ПО ДОХОДИ: България е бананова република – докога?

6 1 632

Нещата са прости. Заплатите трябва да следват производителността на труда, а пенсиите – осигурителния принос. Ако се появи разлом, който води до това, работещи бедни или хора от третата възраст да са на ръба на мизерията, се намесва системата на социално подпомагане. Но не винаги простите от икономическа и социална гледна точка постулати са лесни за политическо произнасяне.

С Бюджет’22 финансовият министър Асен Василев обяви „край на политиката на бедност”. Той каза, че България няма да се примири с факта, че българите винаги ще са бедни.

Има обаче един „подкаст” – докога държавата няма да обръща внимание на социалното неравенство или ще прави така, че да го заличи по най-простия начин – чрез уравниловка, при която личният принос се пренебрегва, пише banker.bg.

„Сигналната ракета” за това изстреля Икономическият и социален съвет на Република България, който публикува становище „Доходни неравенства в България: Икономически политики и превенция“.

Високите равнища на неравенство в сферата на труда могат да имат сериозни икономически, социални и политически последици. Те могат да забавят икономическия растеж, да подкопаят социалната мобилност и социалното сближаване, да причинят влошаване на общественото здраве.

Затова и Международната организация по труда (МОТ) извежда кризата с COVID-19 като основен катализиращ фактор за развитието на неравенствата и се обяви за спешни действия за тяхното намаляване чрез насърчаване на приобщаващия растеж.

„Когато разслоението е твърде голямо, т.е. малка част от обществото притежава голяма част от националният доход, може да възникне риск от неравнопоставеност от гледна точка на достъп до качествено образование, здравеопазване, правораздаване и стоки и услуги от базов характер.

Това може да застраши икономическия растеж, особено когато е съчетано с нарастване на бедността на групите с най-ниски доходи”, пише в анализа.

Съветът с тревожност отбелязва, че в България разпределението на финансовото богатство e неравномерно, като групата на най-богатите (от статистическа гледна точка) притежава 31% от финансовото богатство, измерено чрез банковите депозити.

Освен това, страната ни е с най-висок коефициент на Джини, (който показва разпределението на благата в едно общество), сред всички страни-членки на ЕС вече повече от десетилетие. През 2011 г. този индикатор за България (35.0%) е бил близо до средния за ЕС (30.7%), а през 2019 г е 30.7% при 40.8% за България.

Страните с най-ниско неравенство са Словакия – 20.9%; Словения – 23.4% и Чехия – 24.0%. И въпреки че през 2020 индексът за България показва лек спад (40.0%), оставаме на последно място. ИСС обръща внимание, че в България е налице и сравнително голяма поляризация по доход между най-бедните 20% от обществото и най-богатите

Десетилетие назад разликата е била близо до средното ниво за Европа. От тогава насам, обаче, средноевропейското ниво се запазва в сравнително постоянни граници (~5 пъти), докато в България върви към нарастване и в момента тази стойност също е рекордно висока спрямо всички страни-членки на ЕС (за 2020 г. е 8.01 пъти)!

ИСС със съжаление отбелязва, че според последните официални данни, най-бедните – 50% от хората у нас притежават едва 16.5% от общия национален съвкупен доход.

За сравнение, две десетилетия по-рано, през 2001 г., те са притежавали малко над 20%.

Реклама

От друга страна, най-богатият 1% от населението на България притежава 18.2% от съвкупния доход, докато през 2008 г. е притежавал не повече от 8%. Това означава, че топ 1% на най-богатите българи притежават повече национален доход спрямо 50% от най-бедните българи.

Видимо от всички емпирични данни е, че е налице намаление на дела на концентрация на ресурси в 90% от българите за сметка на останалите 10%.

Погледнато в абсолютен план, размерът на средният годишен доход на 50-те процента най-бедни българи за 2020 г. е бил 5 787 лв. или 482 лв. средно на месец, докато в същото време размерът на средният годишен доход на 1% от най-богатите българи е бил приблизително 320 000 лв., средно по 26 666 лв. на месец. Това означава, че топ 1% получават 55 пъти по-големи доходи спрямо това, което получават 50% от най-бедните българи.

Отделянето на заплатите от производителността допринесе за изместване на разпределението на доходите от труда към капитала.

Доминиращите компании често са в позицията на единствен работодател в дадения сегмент.

Дигитализацията позволи да се фрагментира трудовия пазар и нарастващ брой от бизнеси разчитат на еднократни и инцидентни договори със самонаети.  ИСС отчита, че кризата COVID-19 ускори навлизането на дистанционната работа,  което пък значително увеличава шансовете за хората с увреждания, считани за неизползван резерв на пазара на труда, да реализират по-пълноценно своите познания и умения.

Технологичните промени носят поляризация на трудовия пазар и това е едно от основните предизвикателства на съвременните общества.

ИСС припомня, че математически, за да попаднете днес сред топ 5 на най-богатите хора на света, трябва да сте пестили по 50 000 долара на ден през последните 5 000 години (от изграждането на пирамидите в Египет до днес), а най-богатият 1% от населението на планетата притежава над два пъти повече богатство спрямо 6.9 милиарда души (85% от световното население).

Коефициентът на Джини в България, който измерва статистическата характеристика на разпределението на благата в обществото, т.е., паричната разлика между благосъстоянието на бедните и богатите, през 2020 г. е 40%, което е най-високата стойност сред всички страни-членки на ЕС.

Тези стойности не са плод на някакви годишни отклонения, а са се превърнали вече в установена закономерност повече от десетилетие, тъй като страната ни е на последно място в целия ЕС по този показател повече от десет години.

Ако наблюдаваме коефициента на Джини само на страните от Балканския полуостров, независимо от това дали са страни-членки на ЕС или не, то според официалните данни България стои изключително притеснително. Например – коефициентът на Джини в съседна Сърбия за 2019 г. е бил 33.3%, докато в България е 40.8%, в Албания е 34.3%, в Северна Македония е 30.7%, в Черна Гора е 34.1%, Румъния е 34.8% и т.н.

Следователно, страната ни не просто изостава спрямо средноевропейските равнища на неравенства, измерени чрез този коефициент, но тя се намира и на последните места на Балканския полуостров в компанията на страни със сходно икономическо развитие.

ИСС обръща внимание, че разходите за социално подпомагане и осигуряване в България (16.1% от БВП) изостават от средните за ЕС (26.9%), което допринася за високото ниво на бедност у нас. Поради тази причина ИСС смята за важно трансферите да се разпределят по-ефективно и по-справедливо.

От друга страна, продължителното предоставяне на социални помощи без създаване на възможности за реализация на пазара на труда не решава проблема с бедността.

6 Коментара
  1. Мариана Сумистката казва

    Кланица “ Градус“ – работно време до смразяване на врага.

  2. Мариана Сумистката казва

    Чатът е легитимен, горещ, обвързващ и много доходоносен.

  3. Мариана Сумистката казва

    Всъщност чатът е нелегитимен, но е прератнал в законосъобразно средство за решаване на огромен държавен проблем. Познавате ли “ ташаците“?

  4. Мариана Сумистката казва

    Буквално ще ви замразя долните отвратителни вътрешности и ще ги разпродам на безценица.

  5. Мариана Сумистката казва

    Та-а-а “ ташаците“ са плужаци с неопределен пол, или вид хермафродити, които играят роля на Троянски кон. Те са долнопробни лигави създания, отделящи слюнка, за да се защитят Хакват акаунти, лигавят се, мизерничат, купуват и продават информация с цел да извлекат някаква полза. С една дума- уродливи лепнещи съсиреци, подобни на туморни образувания….

  6. Мариана Сумистката казва

    Ще срина, шизофренични гниди!!!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.