Да се посмеем на „Възраждане” и да ги пратим в обществения ъгъл
Приятели, появи се прелюбопитна вест, която бързам да ви обадя. Тя е, че между първия „възрожденец” Костадинов и първия натовец Столтенберг се е установило приятелство. Разбрали са се натовските бази в Безмер и Ново село да се разширят, МИГ-овете да отидат за скрап и да бъдат заменени с F-ове.
Сдружила се е и женската част. Госпожа натовката е пратила на госпожа „възрожденката” колет с норвежкия деликатес въздушно пушена сьомга, а тя от своя страна плете терлички на внучето й. Уговорили се и да посетят дамско парти с бейлис и парфета, щяла да се присъедини и еврошефката Урсула.
Сега насериозно
Нека след фейлетона да мина насериозно. За Костадин Костадинов симпатията към САЩ и НАТО е най-невъзможното чувство. Той по-скоро би станал мияч на тоалетни в Тюмен, отколкото американски посланик в Париж. Но външните му пристрастия са отделна тема, нас ни интересува какви ги върши на роден терен. А върши той следното – обещава на идващите избори да спечели 30% и да стане първа сила, като главната му задача ще бъде да прати „импотентната” (по негов израз) система на бунището. И – забележете! – ще управлява без грам коалиции. Това последното не го чухме – „без грам” ли рече?.. Днес в политическите системи на Европа се събират змии и таралежи, вълци и овце, смъртни врагове си подават ръка в името на национално оцеляване – но това е цел не за всички. Костадинов възнамерява да действа „самосиндикално” и без никой да му се пречка. Обаче на подобни думи шопът от Негован казва, че ако преди е имало такова животно, днес вече нема. Същото, но в интелигентен стил, го изрази философката Хана Арендт, казвайки: „Изолационизмът води към тоталитаризъм”.
След „Подемос” и „Сириза”
Във всяка държава има антисистемни партии, обикновено те заемат малък обществен дял, около 5 до 10 процента, като изключим ръста им при вълнения и кризи (тогава избуяват всевъзможни ГМО-та). А феновете на тия формации са люде нереализирани, мигранти и лузъри, повечето слабообразовани и откровено неграмотни, също маниаци за „всеобща справедливост”, а основната част са обикновени хулигани и агиткаджии, разреждащи енергия в улични баталии. Увеличиха се всички те поради сътресенията в световния ред, но най-лошото при тях е, че не са конструктивни, а деструктивни; не градят, а рушат, без да знаят какво ще вършат после.
Още се помнят абсурдистките изборни 27% на испанските радикали от „Подемос”, които победиха за кратко и дори вкараха в правителството свой вицепремиер. Подобни възходи и падения се случиха и с гръцката „Сириза”. А току преди месец „Националният сбор” на Марин льо Пен насмалко щеше да свали президента Макрон, класирайки се трети и в 600-членния Сенат взе цели 90 места.
Успехи от този тип въодушевяват Костадин Костадинов, комуто прозвището „Копейкин” лепна чудно. Зарадва се и за това, че тези дни в Италия се случиха радостни за ушите му събития – премиерът Марио Драги си хвърли оставката поради разлом с радикалната „5 звезди” на Грило/Ди Майо/Конте. Що пък това да не го постигна и аз, си казва Копейката – раздаването на картите веднъж ще зависи от мен!
Движението „Не”
Правя много важно уточнение. Крайнодесните и крайнолевите движения, „вълчите глутници” на Европа, все пак имат идейна основа, декларират отношение към всички стопански и политически въпроси. Такива са „Германска колегия”, „Фламандски блок”, испанската „Фаланга”, румънската „Нова десница”, холандският „Национален алианс” и др.
За разлика от тях родното „Възраждане” е без или по-скоро с неясна платформа – заменя я с временни, злободневни и основно популистки дела. Всичко що е проблемно, неясно и разколебаващо, е прекрасен терен за тях. Достатъчно е да изникне някакво обществено „не”, и те зареждат пушките. А поводът за протест може да бъде всякакъв, какъвто роди злобата на деня – ваксини или гейпаради, американски бази или чуждестранни концесии, оръжие за Украйна, газ от Русия и руски дипломати, Истанбулска конвенция, национален празник. Ако се спори за или против пчелното млечице – очаквай и там „възрожденци”… Отказът от НАТО и ЕС, за който партията най-много ратува, е на практика минимална част от глобалната война по всички направления на костадиновци и ганевци.
Иван Ченчев, зам.-председател на парламентарната група на БСП ги квалифицира простичко и точно: „Специализирали са се в запълване на политически ниши. Следят обществените противоречие и видят ли такова, веднага се пуска в центъра му. Синонимът им е „Движение „Не”.
Какво казват мислителите
Ченчев се изрази меко. За такъв род движения световните мислители са много по-остри. „Национализмът е морбили на човечеството” (Айнщайн), „Публичната омраза ще я откриете където има най-малко култура”(Гьоте), „Национализмът е наша форма на кръвосмешение, наше идолопоклонство, наша лудост (Ерих Фром), „Национализмът е глупав петел, кукуригащ в собствения си курник (Ричард Олдингтън). Към тях ще се осмеля да прибавя „Национализмът е последното пристанище на комунизма”.
Но да бъдем прагматични. Нужни са на обществото „черни овци”. За да го скандализират и отрезвяват, да му посочват къде греши и от какво да се пази. Но това общество, по дефиниция мразещо крайностите, все пак им отдава дължимото, допуска ги да живеят, като все пак си запазва правото на последен глас. В резултат на който – и след като прекалят – ги праща там където им е мястото – в ъгъла.
Друг е въпросът, че радикалите не работят за без пари (центове или копейки), напротив, те силно ги интересуват. И заради тях са способни на всякакви гимнастики. Позабрави се, че миналата година прокуратурата поиска партия „Възраждане” да бъде закрита заради регистрационни манипулации – от 580 подписа 108 са били фалшиви, 87 не са били положени под устава, а и двама члена междувременно са починали. Отказът на съда да закрие партията бе по причина, че такова нарушение е било извършено при регистрацията преди 6 години и днес не може да бъде предмет на съдебно дирене. Стартираха също разследвания за имотите на Костадинов и за неправомерно използване на партийните субсидии, каквито данни излязоха в медиите. Явно на доста хора той пречи, в отговор заизважда оправдателни документи, до съд не се стигна, амбициите на враговете му позаглъхнаха, ала както казва народът – няма дим без огън.
В последната минута
Малко преди вестникът да се завърти, дойде важна вест – президентът предостави третия управленски мандат на БСП. Бързам по това да кажа няколко думи. Като например че отново се очертава цунка-гунка на русофили с русофоби. По регламент се полага премиерът да е от водещата партия ПП, което автоматично предполага и министър на финансите, това са всъщност основни лостове. От историята знаем за подобни рокади – една партия държи мандата, а друга ръководи. Така ще бъде и с Нинова – ще трябва да се навежда на партньорите си – вековни опоненти. Впрочем, и до момента си бе така – всеки участник в коалицията скърцаше със зъби и се навеждаше… В случая хората казват помежду си „Туриха Курна на фурна”.
Иска ми се да има разбирателство, но не ще се получи – как ще стане за „Газпром”, за украинското оръжие, за руските дипломати, за КПКОНПИ? Така е при коалициите „орел, рак и щука” – завършват с избори. Ако се случи договаряне, то може да бъде само срещу общия враг ГЕРБ. И тук историята предлага примери – враговете Чърчил и Сталин се събраха за да победят Хитлер.
Тестът „Путин”
„Възраждане” ще е против „депутинизацията” която ПП и ДБ ще налагат на Нинова. Но в левия сектор партиите станаха много и краденето на избирателя няма да спре. Е, „Възрожденците” си знаят само едно и само него декламират – избори, та избори, след които ще се явят на бял кон и ще поведат държавата.
На такива химери любимите им руснаци казват „Бред сумасшедшего” (в превод „Бълнуване на луд”). Има още по-интересна руска фраза: „Доживьом до понедельнике”.
За тях Шарл Азнавур изпя „Les comediens” („Комендиантите”): „Посрещнете комедиантити, те източват цялата страна…”
НАСКО МАНДАДЖИЕВ, в. „Уикенд“, заглавието е на Narod.bg
Ужасен ужас, а нали там са вече „Герб“?
“ To live is to suffer, to survive is to find some meaning in the suffering.“
Friedrich Nietzsche
“Yes, the brutalities of progress are called revolutions. When they are over, this is recognised: that the human race has been harshly treated, but that it has advanced.”
Victor Hugo, Les Misérables