Как Червената армия строи редиците на БГ левите

2 863

В къщата на Левицата всичко се обърка. Първо, Корнелия научи, че Румен прави таен проект с Канадеца, и заяви на другаря си, че не може повече да живее в една къща с него. Корнелия не излизаше от стаята си, а Румен не се прибираше вкъщи. Това положение продължи няколко месеца и измъчваше както самите съпрузи, така и всички членове на семейството и присъдружните партии.

После обаче се оказа, че Корнелия е във връзка с Канадеца, а Румен е сам-самичък в голямата бяла къща. Съседите заподозряха, че горкият ще сформира нов проект – със Стефан, но родата му отрече това със съобщение във фейса. После избухна войната и Корнелия реши да избяга от Канадеца, който искаше да прати пушки на източния фронт.

Накрая другарката се усмири, щото реши, че ще й е по-удобно да си трае. И се завърна при Румен, без да напуска Канадеца. Така изглежда българската политическа сапунена опера. Която обаче се разиграва в едни сложни международни времена, които имат отражение и у нас.

Инвазията на Владимир Владимирович в Украйна доведе до неочаквани промени по света и у нас.

Европейският съюз постигна удивително високи нива на единство и още по-странно – повиши бързината на действието си. НАТО най-накрая обърна внимание на източния си фланг, а страните членки започнаха да се замислят за повишаване на военните си бюджети – тема, която десетилетия наред дълбоко неглижираха, освен по времето на Тръмп.

В български условия също се случиха интересни неща – въпреки напомнянията на един куп платени русофили и „полезни идиоти“, че „слънцето винаги изгрява от изток“, се случи чудо, подобно на онова, което Исус извършва в Кана Галилейска – „Газпром“ ни спря газа, но ние пак си имаме.

Войната активизира всички -фили и -фоби и по инстинкт ли, по традиция ли българската левица почти целокупно зае страната на Кремъл. От години формата на управление в РФ не е комунистическа, не е социалистическа, дори въобще не е „лява“, но българската Левица явно има други жалони, които я накараха да се построи като малка дървена армия зад позицията на Москва.

Но тук се случи още по-интересно чудо – проруската левица – единна и мобилизирана, с ясни лозунги и развети плющящи знамена, започна да се… разпада. Това кьоше на политическия площад се идентифицира, надигна мощен глас и започна да се рои така, както и седесари не са се роили.

Това за роенето е важно… Едно време под „Левица“ разбирахме само мощната БСП, защото всеки ляв, който не е в БСП, бързо приключваше с политическата си кариера. Когато Първанов напусна Партията обаче, започна процес на люспене, което сега, при Корнелия Нинова, просто тръгна на бързи обороти.

На последния парламентарен вот миналата година БСП остана без медал, класира се 4-та с мизерните за стандартите й 10.21%. Нинова обаче направи троен аксел и успя да влезе в изпълнителната власт, като дори дава вид, че дърпа някакви управленски конци. Но процесът по овластяването на социалистите не подейства като антибиотик на вируса – роенето на Левицата продължава.

Реклама

И така, през последните две седмици се появиха 3 нови партии, които са леви и които биха си турили „Z“, „V“ и Георгиевска лента на знамето, т.е. категорично са загрижени за руската позиция.

Появи се партия „Развитие”, която се отцепи от ИТН на Слави Трифонов, но в случая е важно, че веднага зае проруската позиция. Миналата неделя се роди последната за момента партия на Мая Манолова, която също обясни на света, че не трябва да бави победата на Русия с нови пратки евроатлантически пушкала. Като нова партия трябва вече да броим и „Български възход“ на Стефан Янев – човека, който пръв ни каза, че в Украйна няма никаква война, щото Владимир Владимирович така му бил казал.

Т.е. войната разля русофилската позиция по българския политически терен, който и без това бе пълен с партии и личности, споделящи тази позиция. В момента две парламентарни сили – БСП и „Възраждане“ – са се залостили в тази ниша, три други партии също са от тази страна на бариерата, а нови три се учредиха и също напират в тази посока. Отделно от това е и Румен Радев, който неуспешно бабува политически проекти, но е все още силен глас в русофилския хор.

Ясно е защо е така. Русофилството тук е традиционно и заради войната е във възходящ тренд. Партии като „Възраждане“ се завърнаха към него веднага след като им свърши антиваксърския период. По времето на Нинова БСП е здраво стъпила на този терен просто защото консервативната Корнелия е във война с либералната европейска левица на Сергей Станишев.

Президентът достигна своя политически връх, когато вдигна юмрук и поведе битката с Бойко Борисов. И досега мнозина мърморят, че той е повел чужда битка, т.е. играл е кукувица в чуждо гнездо. Това няма голямо значение – важното е, че неговият ход бе смел, при това в трудни времена. Радев спечели своите избори и се създаде впечатление, че наистина ПП е негов политически проект – и в това нямаше нищо лошо (освен в главите на недочелите, които твърдяха, че президентът няма право на политическа дейност).

И точно когато се очакваше безметежен втори президентски мандат, Радев предприе няколко странни стъпки – разграничи се рязко от ПП по много параграфи, а след това се разграничи и от ИТН и ДБ – с неевропейската си позиция за украинските оръжия. Така Радев не само се сепарира, но и се запъти към опозиционното кьоше, населявано в момента от Бойко Борисов.

Накратко – Радев с готовност заряза всичките си успехи, вкл. оценките си от САЩ, които го определяха като „бъдещ стратегически лидер” и “войн от ХХI век“ заради спорна, прокремълска позиция. Това е странно. Защо едни европейци и северноатлантици реагират така? Лесният отговор – защото са зависими от Москва – не стига. Такъв отговор е дъвка за социалните мрежи. Безадресното „човек на Путин“ едва ли има по-силна тежест от „човек на Сорос“. Така че развръзката тук предстои.

Голяма част от раздвижването в левицата може да се обясни с вътрешни цели – прегрупирането е популистки ход, целящ днес електорални лайкове, които утре евентуално ще се трансформират в реални избирателни гласове.

Т.е. силното русофилство е позиция за вътрешна употреба. И колко силно ще бъде то зависи от степента на кризата, от продължителността на войната и от начина, по който ще завърши тя.

Публикация на в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg

2 Коментара
  1. Атанас Кирилов казва

    След като собственика на Сега беше изритан от газта, верните му журналя започнаха яко да плюят наляво.

  2. Марияна Тайкуондистката казва

    Алеко Константинов за политиците, казано през 1994 година, т.е. преди 128 години, а си важи със страшна сила:
    Всичките са МАСКАРИ !

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.