Какво ни чака след „газовата война” в България?

0 1 475

В последната седмица на газовия фронт в България се разрази перфектна буря. Тя се случва в ситуация на рязко повишени цени на газа в цялата Европа, които според повечето западни анализатори са резултат от задържането на руските газови доставки.

У нас картината е по-сложна, тъй като правителството смята, че „Булгаргаз“ и газовият регулатор са имали възможност да понижат цените за българските потребители, но не са го сторили. Ръководствата на държавния газов доставчик и на КЕВР бяха сменени, а срещу тях вече текат разследвания.

В същото време незабавно започнаха атаки срещу извършените от новите шефове на „Булгаргаз“ борсови сделки. Това, както и предстоящото предоговаряне на договора с „Газпром“, ескалират още раздорите по осите настояща-бивша власт, правителство-бизнес, регулатор-потребители. И за да е още по-объркано, конфликт по газовите теми има и в самата управляваща коалиция, пише „Медиапул”.

Правителството твърди, че прави всичко в полза на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на „Газпром“ и разполагането на руски войски край украинската граница.

ГЕРБ обвинява правителството, че с действията си цели пренареждането на газовия пазар в полза на други играчи, които били „новите посредници“.

Бившият шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов също твърди, че целта е части от газовия пазар, контролиран в момента 95 процента от държавния доставчик, да бъде „отхапан“ от частни търговци.

На подобно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите фенове на Павлов. Те са недоволни от загатнатите намерения на енергийния министър Александър Николов и бъдещия шеф на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар така, че за бита и топлофикациите да остават винаги най-евтините доставки – независимо дали са по руския или азерския договор (според пазарната конюнктура и дали нефтът или газът са с по-ниските цени).

Възможно ли е разделяне на евтина и скъпа цена?

Работодателите казват, че така ще се получи кръстосано субсидиране и предприятията ще плащат за по-евтиния газ на домакинствата, а това е против европейските правила, поради което заплашиха да сезират Брюксел. Те също така смятат, че ако високите цени остават за бизнеса, това означава мащабно прекрояване на сегашния пазар.

В момента „Булгаргаз“ всеки месец смесва всички осигурени доставки – азерски и руски газ и друг, ако е бил купен такъв – както например втечнен през 2019 г., и от газохранилището в Чирен през зимата. Този микс определя средната цена, която газовият доставчик предлага за утвърждаване на енергийния регулатор.

Важно е да се отбележи, че след промяната на договора с „Газпром“ през март 2020 г. цените по него се определят по формула 70:30 – 70% е спотовата цена от две европейски газови борси, а 30% е цената на петрола.

При азерския договор цената е изцяло по световните петролни цени за няколко месеца назад, а те в момента са по-ниски от тези на борсовия газ. До лятото на миналата година обаче ситуацията беше точно обратната.

След като КЕВР одобри месечната цена, тя е приложима за топлофикациите, газоразпределителните дружества и предприятията, които имат дългосрочни договори с „Булгаргаз“. Тази месечна цена също така е репер, над който държавното дружество продава на газовите борси у нас, когато има излишък на дневна база.

Ако се промени ценообразуването и индустрията се отдели в друг сегмент с най-скъпия газ, ще се стигне до две възможности. Първата – заводите плащат винаги по-високи цени от домакинствата и калкулират тези разходи в крайната цена на стоките. Втората – вместо да купуват от „Булгаргаз“, минават на договори с частните газоразпределителни дружества или започват директно да купуват от други частни доставчици или от борсите, ако разполагат експертен капацитет.

Точно това имат предвид критиците на управляващите, когато говорят за навлизането на нови посредници.

Какви ще са последствията?

Принудителното изпращане на заводите при газоразпределителните дружества или на борсата реално ще лиши „Булгаргаз“ от единия от единствените му два ценни актива – дългосрочните договори за покупка на руския и азерския газ и годишните договори за продажба на това синьо гориво. „Булгаргаз“ хипотетично ще остане да продава само на топлофикациите и газоразпределителните дружества – тоест, ще изпаднат 30 процента от потреблението, което е на бизнеса.

Това обаче би означавало, че „Булгаргаз“ няма да има на кого да продава т.нар. „скъп газ“ по дългосрочни договори, а ще трябва да го пуска само на борсата. Само че, ако заводите вече са сключили договори с газоразпределителните дружества за „евтиния газ“, няма да има кой да купува от борсата и по дългосрочни договори. Получава се омагьосан кръг и управляващите все още не са казали какъв изход си представят.

Реклама

Другият ключов момент са договорите за доставка на природния газ. Този с консорциума, разработващ азерското находище „Шах Дениз ІІ“, за 1 млрд. куб. м годишно, бе задействан на 31 декември 2021 г. и е за 25 години. Там също би имало възможност за предоговаряне на условия и евентуално количества, но въпросът е дали това би било изгодно.

Засега азерите не демонстрират готовност за увеличават доставките не само за България, но и за европейския пазар по досегашните договори, при положение, че европейските борсови цени изглежда ще се задържат високи и през пролетта. Офертите са за количества „на пазарни цени“.

За преговорите с руснаците

По-важният към момента контракт е изтичащият в края на 2022 г. с „Газпром Експорт“. Беше ясно, че новата власт ще иска нейни доверени хора да проведат тежките преговори с руския монополист и от тази гледна точка промените в „Булгаргаз“ изглеждат нормални. Притеснителното обаче е, че енергийният министър Александър Николов каза в края на миналата седмица пред журналисти, че тепърва ще се правят анализи за това какъв срок на договора ще искаме, за какви годишни количества и по каква формула ще се определя цената.

Бившият шеф на „Булгаргаз“ вече заяви, че ако до края на май няма нов договор с „Газпром“, са застрашени въобще доставките. Причината за това негово твърдение е фактът, че газовата година по досегашния контракт започва на 1 октомври, а това е отправната дата за дългосрочните договори с контрагентите на „Булгаргаз“.

Тоест „Булгаргаз“ трябва да е направил разчетите какви количества откъде ще има, за да може да предложи оферти на бизнеса за периода 1 октомври 2022 – 30 септември 2023 г. (ако междувременно промяна в ценообразуването не тласне промишлените потребители при газоразпределителите), за да може вече да прави и заявките към „Газпром“.

Вече наближава средата на февруари и правителството на Кирил Петков няма много време за анализи какво иска да иска от руснаците. Оттам насетне зависи дали „Газпром“ ще склони да приеме новите търсени от България условия. Предишните преговори по газовия контракт, приключили през март 2020 г., започнаха през юни 2019 г. и бяха доста протакани от страна на „Газпром“.

Според редица експерти е добре България да поиска намаляване на спотовата компонента в ценовата формула до 50:50 – но не е ясно дали руснаците ще се съгласят.

Така например при предишните преговори „Газпром“ не прие исканията на Павлов за промяна на газовата година и тя да започва от 1 януари, а не от 1 октомври.

Ключово е и какви количества ще се заложат в договора. В досегашния те са около 3 млрд. куб. м, колкото е средногодишното потребление в страната с вариации в заявките, но с клауза „вземай или плащай“.

През 2021 г. годишната консумация се очертава да е 3.5 млрд. куб. м и то заради работещите на по-големи мощности предприятия, възползващи се от по-ниските в страната ни цени на газа спрямо тези в региона. Тоест ясно се очертава, че ръстът на потреблението идва основно от индустрията, газификацията не върви с особено силни темпове, но предстои да се види как евентуална промяна на ценообразуването за бизнеса ще се отрази върху консумацията като цяло.

Освен това е добре да е ясно как ще се наместят и планираните 500 млн. куб. м втечнен газ от терминала край Александруполис, за които „Булгаргаз“ е резервирал капацитет и се очаква съоръжението да заработи през 2024 г. Държавният доставчик би трябвало също така да е винаги в готовност да следи пазарите и газовите потоци в търсене на най-евтините количества и да може да заменя или чисти излишни обеми към търговци или потребители, включително в други държави.

Чакаме визията

Дори и Павлов да преекспонира нуждата от нов договор с руснаците до края на май, изключително важно е в скоро време правителството или енергийното министерство да представят анализите и визията си за газовия пазар и то не само в контекста на доставките на „Булгаргаз“, а и на свободната търговия по принцип.

Пазарни участници смятат, че няма нужда от кардинални промени, а от настройки в борсовата търговия, за да стане тя по-конкурентна и прозрачна. Според тях „Булгаргаз“ може да бъде задължен да продава на борсата на Газов хъб „Балкан“ по-големи количества в програмата за освобождаване, които в момента всяка година се увеличават.

На мнение са също така, че при борсовата търговия трябва да се оставя по-голям прозорец за наддаване, а не да се случват сделки за 3 секунди, което навява мисълта на манипулации и вътрешни договорки, за което и преди ден енергийният регулатор каза, че започва проверки.

Според играчи на борсата проблемът не е в това, че „Булгаргаз“ продава на свободния пазар излишните си количества и е съвсем нормално търговците на газ после да изнасят закупените по-евтино обеми на по-високи цени, за да изкарат печалба.

Те смятат, че държавният газов доставчик, ако иска да се развива, трябва да кандидатства за лицензи за търговия в Румъния и Гърция и да може да играе на тамошните борси и директно да прибира разликите в цените по своите руски и азерски договори.

Безспорно предстоящите месеци ще са белязани от турбуленции в газовия сектор. И е важно какви политики ще следва правителството и как ще ги отстоява.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.