г-н Йорданов?

– Ами, действително коалициите не дават някакъв повод за неописуема радост, но в крайна сметка, когато трябва да се избира от лошо и по-лошо, избираш лошото.

– И още един въпрос да ви попитам, вие сте и бивш министър на вътрешните работи – какво е състоянието на министерството сега. Много въпроси бяха предизвикани от казуса „Семерджиев“ – един човек, който от 15 години шофира с много висящи дела, шофира без книжка, шофира дрогиран, с чадър в органите на полицията и живее безнаказано до момента, до който убива две невинни жертви, две момичета. Къде е полицията днес?

– В тези 15 години, 12 години управлява ГЕРБ. От всичките вътрешни министри, които са преминали в този период през министерството, имаше само един, който отговаряше по образование и професионална биография на изискванията за вътрешен министър, и това беше проф. Вучков.

Само че той работи няколко месеца и понеже не пожелаха да сменят главния секретар на министерството, с който той тогава очевидно не можеше да работи, човекът достойно си подаде оставката, въпреки че според мен трябваше да остане да работи и да търси подходящия момент, в който да смени главния секретар. Той едва ли щеше да се забави. Но като сложим към това и безобразното кадруване на ГЕРБ в абсолютно всички сфери и наличието на двама главни прокурори, назначени един след друг от Бойко Борисов, не виждам какво трябва да се чудим за Семерджиев и за всички такива като него.

– Каква ви е оценката за министерството днес? Различна от вашето време?

– Мисля, че е по-различно, именно поради това, за което говорих преди малко – изключително тежко наследство и много кратък период от време, в който Бойко Рашков работеше в министерството. Каквото и да говорят против него, аз мисля, че Бойко Рашков е един добър министър на вътрешните работи, и ако имаше повече време, можеше да постигне и осезаеми резултати. Но в крайна сметка, вярвам, че ще дойдат по-добри времена както за България като цяло, така и за МВР.

– Защо бе сатанизирана фигурата на Бойко Рашков?

– Ами, защото много хора ги е страх. Забележете, че са крали като за световно управленство и в същото време се опитват да ни обяснят, че нищо не се било случило. В момента протестират пътностроителните фирми, които били свършили определена работа, а не си били получили парите.

В същото време се установява по безспорен начин, че има пътностроителни фирми, които не са свършили работа за 5 стотинки и са прибрали – забележете, в брой, в сакове, торби, чували над 70 милиона лева. Това е само за един случай. А колко други са такива – едва ли знаем в този момент. Но това е някакво уникално безобразие и маса юнаци от ГЕРБ излизат и казват „Всичко си е съвсем точно“. Взели 70 милиона – да са живи и здрави, да се почерпят.

– Сега не се ли краде?

– Ами, възможно е и да се краде, но когато се краде, си има органи, които трябва да разкриват кражбите и да предават виновните лица за наказване. Но съм абсолютно сигурен, че в този момент не се краде, както се крадеше в последните 12 години.

– Направихме един кръг и пак се върнахме към проектозакона за КПКОНПИ. Колко комисии си спомняте, какви ли не институции за борба с корупцията правихме, БОРКОР ли не беше, и въпреки всичко корупция си има и трудно е да се ограничи. Защо? Защо се оказва по-силна дори от интелекта на почтените или почтените не издържат на чара на корупцията?

– Защото в България никога законът не е бил на уважение. Имате ли случай, в който някой ви е посочил с одобрение човек, който спазва закона, и да ви каже „Вижте тоя колко е хубав, съобразява се с всички закони“?

– Законът е врата у поле, казва шопът. Който е луд, да минава през нея.

– Именно. Достатъчно е човек да излезе с лек автомобил на пътя и да види, че никой с нищо не се съобразява. Това е начин на мислене. И когато говорим, че уж сме имали някаква нетърпимост към корупцията, това е твърде относително, защото мога да ви кажа конкретен, действително случай със самия ден – един ден слизах от трамвая и чух зад гърба ми някакъв човек, говореше на висок глас: „Погледни го тоя идиот, беше министър, а се вози на трамвай“.

– Значи сте бил в неговата ценностна система глупав, г-н Йорданов – извинете за израза. Не сте крал и трамваят ви се пада.

– Да. Така че това е отношението ни към корупцията. Българинът е против корупцията, в която не участва. Така че това, което предстои на хората, които ще управляват държавата – дай Боже да са по-читави в бъдеще, е да възпитават уважението към закона, уважението към съда. Всички тези неща са много важни и някой трябва да им обърне внимание.

– Пред какви предизвикателства ще бъде изправен служебният кабинет?

– Не мисля, че трябва да товарим служебния кабинет с някакви прекомерни очаквания. Те имат задачата да се занимават с делничните дейности по управлението на държавата и съответно да съдействат за провеждането на едни честни избори. За щастие, хартиените бюлетини не бяха върнати, ще си гласуваме с машинките, които както се видя, пречат много на едни много гласовити в последно време партии. Дано повече българи се усетят, че е хубаво да отидем на избори, а не да чакаме след това да дойде време да излизаме пак на площадите. Така че нека гласуваме и да решаваме сами, какво ще ни се случва в бъдеще.

– Какви са очакванията ви за следващия кабинет, за 48-я парламент? Ще има ли такъв?

– Може би ще има, но ще бъде труден, шарен и мъката ще продължи още известно време.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.