Войната на башибозука около ГЕРБ-ДПС срещу властта: Какво точно се случва?

1 3 831

Беше ясно, че войната на новото правителство с окопалите се сили на предходното управление ще е много тежка.

Изненадата е, че тя започна толкова скоро: от една седмица определено може да се говори за опозиционна политическа контраатака по всички фронтове.

От храсти, хралупи, пещери и седенки

Тази контраатака е неподготвена, неоправдана и прибързана – и затова няма как да успее. Но тя показва, че предишните управляващи търсят всевъзможен реванш и са готови да рискуват много, за да го получат.

Самото ново правителство също допринесе за това нападение с определени свои не съвсем прецизни действия. Но всъщност главният виновник за набирането на смелост от страна на опозицията стана президентът Румен Радев.

С „приятелския огън”, който той откри по Кирил Петков заради смяната на ръководството в „Булгаргаз”, както и с коментарите му по отношение на Северна Македония, Радев сам изстреля червената ракета на опозиционната контраатака.

И от храсти, хралупи, пещери и медийни седенки към правителството се понесоха най-различни проектили, закани, привиквания на разпит и разнообразни обвинения. Сглоби се една опозиционна коалиция, която досущ прилича на предходната управляваща коалиция около ГЕРБ и ДПС, но с някои размествания и нови участници.

Преди да се разгледат основните опозиционни сили, все пак е редно да се кажат няколко думи и за „приятелския огън” от страна на президента Радев.

Критики към управляващите, разбира се, трябва да има. Но в този случай нито стана ясно защо Радев толкова настоява на старото ръководство на „Булгаргаз”, нито какво има против новото. Правителството също има вина, защото не обясни добре нуждата от смяна, нито пък успя да разкаже внятно какъв е проблемът (ако такъв има) с търговете на газ.

Фактът, че газохранилището в Чирен не е достатъчно пълно, е сам по себе си по принцип аргумент срещу някогашното ръководство на държавните газови компании, регулатори и агенции. Не би трябвало да е проблем и фактът, че повече фирми имат достъп до пазара на газ при „балансирането” на излишъци – по-голямата конкуренция трябва да води до по-добри цени.

Но ясен разказ за ситуацията не бе произведен от правителството и това е неговата най-сериозна грешка дотук.

Всичко това обаче не оправдава атаката на Радев, защото, първо, тя бе също толкова неаргументирана и, второ, просто стана най-вече повод за обща опозиционна мобилизация. Радев би трябвало да е наясно, че цялото му политическо наследство зависи от съдбата на това правителство.

Ако се стигне до негов провал и до реабилитация на тандема ГЕРБ-ДПС в един или друг вариант, позитивният принос на Радев за българската политика също би се изпарил.

А иначе опозиционните сили, които се включиха в контраатаката, са следните:

ГЕРБ – опозиция заради самата опозиция

Стратегията на ГЕРБ е да се противопоставят на всичко, което новите управляващи предлагат – пък каквото излезе.

Не се наблюдава друг принцип на тяхната опозиционност: предлагат мораториуми на цените на енергоносителите, после ги критикуват; подкрепят зелените сертификати, а след това са против тях; за Северна Македония се ориентират полюсно на правителството (тоест, по-скоро с президента Радев); по газовите въпроси също са против правителството, но пък си защитават „Турски поток” и не се чувстват виновни за десетилетното забавяне на гръцката газова връзка и т.н.

Иначе са силни про-натовци по отношение на Украйна, но опозиционното геройство на думи всъщност си е безплатно (друго беше, когато трябваше да се заеме позиция по скандала „Скрипал”).

Саботажът от тяхна страна на всичко, свързано със съдебна реформа и евентуална смяна на главния прокурор, едва ли е изненада. Просто връзките по линията ГЕРБ-ДПС-Гешев станаха прекалено видими за всички. Всъщност, ако има логика в поведението на ГЕРБ, то тя е персонална защита и обвързване с Борисов: ГЕРБ брани наследството на лидера си, а и неговото бъдеще.

ДПС – опозиция на все по-разширяващ се кръг

ДПС също е възприело тактика на защита на своите лидери, като за целта се превръща в пергел, който, както и да се завърти, все чертае един разширяващ се кръг – митичния кръг „Капитал”. В него, освен Иво Прокопиев, вече влиза кажи-речи цялото правителство, начело с Кирил Петков и Асен Василев.

Реклама

Малко остана и президентът Радев да стане почетен член на кръга, който, освен че е фантазмен, издава основно тенденцията на ДПС да мисли чрез обръчи и раздавачи на порции. Свят, в който такива няма, явно е невъзможен за ДПС: ако не са те раздавачите на порции, то значи друг яде баклавата и я разпределя по собствено усмотрение.

Иван Гешев и прокуратурата

Една от слабостите на контраатаката на опозицията е, че тя направи съвсем видимо политическото позициониране на прокуратурата. Като цяло Иван Гешев е вербално много активен по отношение на политическите си опоненти и много пасивен по отношение на съюзниците си.

Съмненията, че това важи и за професионалните действия на водената от него прокуратура, само се засилват от публичните му изяви. Гешев и Цацаров през последните седмици се изявяват като политически лица, плътно застанали до опозицията и критикуващи управляващите. Тази опозиционност не би била странна, ако се бяха държали така и спрямо предходните управляващи и ако бяха оказвали същия вербален и институционален натиск върху тях.

Но картината тогава беше точно обратната и фокусът на критиката им отново беше далеч извън оста ГЕРБ-ДПС. Тази преднамереност е и основният дефект на правовата държава у нас.

Размахването на списъци между институциите не е добра практика – както и да го погледнем. Но прокуратурата дължи някаква яснота по отношение на ключови фигури. Натрупали са се доста скандали, по които трябва да има някакво решение и институционален отговор. Не може ключови политици да са във висящо положение – между порядъчен гражданин и високо стоящ корупционер.

От тази гледна точка позицията на ДПС е по-адекватна – те поне се стремят да оправдаят и да реабилитират Пеевски. ГЕРБ и Борисов сякаш се стремят висящото положение на лидера им да продължи до безкрай – да, има някакви скандали, по тях уж се работи, уж се разпитват някакви хора, но май се чака общественият интерес да спадне, за да се заметат някъде.

В този смисъл наистина е необходимо поне за най-важните скандали от последните години – хазартната афера (500-700 млн. загуби за бюджета), магистралите, язовирите и т.н. – да се внесе достатъчно яснота и хората да се убедят, че прокуратурата работи сериозно по високите етажи на властта, а не по тези, които са изнесли парите в чували и са ги занесли където трябва.

Даниел Митов (преди да стане един от лидерите на ГЕРБ) беше дълги години разследван по доста измислено обвинение за някакви самолетни билети, закупени без конкурс. Същевременно милиарди са били раздавани без конкурси в строенето на магистрали и това не води дори до прокурорско подозрение, че са намесени високопоставени политически лица.

Беше „загубена” и пътната карта, подписана от България и руската страна за внос на газ: тази загуба още не е дала основание за сериозно търсене на наказателна отговорност, макар и обществеността да я вижда поне като престъпна безстопанственост.

Проблемът на прокуратурата е, че с включването си в опозиционната контраатака тя изглежда още по-пристрастна и демонстрира още по-ярко „слепите си зони”.

„Възраждане”, части от БСП-АБВ, бивша ДС

Към (без)отечествения фронт на опозицията трябва да се прибави и една шарена дружина, която атакува правителството по културно-идеологически причини и русофилска линия.

Тук са ваксинираните антиваксъри и конспиратолозите от „Възраждане”, заедно с путинофилската част от БСП и нейния придатък АБВ. С малка помощ от газови и енергийни лобисти на Русия, както и бивши български чекисти, тази група се използва основно, за да внася смут и да изостря реториката.

ГЕРБ и ДПС не искат да се идентифицират с нея, но изглежда нямат нищо против да я използват като медиен башибозук срещу управлението. Колебливостта на „Има такъв народ” по антиваксърските позиции даде възможност на ГЕРБ да сформират опортюнистично мнозинство срещу зелените сертификати например. Тук и новите управляващи има върху какво да помислят, така че да не допускат подобни опозиционни пробиви.

Управляващите трябва добре да научат този урок

Правителството има ресурси да се справи с тази офанзива, но не бива да подценява нейните мащаби, както и бързата мобилизация на разнородни по своя характер сили.

Решаваща ще бъде както вътрешната коалиционна политика между четирите управляващи партии, така и връзките с президентството. „Приятелски огън” от някоя от тези позиции ще се тълкува като червена ракета за обща опозиционна атака – поне този урок управляващите трябва добре да научат.

В скобите на финала

В последната седмица от храсти, хралупи, пещери и медийни седенки към правителството се понесоха най-различни проектили, закани, привиквания на разпит и разнообразни обвинения. Сглоби се една опозиционна коалиция, която досущ прилича на предходната управляваща коалиция около ГЕРБ и ДПС, но с някои размествания и нови участници.

Текст на политолога Даниел Смилов за „Уикенд“, заглавието е на Narod.bg

1 Коментар
  1. Спрете! казва

    В много медии се пише, че се извършват злокобни експерименти с българи, български граждани. Спрете това! Киро, какво ще кажеш, за това, че навсякъде в медиите пишат, че се извършват зловещи експерименти с българи от чужденци и чужди военни? Превръщате страната ни в нацистки концлагер – буквално! Спри експеримените, арестувайте престъпниците , които ги извършват или веднага се разкарай от властта!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.