Докога? Канадците „Дънди Прешъс” точат българско злато за $740 млн. на година срещу жълти стотинки

0 2 198

Навръх 11 май – когато църквата почита светите братя равноапостоли Кирил и Методий, Асен Василев вгорчи имения ден на премиера Кирил Петков.

Вицепремиерът и финансов министър предложи да бъде завишена до пет пъти концесионната такса за добив на злато и мед, тъй като в момента таксите носят твърде ниски приходи в бюджета и взе на мушка канадците от „Дънди Прешъс Металс“ – най-големият износител на златна руда, добита у нас.

Финансист №1 е настоявал пред премиера компанията не само да плаща повече за добитото златото, но и да подпише нов договор. Както е известно, всичко канадско е любимо на премиера.

Съпругата му е канадка, дълги години е живял в Страната на кленовия лист. Докато беше служебен икономически министър в кабинета „Янев“ Конституционният съд постанови, че е имал двойно гражданство.

Решението на Василев, облечено вече и в постановление на МС, е довело до лют скандал между двамата съпредседатели на „Продължаваме промяната“, довериха пред „Уикенд“ източници от Министерския съвет.

Искри между вицето и премиера прехвърчали през следващите дни и за 25-те стотинки, които трябва да се дават като компенсация срещу скъпите горива. Финансист №1 не бил склонен да развързва кесията на бюджета, но на фона на златото вторият скандал по-скоро е изглеждал като буря в чаша вода.

Финансовият министър е на път да завиши драстично таксите за добив на метали – мед, злато и сребро. В момента концесионното плащане е от 0,8% до 4%, а министерството му предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%.

Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажби на добиваните природни богатства, което според финансовото ведомство е справедливо както за държавата, така и за концесионера. Нещо повече – за металите се предвижда въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив.

Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. Канадците обаче умело излизат сухи от новите такси, тъй като те няма да важат за действащите концесионни договори. Освен, ако не бъде подписано „допълнително споразумение“ за тяхното изменение.

Министерството на финансите посочва, че към 1 март 2022 г. действат едва 21 договора за добив на метали, но те носят най-много постъпления в бюджета – 32,6 млн. лв.  за 2018 г., 30,1 млн. лв. за 2019 г., 38,7 млн. лв. за 2020 г., както и 52,6 млн. лв. за 2021 г. Всички суми са без ДДС.

Василев още като служебен министър подхвана „Дънди Прешъс Металс“ , като обяви, че канадският инвеститор трябва да плаща повече за добива на злато. Атаката му започна миналия септември.

Той поименно посочи в парламента концесията за добив на злато, мед и сребро на „Дънди Прешъс Металс“, която по думите му води до твърде ниски отчисления за държавата. Според министъра компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара.

В същото време заплащаната за добива концесионна такса в българския бюджет е в размер на едва 26 млн. лв. или около 1% – твърде жалка сума на фона на баснословните печалби.

Още през 2016 г. Сметната палата първа би камбаната. Задълбочен анализ на концесията разкри, че в периода януари 2011 г.  до декември 2013 г. канадският концесионер „Дънди Прешъс“ е добил край Челопеч 5 153 261 тона руда.

Реклама

Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8 тона, а на сребро – 42,9 тона. Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара според цените на Лондонската метална борса. Общата сума на добива възлиза на над 1,5 млрд. долара.

От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли едва около 23 млн. долара (1.5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 г. – 2013 г. За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187,5 млн. долара.

Като резултат на одита беше обявено, че започва преглед на концесията, но няма как да промени равнището на концесионно възнаграждение от 1,5% от приходите от продажба на добиваните подземни богатства.

Причината е, че през 2008 г. тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че „концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия“. В случая с Челопеч това означава, че до 2029 г. размерът на възнаграждението не може да се променя.

През 2019 г. тогавашният премиер Бойко Борисов присъства на откриване на съоръжение от новата концесия на „Дънди“ – за находището „Ада тепе“ край Крумовград. Тогава компанията заяви, че очаква да добие 21 тона злато от рудника през следващите 8 години.

По информация от Националния концесионен регистър ставката по новия договор на „Дънди“ е плаваща – от 1,44% до 4%.  Археолозите,  проучвали Ада тепе, казват, че в района са се намирали най-старите златни рудници в Европа.

Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра.

Анализ на Българската стопанска камера разкрива, че България е сред десетте най-големи износители в света на благородни метали. Той е изготвен от експерта по външна търговия Борислав Георгиев, който посочва, че страната ни заема трето място по експорт на злато и четвърто при нерафинираната мед.

„Очевидно е необходимо преосмисляне на концесионната политика на българската държава при наличието на тези сериозни разлики в стойността на реализирания износ на подземни богатства и размера на приходи от концесии, отчетени по държавния (републикански) бюджет, които съгласно закона са основни приходоизточници на Сребърния фонд“, посочва Георгиев.

Той цитира данните от Сребърния фонд – Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, които разкриват, че от 2010 г. до 2019 г. са внесени в хазната общо 989,7 млн. лева , като само за 2019 г. износът на руди и концентрати от благородни метали – с изключение на сребърните – възлиза на 521 571 000 евро.

А злато в недрата на България има доста! „Дънди Прешъс Металс“ отчете рекорден добив на най-скъпия метал през 2019 г. Компанията е произвела общо 230 600 тройунции от благородния метал под формата на концентрат, или с 15% повече, отколкото през 2018 г.

Причината за скока е, че през 2019 г. заработи вторият български рудник на DPM – „Ада тепе“ край Крумовград. Понастоящем доказаните и вероятни запаси в Челопеч са 1,6 млн. тройунция злато и 336 млн. фунта мед за експлоатационен срок от още 8 години.

Прогнозни производствени резултати за 2020 г. се движат между 163 000 – 184 000 тройунции злато и 35 – 40 млн. фунта мед, според официалните данни, публикувана на интернет страницата на компанията.

Само за жълтия метал това прави приход от около 360 млн. долара. Тройунцията е единица за тегло, използвана при скъпоценни метали и техни сплави. Една тройунция е равна на 31,1034768 грама. Името й произлиза от град Троа във Франция, важен търговски център през Средновековието.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.