Закони? Не важат за сараите на задкулисието, Доган е недосегаем

0 1 096

Правосъдието у нас страда от дефицит на доверие заради безпомощността, която държавата демонстрира, когато стане дума за силните на деня.

Дори и да бъдат хванати в крачка, че са извършили нарушения, тези хора, концентрирали власт и пари, остават безнаказани. Нарицателно за този модел на привилегированите са луксозните им имения, около които цари беззаконие.

Сараят на Ахмед Доган тласна общественото недоволство до точката му на кипене през 2020 г., когато избухнаха антиправителствените протести. Едва след летния скандал в парк „Росенец“, където лидерът на ДПС абсолютно незаконно си беше „приватизирал“ публичния плаж, държавата прогледна за купищата закононарушения.

Вече има влезли в сила заповеди за премахването на две постройки. Става въпрос за масивна триетажна постройка и павилион за охрана.

И до момента обаче тези сгради са си на мястото. Оказа се, че същите са построени на държавен терен, но органите не успяха да установят автора на незаконното строителство. Това означава, че за събарянето им ще се похарчат пари на данъкоплатците.

Първоначално кабинетът на ГЕРБ не отпусна средства на областната администрация за тази дейност, въпреки че бяха искани от тогавашния областен управител Вълчо Чолаков. След това служебното правителство отпусна близо 60 000 лв., но не бяха усвоени. Сегашният губернатор на Бургас Стойко Танков отново поиска пари от бюджета.

Абсурдно е, че засега никой не смее да пипне сарая. Въпреки че заповедите за премахване бяха издадени през август 2020 г., все още не може да се намери кой да го свърши. Едва ли се дължи на това, че частникът няма да спечели.

Въпросът е защо държавата не използва за целта строителните си фирми. Тези дружества бяха натоварени да строят магистрали, да ремонтират язовири и оправят свлачища, но нямат капацитета да срутят две незаконни постройки? Има начин, но липсва желание.

Прокуратурата на Гешев също пасува

Кейовата стена към имението на Доган престоява в държавното обвинение близо 2 години. Първоначално беше образувана проверка заради факта, че кеят е нараснал с над 100 м от 2016 до 2019 г., без да има нито един строителен документ и удостоверение за експлоатация, както изисква законът.

Собственикът – фирмата „Хермес Солар“, твърди с нотариален акт, че пристрояването на яхтеното пристанище се е случило още през 80-те години на миналия век. Въпреки че това лесно може да бъде опровергано от сателитни снимки, нито ДНСК, нито прокуратурата предприеха действия в тази насока.

Едва преди месец държавният строителен контрол констатира, че на яхтеното пристанище му липсват строителни книжа. „От огледа на място става ясно, че около 50 м от северната, дългата част на кейовата стена, е старо строителство. Бетонът е обрушен и на места има оголена, силно корозирала армировка. Върху нея е положена нова бетонова настилка.

Новото строителство е цялата къса част и около 125 м от дългата част на кейовата стена. Това се потвърждава от кадастралните скици и от сателитните снимки. За новото строителство не са открити необходимите строителни книжа, включително разрешение за строеж“, съобщиха от ДНСК.

Това накара МВР да изпрати на прокуратурата материали, от които следва да бъде образувано дело за умишлено нанесени неверни обстоятелства.

Реклама

„Разследващите имат основание да заключат, че в официален документ – констативен нотариален акт от 18 март 2020 г., умишлено са нанесени неверни обстоятелства на база конструктивното становище, изготвено от 53-годишен инженер от Бургас“, информираха от полицията.

Мистерия е какво е спирало държавното обвинение толкова време да образува досъдебно производство за кея пред сарая и да разследва фирмата „Хермес Солар“, която се свързва с Доган. За тези 2 години вече трябваше да има повдигнати обвинения, ако е извършено престъпление, а не тепърва да се работи по случая.

Спасяването на редник Гайтански

Трябва да се признае, че съдебната ни система е изключително жалостива, когато стане дума за метастазите на ДПС. Бившият съдружник на Доган в най-първата му фирма Румен Гайтански-Вълка влезе в съдебен спор със Столичната община, която поиска да събори грандоманския му строеж на брега на яз. „Искър“ в едноименното ловно стопанство.

Скандалът с неговия сарай гръмна преди 2 години, след като депутатът от ДБ Владислав Панев алармира, че тонове бетон се изливат в парка пред широко затворените очи на институциите. Впоследствие проверка на ДНСК констатира, че става дума за незаконно строителство. Фирмата „Био Майнинг“, която строи сарая, обжалва заповедта на главния архитект на София за събарянето му.

Дружеството на Гайтански твърди пред съда, че става дума единствено за ремонт на стара барака с площ 1341 кв.м, а не за нов градеж, което би изисквало строителни книжа.

Това няма как да отговоря на истината, тъй като сателитни снимки на мястото от 2019 г. показват празно поле, върху което впоследствие изниква огромното имение. Съдия Ева Пелова от Административния съд в София обаче предпочита да не вярва на очите си. В края на 2021 г. тя реши, че новата ловна хижа може да се счита за ремонтирана работилница.

„По отношение на въпроса дали процесният строеж е нов, или може да става въпрос за ремонт на стара сграда, вещото лице посочва, че е описала това, което е видяла при огледа на място, без да е установила вече закрити работи, като например основите на сградата, както и че не е премахвала при огледа части от мазилка и топлоизолация от стените“, аргументира се съдията, като посочва, че „видимите части на сградата са нови, но е възможно да са налице и някакви стари елементи, които да са скрити“.

Така излиза, че съдът пренебрегва видимите доказателства като сателитни снимки, които ясно показват, че не става дума за ремонт, а за ново строителство, като дава тежест на някакви хипотетични невидими „стари елементи“.

Но съдебният абсурд не спира дотук. Решението веднага е обжалвано от главния архитект на Столична община, но делото и до момента не може да стигне до втора инстанция.

Причината е, че процедурни хватки блокират процеса. Съдия Пелова отхвърля жалбата, тъй като по нейни думи е подадена от „страна в производството, която не е участвала в разглеждането на делото пред първа инстанция“.

Тя се мотивира с това, че касационната жалба трябва да идва от Столичната община, а не от главния ѝ архитект, което е нонсенс, след като именно неговата заповед е предмет на делото. Това преди всичко ще забави окончателното произнасяне за събарянето на имението на Гайтански.

Законът и институциите са си взели дълъг отпуск за сараите на задкулисието. Паднат ли дворците им, ще бъде крачка към нормалността.

Публикация на в. „Сега”, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.