Завещано от ГЕРБ: Всички реват за пари, хазната дрънка на празно

2 1 699

Протестиращите пътни строители, напълнили гуша по схемата „ремонт на ремонта” при ГЕРБ, искат милиард и двеста милиона лева. Хотелиери плашат с фалити заради непокрити разходи за настанените бежанци. Производители и търговци на жито и слънчоглед са на тръни заради затруднения износ.

Индустриалци през ден пишат гневни писма заради непосилните енергийни цени, а превозвачи готвят блокади, ако не се вземат мерки срещу нестихващото поскъпване на горивата.

Това са малка част от проблемите, които се стоварват върху управляващата коалиция. Властта сама си е виновна. И защото създава огромни очаквания за нови и нови помощи, компенсации, увеличаване на заплати и всякакви допълнителни разходи. И защото с всеки изминал ден все повече затъва в невъзможността да изпълни щедро пръсканите обещания в обозрими срокове. Паралелно с напрежението в обществото растат търканията в коалицията и по принципни, и по кадрови, и по текущи въпроси.

На този фон новината за драстичния спад на фискалния резерв до санитарния минимум от 4.5 млрд. лв. в началото на април не е изненада.

Държавата свърши парите, веднага подеха опозицията и критиците на властта. Коалиционният партньор „Има такъв народ“ също наля масло в огъня. Лично шефът на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански, чиято кандидатура за управител на БНБ не получи подкрепата на останалите три формации в управлението, с пост във фейсбук обърна внимание, че към 8 април държавата е разполагала само с 4.757 млрд. лв. по сметки в БНБ. Съпартиецът му Пламен Данаилов, зам.-министър на енергетиката, попита чрез социалните мрежи: „Какво е наложило и за какво са били разходвани толкова много средства?“

Макар че дни по-късно фискалният резерв се понапълни и прехвърли 8 млрд. лв., остава тревогата, че правителството посяга на „белите пари за черни дни”. Така и не се разбра защо и как за месец и половина от фискалния резерв се изпариха близо 4 млрд. лв. (засега финансовият министър е дал обяснение единствено за покрит стар дълг за 2.7 млрд. лв.).

„Пари нема, действайте!“ – така изглеждат нещата от март насам. През цялото време правителството бави плащания с разни оправдания – наложителни проверки, сформиране на работни групи, анализи и дори „саботажи“.

Злополучната зърнена мегасделка

Вече повече от месец правителство-то се бави с намерението си да изкупи 1.1 млн. тона зърно. Още когато кабинетът реши „спешно“ да увеличи житните резерви до реколта 2023 г., мнозина изразиха недоумение – България произвежда два, че дори три пъти повече пшеница и слънчоглед, отколкото е местното потребление, кому е нужно презапасяване. „Създадоха само хаос на пазара и пречки за износа“, коментираха от бранша.

Реклама

Странната схема с изкупуване на зърното премина през много перипетии. Първоначално кабинетът взе решение да увеличи капитала на залязващото държавно дружество с 8 души персонал „Сортови семена – Елит“ с космическите за неговата скромна дейност 1.1 млрд. лв. Ръководството се уплаши от мащабите и отказа да участва в сделката, а правителството го обвини в саботаж.

Сега задачата е възложена на друго дребно държавно предприятие, което отглежда зеленчуци край резиденция „Врана“ и също няма опит в подобни стокови операции. Няма и сделка, а аграрният министър Иван Иванов от квотата на БСП обясни, че финансовото министерство още не е отпуснало парите за покупката.

Миналия месец се разбра, че средствата за зърнената сделка ще дойдат от… енергетиката. По-точно от НЕК, на която правителството нареди да върне предсрочно заема от 1.2 млрд. лева, който държавата й отпусна, за да плати реакторите за злополучната АЕЦ „Белене“.

НЕК изпълни повелята и погаси заема. Така през април във фискалния резерв се вляха 1.2 млрд. лева. Сега остава да видим ще има ли зърнена сделка, или не.

За пътищата – ще платим, ама друг път

Вече почти година няколко правителства се сблъскаха челно с проблем, завещан от управлението на Бойко Борисов – батака с парите за поддръжка и ремонт на пътища (става дума за над 1.2 млрд. лв.). Кабинетът „Петков“ също затъна в тресавището и темата обтегна отношенията в коалицията (представители на ПП и ИТН публично се издокараха).

Стигна се до парадоксална ситуация – при поредния протест на пътностроителни фирми пред Народното събрание ресорният министър Гроздан Караджов подкрепи искането им за незабавно решение за плащанията, докато вътре в НС премиерът Кирил Петков обясняваше, че точката в дневния ред е отложена до намирането на правилния механизъм За разплащане и контрол.

Липсата на механизъм ли е проблемът, или липсата на пари? Постигнат бе консенсус 50% от парите (над 600 млн. лв.) да бъдат изплатени веднага и предстои да видим кога ще се случи това. Останалата част ще бъде разплатена със санкция на парламента след докладване от междуведомствената комисия в парламента.

Публикация на в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg

2 Коментара
  1. Рецидив казва

    Джизъс, то е гьол, ве! Да не е мандра……….

  2. ИСТИНАТА казва

    А, КОЙ, КОЙ, КОЙ, РАЗСЛЕДВА ДАЛАВЕРИТЕ и КРАЖБИТЕ направени от ОПГ „герб“?! КОЙ????

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.