Заради ГЕРБ: България губи по 1 МИЛИОН ЛЕВА на ден! (хунтата отказала евтиния азерски газ)

0 2 309

Един от най-спорните въпроси около доставките на природен газ в България през последните дни е кой и кога е взел решението България да се откаже от по-големи количества азерски газ.

Сега страната получава само около една четвърт от договорените количества и така ще бъде до края на юни, поради което няма как да се компенсира спирането на доставките от Русия.

По време на пресконференцията на „Продължаваме промяната“ миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев заяви, че азерския газ можеше да идва на по-ниска цена и можеше да се достави през връзката Кулата-Сидирокастро, но бившият директор на дружеството Николай Павлов доброволно се е отказал от 60% от този газ.

„И това не е случайно“, каза още Василев и поясни, че по този начин България е губила между 500 хил. и 1 млн. лева на ден като е купувала по-скъпия руски газ от „Газпром“.

Документи, с които „Капитал“ разполага, обаче показват по-различна картина. Накратко, назначеното от ГЕРБ ръководство на БЕХ е взело решението за намаляване на азерските доставки и е поискало одобрение за това от служебния министър на енергетиката Андрей Живков.

Макар че такова чисто административно въобще не е нужно, Живков все пак се съгласява.

До един етап на този процес пряко е участвал и сегашният министър на енергетиката Александър Николов, както и сегашният финансов министър Асен Василев, които тогава бяха част първия служебен кабинет. Тогава публично двамата не заеха позиция по тази тема.

В интервю за bTV в неделя Александър Николов намекна, че уволнението му от служебния кабинет е свързано с отказът от азерски газ.

А ролята на тогавашния изпълнителен директор на Булгаргаз Николай Павлов в договарянето с азерите е била по-скоро на изпълнител на вече взетите решения.

Какви са фактите

Реклама

България трябваше да започне да получава газ от Азербайджан още на 1 януари 2021 г. Заради забавеното строителство на интерконектора с Гърция това нямаше как да се случи и правителството на ГЕРБ, още в края на 2020 г., проведе преговори за промяна на условията.

Решено беше да се използва реверсивната връзка през Кулата като алтернативно трасе до 30 септември 2021 г., докато се построи газовият интерконектор до Гърция. Обемите обаче бяха намалени до около 30% от планирания 1 млрд. куб.м.

Междусистемната връзка България-Гърция обаче продължи да се бави и през юли миналата година, по време вече на служебния кабинет на президента Румен Радев, се наложи да се водят нови преговори с азерите за осигуряване на доставките до 30 юни 2022 г.

От протокол на заседание на съвета на директорите на БЕХ от 30 юли 2021 г. става ясно, че е било решено да се възложи на директора на „Булгаргаз“ (тогава Николай Павлова) да участва на търговете за капацитет на „Неа Месемврия“ и „Кулата-Сидирокастро“ като запази 10 хил. мВтч/ден при налични 30 хил. мВтч/ден. Това е напълно достатъчно за доставката на цялото количество газ по азерския договор (1 млрд. куб.м. на година е 2.8 млн. куб.м. на ден или 29.5 хил. мВтч/ден).

Решение на БЕХ е взето от изпълнителния директор Валентин Николов и членовете Диян Димитров, Иван Андреев, Стелиан Коев и Александър Църноречки. Всички те бяха назначени след проведен от правителството на ГЕРБ конкурс.

Още същия ден – 30 юли, служебният министър на енергетиката Андрей Живков (по това време негов заместник все още е Александър Николов) дава становище, че няма компетенция, в качеството си на министър, да дава одобрение на оперативните решения на БЕХ, но все пак изрично казва, че не възразява да се ограничат доставките на азерски газ.

Окончателното решение за всичко това е взето на 2 септември 2021 г. и потвърдено още веднъж на 15 септември, откогато и влиза в сила. Именно това е и последния работен ден на Асен Василев като служебен министър на финансите. Александър Николов пък беше освободен като зам.-министър на енергетиката от първото служебно правителство на 12 август.

Какви са ефектите

Конкретните ценови параметри на договора за азерския газ са търговска тайна, но премиерът Кирил Петков е заявявал, че цената е поне четири пъти по-ниска от тази на руския газ. Асен Василев пък казва, че държавата губи от отказа си от азерския газ между половин и един милиона лева на ден. За въпросния период от 270 дни (1 октомври 2021 г. – 30 юни 2022 г.) това значи между 135 и 270 млн. лева щети, които са платени от потребителите на природен газ.

По-големият проблем обаче е не цената, а липсата на алтернатива. Ако България разполагаше с въпросните количества азерски газ през зимата можеше да запълни хранилището в „Чирен“, което сега е на рекорден минимум от 18%. А това би дало много повече гъвкавост при отношенията с „Газпром“ и най-вече сега – при спирането на руските доставки.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.