Кеворкян е отчаян: Тия са еничари и не го крият

Тия дни премиерът ПростоКиро пак разсмя парламентарната зала: обясняваше нещо и каза, че няма да действа лаангро.

Разбира се, имаше предвид ангро.

И депутатите започнаха да се кикотят – те упорито не искат да свикнат с неговия полусуров/алангле български език.

А в него има безспорни шедьоври – например, когато Киро прогнозира, че в Украйна няма да има война, и каза – „Не дранчи на война“.

Оттогава този езиков сиромах не е спрял да „дранчи“ – и то на празно.

В много редки случаи езикът му става донейде ясен – например, когато нарича депутат на коалиционните си партньори „певераст“.

И сега казал, че няма да действа „лаангро“, тоест ангро/на едро, в преносен смисъл – слепешката, на доверие.

Пак ни будалка – точно така ще действа.

Всичко при него е алангле и това е нормално, когато самият премиер е алангле, полусуров, недонаправен.

И няма никаква възможност да бъде ремонтиран.

Дори неговият ортак – министърът на иновациите Лорер не може да го подобри – може би затова все гледа гузно.

Алангле премиерът ще продължава да действа ангро.

Един пример: Аланглето вдигна врява до небето, че е подписан меморандум за чуждестранна/американска инвестиция от един милиард долара за зелена енергия.

Сетне се оказа, че, всъщност, сме чули залпът на крайцера „Аврора“,  понеже се появиха съмнения, че въпросният милиард е руски.

„Е, голяма работа – рече Аланглето – това е само един меморандум, нищо повече“.

Ето, така се измъква той от всяка скандална ситуация и я оставя полусурова.

Лошото е, че и някои от избраниците му също са алангле.

Избрани са сякаш от пиян слепец.

Алангле премиер, алангле министри, алангле управление.

Весел живот за останалите.

А кои са те?

Всички ние, които позволяваме скотските упражнения с властта на недопечени хора.

Съвсем ще идиотизират държавата.

Вижте, какъв невнятен тип е министърът на културата.

Той дори не е алангле.

Той се държи като един суров бут. Може би свински.

Отвратително е селфито, което си е направил.

А сега се оправдава, че ни тествал – той, който е едно нищо.

Горката ни култура: трийсет години я разчекват на „лява“ и на „дясна“, събарят паметници и се опитват да наложат нови, касапят я безогледно – за кеф на нищожествата.

И накрая си намериха и подходящия министър: тествал ни с едно безсрамно изстъпление, за да види как ще го оценим – като идиот или като пълен идиот.

Урсула фон дер Лайен цъфна в София и връчи на ПростоКиро одобреното българско предложение за участие в Плана за възстановяване.

Той пък пак не пропусна да каже нещо алангле за корупцията.

А Урсула изобщо не се сети да го пита: не е ли форма на висша корупция Брюксел да одобрява предложение, за което българското общество не знае нищо-нищичко.

И то направено от хора-алангле.

Само далаверата им ще бъде добре изпечена.

Между другото, онзи милиард е заложен в предложението – и то тъкмо за един съмнителен проект/завод за батерии.

Отначало ще бъдат похарчени чужди пари или държавни – това ще бъде честна игра с фалшиви карти.

Сетне те ще бъдат възстановени от Брюксел.

Докато Урсула и Киро си разменяха недопечени думички, от  телевизионния екран се чу репликата „Обещанията трябва да се изпълняват“ – това по повод ветото ни над Северна Македония.

Чии обещания?

Щом го казва Урсула, значи не са на Брюксел – тя няма да се обяснява пред нашите аланглета.

Чии са тогава?

И Господ няма да ви прости, ако изтървете ПростоКиро да направи някоя ангро-глупост – и да вдигне ветото.

Нищо, че се кълне, че няма да го направи.

И клетвите му са алангле.

***

Тия хора са еничари и не го крият.

Изучили са се – някак – някъде.

Живели са – някак – някъде.

Те целите са в това „някак“.

Приблизителността е техният Бог, някак.

Те не са „никъдниците“ на Петър Увалиев, които и до края страдат по Българското – и, независимо от всичките си успехи, никога няма да се почувстват уютно в онова „никъде“.

Хората като Кирчо са нещо съвсем различно – те са прелетни птици, за тях е важно да следват топлия въздух. 

Много е рисковано авансово да им се предоставя доверие, дори в минимални количества.

ПростоКиро говори за доверие, но още на стотния ден на кабинета му фантома „Продължаваме Промяната“ вече е изпреварен от ГЕРБ.

Тях поне публиката ги знае какво представляват – за тия нищо не се знаеше и все по-малко ще се знае, освен, че са прекалено шавливи. Простокировци се опитаха да се лепнат кротко за „простолюдието“ – просто една кратка почивка по време на дългия им полет от никъде до никъде, нищо повече.

Българинът обаче е подозрителен до крайност, понеже често не е успявал да се предпази от собствената си наивност.

Освен това е роб на една грубовата прагматичност и лесно разпознава показните акции – и на стотния ден на простокирчовци вече се усеща напълно задръстен от невнятния буламач, който те представят като „управление“.

Едно нищо управлява страната ден за ден и само замазва проблемите й.