КОМЕНТАРЪТ: Щирлиц до „центъра“

8 2 692

Всяко посолство на 80 процента е съставено от хора на службите на съответната държава е това е една от най-прозрачните публични тайни на дипломацията. Навсякъде по света. Познавам немалко служители на нашето МВнР от различни цветове и знам от първо лице, че тяхната работа се състои в превеждане на медийни публикации и писане на докладни записки за „топлата вода“ и „метеорологичната прогноза“.

Възможно е да има и по-специални офицери от военното разузнаване или друга подобна структура, но не ми е съвсем ясно какво тези „джеймсбондовци“ биха правили в София преди 10 ноември 1989-та и в наши дни. При положение, че по времето на Бай Тошо ние бяхме „16-а република на СССР“, а сега сме „51-я щат на САЩ“. Какви тайни, какви пет лева при толкова мераклии за „активни борци“ в краката на „началниците“? Да си кажем право – за валутни дажби…

Черно-бели тв-летописи

Няма как, читателите ще трябва да изтърпят малко ретро, защото животът не започва от Кирчо, Асенчо, Корнелия, Слави, Христо Иванов, Лорер, Мирчев, Лена, Калина или Кака Цона. Преди половин век у нас, а и в целия соц-блок, бе особено популярен телевизионният сериал „17 мига от пролетта“ по сюжет на писателя Юлиян Семьонов, с великолепния актьор Вячеслав Тихонов в главната роля. Наред с участието на други забележителни театрални и филмови творци от някогашния СССР като Олег Табаков, Василий Лановой, Ростислав Плят, Леонид Броневой, Евгений Евстигнеев, Леонид Куравльов и т.н. Тези имена едва ли говорят много на новите поколения „смартфони“, но все нещо означават за просветените читатели на „Уикенд“.

В споменатия сериал често ставаше дума за донесенията на съветския разузнавач Исаев-Щирлиц, внедрен в тила на врага преди и по време на Втората световна война. А повечето от шифрограмите на „щандартенфюрера“ от SS до Москва минаваха под мотото „Юстас до Центъра“.

Та, ето за това си помислих, когато близо 50 години след моето юношество в началото на 70-те отново на дневен ред излязоха разузнавачи, контраразузнавачи, шпиони и всевъзможни галфони.

Черно-белите тв-летописи може би днес изглеждат наивни, но в тях е закодирана реалност от миналото, проектирана и в настоящето чрез безпощадната Машина на времето, която по неписано правило винаги се връща на изходно положение. Ето защо предлагам едно донесение без шифър на виртуалния „руски агент“ Щирлиц до Центъра, без никой да го очаква и без никой да му плаща от двете страни на Барикадата.

Крием се без никой да ни търси

И като сме тръгнали ретро, да го караме и нататък. Още преди 10 ноември 1989-а у нас вървеше лакардията, че Тодор Живков се е крил от полицията преди 9 септември 1944-та без никой да го търси!

А „доказателството“ на маса и под покривката и юргана се състоеше в това, че така нареченият Бай Тошо е играл табла с местния полицай в Говедарци, когато уж е бил интерниран заедно със своята съпруга д-р Мара Малеева.

Дали е така или не, вече едва ли има кой да ни светне, но немалко от главните герои на антифашистката Съпротива свидетелстваха, че за първи път са видели бъдещия Първи, когато той се ръкува с партизаните от бригадата „Чавдар“ на прословутите кадри от жълтите павета…

Нейсе, Тодор Живков остава в Историята като най-успешния български държавник, след като Царя Освободител ни подарява държавност на 3 март 1878 г. Неизбежната полемика я отлагам за друга седмица, а сега ще кажа само това, че при селския хитрец от Правец  нашата страна никога не е била изправяна на прага на война. Дори при Карибската криза през 1962 г. И оттук следва вина от нови времена, докато се крием без никой да ни търси.

Ясни сме като юлско утро

Само преди няколко дни почитателите на „Джулая“ посрещнаха най-ранния изгрев на Слънцето край Калиакра, Каварна, Крапец, Шабла, Балчик или Дуранкулак. Радвам им се, защото няма как да бъда сред тях поради ЕГН и коментарно дередже.

Утешението за стария журналист е това, че сме ясни като юлско утро, а по този начин се осмислят тоновете думи и обобщения. Какво бих написал на мястото на Щирлиц до Центъра, даже и без онези четири бона премия, за които женският Ленин, пардон – Лена, спомена тези дни?

Милата фаворитка на Кирчо в оставка – ами това са жълти стотинки в сравнение с милионите в зелено, изсипвани от „Америка за България“, Сорос и Ко в гърлото на евро-атлантическите папагали, които ни докараха „македонския гамбит“ на бабофила Макрон и заплахата от „Искандер“.

Не знам дали тези „джендъри“ си дават сметка какви ги вършат, но заради тях българската държавност е поставена на карта. За трети или четвърти път в рамките на век и отново в краката на Бялата мечка…

Преди 144 години Санкт Петербург ни подари Свободата срещу Ятагана с цената на стотина хиляди жертви от страна на Руската империя. След Първата световна война (1914-1918) бяхме смазани, като сателити на Берлин, Виена и Турция срещу Освободителите, но влязохме заедно в кюпа покрай Брест-Литовския и Ньойския договор.

След 1944-45 г. запазихме границите си в рамките на „ярешката кожа“ само и единствено благодарение на застъпничеството на Сталин и приноса на „шумкарите“ в Антифашистката съпротива на европейските народи. Без това щяхме да се върнем към картата преди Съединението от 1885-та…

Ето как ние се оказваме най-неблагодарното племе на света, ако си дадем сметка кой какво е направил за нас и против нас. Тоест, Западът винаги е подкрепял Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, а „лошата Русия“, по-късно СССР, по един или друг начин е защитавала „братушките“, пристанали заради своя продажен елит на душманите от Берлинския договор, Ньой и Третия райх.

Реклама

Курбан по „Член пети“

Какво всъщност би могъл да напише имагинерният Щирлиц до виртуалния Център? Прехвърлям в главата си възможните точки и стигам до извода, че „конспирацията“ в случая е констатация по силите на всеки средноинтелигентен нашенец. Пардон, това вече е подвиг на фона на „смартфоните“ и галфоните без втора мисловна, критична и етична система. Все пак, накратко…

Първо: днешна България е територия без национален суверенитет. Всяко решение, що се отнася до външна политика или до вътрешен дневен ред, се спуска от „Големия началник“ от Вашингтон чрез посредничеството на оядената евро-номенклатура от Брюксел.

Правителствата в София по един или друг начин се селектират, промотират и инсталират по директива от „Масонската ложа“, управляваща така наречения „Колективен Запад“.

Именно по тази причина политическата система у нас е фатално разградена, заличени са „левица“ и „десница“ и затова изборите не са в състояние да излъчат адекватно парламентарно представителство, като след всяко завъртане на „Руската рулетка“ следва още от същото. И дори по-лошо…

Второ: наложените под външен диктат управници са абсолютно чужди на мнозинството българи, които не искат да плащат с цената на своя бит и живот подкрепата за неонацисткия режим в Киев и произтичащите инфлационни и геополитически щети.

Трето: близо две-трети от съзнателните сънародници никога няма да приемат истеричната, слугинска поза на „кирчовците“, която нарежда нашата страна до шизофреничните русофоби от Украйна, Полша, Румъния, Прибалтика. България не е била колония на Руската империя, а е освободена от щиковете на великата армия на император Александър II и този генетичен код никога няма да бъде изкоренен от родовата ни ДНК.

Четвърто: Червената армия не е произвела нито един изстрел и не е оставила нито една военна база у нас след 9 септември 1944 г. Никога и по никакъв начин България не е била окупирана държава, въпреки че Съюзниците с пълно основание биха могли да наложат този статут заради това, че „милите Кобурги“ и техните министри от породата на Богдан Филов и сие присъединяват страната към Пакта на Третия райх.

Тук е моментът да се отбележи, че даже през Втората световна война сателитът на Хитлер от София не затваря легацията на Москва, а 3 март продължава да бъде празнуван като символ на възстановената българска държавност.

Пето: Народният съд е резултат от върховната воля на освободените народи да наложат възмездие срещу колаборационистите с нацизма в Европа и това става след колективно решение на Съюзниците от Москва, Лондон и Вашингтон. И, стига сълзи и сополи за извергите ала Кочо Стоянов, Иван Вълков и детеубиеца от Ястребино Костадин Йорданов, изографисани върху „Стената на плача“ край НДК.

Тяхната участ сега трябва да последват чуждестранните палачи от нацисткия батальон „Азов“, пленени, пардон – „евакуирани“, в Донбас?! Никаква „политкоректна“ милост, макар че Путин е играч и не вярвам да дръпне спусъка…

Шесто: мнозинството от българския народ не може да понася чудовищната информационно-психологическа агресия и манипулация, изливащи се всекидневно от „правилните медии“ по темата „Украйна“.

Лъжата е толкова крещяща, че напомня за извращенията на някакъв човешки боклук в женски дрехи, гнус ме е дори да споменавам името му, твърдящ, че шестте невръстни жертви на фашисткия терор в Ястребино били убити от… червените партизани?!

Седмо: нормална България е против доставката на оръжие или муниции за бандеровския режим в Киев, която е факт, макар и през трети страни, независимо от нелепите оправдания на г-жа Нинова и други фактори от властта.

Осмо: най-бедната нация в ЕС е изтръпнала пред наближаващата „украинска зима“, след като по-католиците от папата от „Дондуков“ №1 нарушиха договорите с „Газпром“ и отказаха да плащат синьото гориво с рубли, само и само да се харесат на своите началници от двете страни на Атлантика. Без значение, че дузина „по-бели“ държави от България потърсиха и намериха компромисен вариант.

Девето: изгонването на 70-те руски дипломати, след още 12 по-рано, е най-позорната страница в 144-годишната история на възстановената на 3 март 1878 г. България. Проследете кой и как коментира скандала и всичко ще ви стане ясно до припадък.

Десето: целта е България да бъде превърната в плацдарм на САЩ и НАТО срещу Русия, като успоредно с това се преформатира генетичният код на нашия народ под знака на „руската заплаха“.

Нищо чудно да сме предвидени за курбан по „Член пети“ от конституцията на Алианса и по този начин оттук да тръгне последната война?! Този път това ще бъде окончателно решение. Впрочем, кой пусна без никаква военна потребност атомната бомба над Хирошима и Нагазаки през август 1945-та с цената на стотици хиляди цивилни жертви? Ако слушаме нашенските евроатлантически папагали, ще излезе, че това е бил Сталин, а не Труман…

Кретени! Да продължавам ли донесението от Щирлиц до Центъра? Напълно безплатно и напук на някакво Ленче, за което вероятно музиката от всяка свирка струва пари? Защо обаче тази хубавица не попита „началниците“ – как така те спокойно поддържат дипломатически отношения с Москва? По време на война и чрез посолство на площад „Донбас“ в Москва…

Георги Атанасов за „Уикенд”

8 Коментара
  1. Мариана Сумистката казва

    КАКВО ПО– ЛОШО ОТ ТОВА ДА НЯМАТЕ КАПКА СЪСТОЯТЕЛНОСТ….?

  2. !!! казва

    Браво!

  3. WATCH ME NOW казва
  4. Мариана Сумистката казва

    НЕДЪГАВОСТИ

  5. Lucid & Ferrous казва

    Чичо Гошо, много en gros си я напраскал тази статия, разчитайки на невежеството на българското стадо.
    На 3 март 1861г са освободени руските крепостни. Та същите тези крепостни идват да освобождават хора, които са имали къщи на два ката, притежавали са земята си и са могли да я продават и да се заселват където пожелаят в Османската империя и отвъд. Е, не че им е било много весело под чуждо владичество, но са били далеч по-добре от руските мужици.

    Крепостните в Русия са били със статут на роби, като циганите във Влашко и Молдова. Помешчиците са могли да ги продават, да разделят бащата, майката или децата от семейството. Ако му потрябват мотики, лизгари, чукове и пр. на господаря, хоп продава някое 3-4 годишно дете.
    Мъжете са били наричани „души“, а не хора, жените не са се водели за хора. От руск. в бг – трима души, десет души, а не човека, Всеки, който се е оженел за крепостен/а ставал крепостен. Бай дъ уей, помешчиците използвали този трик за усядане на циганите и увеличаване „дУшите“ на крепостните си като ги женели за цигани.

    Чичо, Романови са германци, а официалния език на „руската“ аристокрация е френски.
    Чичо, Сталин е предлагал Южна България на Турция за да се присъедини към СИВ и Варшавския договор – Турция отказва.

    Ястребино. Чичо, ти българи калайджии виждал ли си? А бургуджии/чилингири, мутафчии, кошничари, копанари …..? Щот аз не съм.

    Едно ме е яд – че Втората световна не сме били на страната на Русия. Германците щяха да ни прегазят и всичките ви активни борци – русофили и сашкофили, щяха да бъдат активизирани в трудовите лагери!

  6. Lucid & Ferrous казва

    Да, Русия ни е освободила, не Германия, Франция или Англия – какви са им били целите, това не е важно за нас. Което не означава, че трябва да им бъдем крепостни, роби, или браточки. Но не и подляри – недостойно е да тръгнеш срещу народ, който те е освободил!
    Рашките обаче, не трябва да забравят, че НИЕ сме им дали азбуката, и най-вече КНИЖНИНАТА.
    Чичо, чел ли си като хлапе Руски вълшебни приказки? Ако беше българин щеше да знаеш, че това са НАШИ легенди и митове. Ама не си и за тва забери си комплексите за малоценност и марш в нафталина.

  7. Мариана Сумистката казва

    Интересни представители на животинския свят

  8. Мариана Сумистката казва

    ВСЕ ПАК ДИСКРИМИНАЦИЯТА Е НА ДНЕВЕН РЕД. ОТ ШЕСТ ГОДИНИ НАСАМ С УЖАСЯВАЩА СИГУРНОСТ.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.