Енергийният капан пред Кирил Петков: „Апокалипсис сега”, продуциран от ГЕРБ

2 2 213

Когато бръкнеш и с двата пръста в контакта, те удря ток. Дори да си подготвен за това. Новото правителство и четворната коалиция вече го знаят от опит.

Енергийните проблеми от последните седмици, макар да бяха очаквани, се превърнаха в първото сериозно изпитание за тях. Към момента все още не е сигурно, че ситуацията е овладяна, но първите сигнали за стабилизиране са налице.

Събитията показаха най-малко две неща:

Първо, управляващите се оказаха неподготвени и загубиха инициативата на политическата сцена, а опозицията от ГЕРБ умело използва момента и успява да направи силна популистка кампания, за да насочи негативите към правителството.

Второ, предприети различни действия по смяна на кадри в енергетиката създадоха напрежение както в самата коалиция, така и между правителството и президента Румен Радев.

Това нагнети ситуацията до такава степен, че от изхода на енергийната криза до голяма степен ще зависи и бъдещето на управлението. А този изход трябва да се случи буквално до седмици.

От политическата употреба на енергийната криза има и още два важни извода:

„Контрапромяната“ е силна и добре организирана. Коалицията около „Продължаваме промяната“ може и да има мнозинство в парламента, но влиянието на ГЕРБ и ДПС в ниските нива на администрацията, регулаторите, местната власт и най-масовите медии продължава да е много силно.

Учебното управление приключи. Времето, което новата власт има за запознаване с държавното устройство, изтече преждевременно. Както и неписаният толеранс от 100 дни. Съпротивата ще бъде сериозна и липсата на категорични и добре координирани противодействия ще води до реални щети.

Мълчанието на фона на бурята

Енергийната криза се разрази на няколко фронта едновременно – с цените на тока и газа, липса на бюджет и работещи схеми за компенсации, лоялна към предишните управляващи Комисия за енергийно и водно регулиране, назначени пак от предишната власт директори на всички държавни дружества в сектора, организирани от ГЕРБ кметове, които ескалират ненужно проблемите.

Това се случи в първите седмици на новото управление, докато то все още се ориентира и организира, а сложната коалиция все още не намира правилния начин четирите партии вътре да се сглобят.

Вижда се и определена пасивност на партньорите на „Продължаваме промяната“ – каквито и да са причините, властта на етапа не изглежда като управленски отбор с четирима играчи.

Ефектът от всичко това е, че на атаката от ГЕРБ премиерът Кирил Петков, енергийният министър Александър Николов и мнозинството в парламента дълго време отговаряха повече с мълчание, отколкото с обяснения. И това позволи опозицията да създаде усещането за неконтролируема криза.

„За запазването на енергоинтензивните предприятия със структуроопределящо значение за българската икономика се изисква навременно, балансирано и комплексно решаване на проблема с високите цени на електричеството за небитовите потребители и гаранции за надеждна енергия на достъпна и предсказуема цена.

Необходими са бързи и отговорни действия, за да се неутрализират последствията от кризата с цената на енергоресурсите, защото енергетиката е фундамент за развитието на всяка икономика“.(Румен Радев)

Всъщност проблемите в енергетиката бяха ясни и очаквани още по време на предизборната кампания през октомври. Но водещата партия в коалицията – „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, които поеха енергетиката, и останалите две формации не бяха готови с адекватна реакция.

Първо беше подхлъзването с мораториума върху цените на електроенергията, после дойде скокът на цената на газа с 30% от 1 януари, последва недоволството на бизнеса от липсата на компенсации за високите цени на тока, а накрая ГЕРБ организира кметовете си в мащабна антиправителствена кампания.

Във връхлетелия ги енергиен вихър управляващите се загубиха и не успяха да обяснят какво точно правят.

Сагата „Булгаргаз“

Дали защото управлението на сектора е оставено почти изцяло на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ или по друга причина – единствената ясна активност на коалицията в последните седмици беше насочена върху управлението на „Булгаргаз“.

Но това в момента не е важно нито за бизнеса, нито за огромна част от домакинствата, тъй като газът не се използва така, както тока. Още повече че топлофикациите, които са най-големият консуматор на природен газ, работят под условията на мораториума върху цените и към крайния клиент няма промяна в сметките за парно и топла вода.

Точно затова рокадите в „Булгаргаз“ се възприемат в друга светлина – от една страна, като война между различни политически лобита, а от друга – и като преразпределение на газовия пазар.

Отстранен беше назначеният през 2016 г. от ГЕРБ директор на дружеството Николай Павлов, който обаче беше и служебен енергиен министър в един от кабинетите на Румен Радев и се смяташе за неутрална фигура в сектора. За неговото място бе предложен Людмил Йоцов, който идва от ръководна позиция в МЕТ – близка до „Газпром“ компания, която също търгува с газ.

„Мислехме, че магистрала „Хемус“ е уникален и голям случай за отклоняване на десетки милиони от държавния бюджет. Но това далеч не е така. Покрай разследването на т.нар. газова криза в страната мога да кажа, че държавната фирма е допринесла със своите действия за сегашното положение с цените на газа. Това носи преки негативни последици за потребителите.“(Бойко Рашков, министър на вътрешните работи)

Реклама

„Един газов пазар за 3 милиарда лева да се раздели и да го вземат посредниците. За „Булгаргаз“ ще остане само „Топлофикация София“ и другите клиенти, които не плащат, а всички платежоспособни клиенти ще отидат при частните търговци“, заяви по повод кадровите промени Делян Добрев от ГЕРБ.

„Когато кабинетът извършва смени в ръководствата на дружествата, трябва да гарантира, че ще се постигнат по-добри условия за България и по-добри цени“, каза и президентът Румен Радев, настоявайки, че не бива да се допуска завръщането на посредниците при сделките с газ.

На тези критики премиерът Кирил Петков не даде конкретен отговор, но застана зад смяната с аргумента, че досегашното ръководство на „Булгаргаз“ е допуснало грешки, които са повишили цената на газа.

Промени, макар и много по-тихо, бяха направени и в държавните „Мини Марица-изток“. И на двете места водеща роля има ИТН – в „Булгаргаз“ партията вкара бивш свой депутат, Антон Адамов, а в мините – Илза Чинкова.

„Апокалипсис сега“, продуциран от ГЕРБ

Едва тази сряда, след заседанието на Министерския съвет, премиерът Кирил Петков и вътрешният министър Бойко Рашков заеха по-категорична позиция по енергийните теми. Ден по-рано кампанията на ГЕРБ срещу новата власт беше стигнала пика си.

В парламента бяха поканени представители на различни, контролирани от партията на Бойко Борисов, общини, които да говорят за затрудненията от високите цени на тока. На заседанието на енергийната комисия дойдоха да говорят и свещеници – мъченици от православната църква, пострадали от високите сметки.

В същия ден бяха дадени пресконференции в управлявани от ГЕРБ общини, които по-рано обявиха и демонстративни мерки като спиране на уличното осветление и дори заплахи за студени детски ясли.

Тон за това даде Йорданка Фандъкова, кмет на най-богатата община в страната – столичната, която първа се оплака, че няма да й стигнат парите за осветление. Общински болници също в политическия обсег на ГЕРБ заплашиха, че ще фалират. Ако правителството не беше реагирало, щеше да изглежда, че то на практика не държи властта в ръцете си.

Отговорът дойде като серия действия, обявени от Кирил Петков и Бойко Рашков. Накратко, те заявиха, че:

Промените в „Булгаргаз“ са част от политиката на правителството за реформи в сектора и постигане на по-добри цени.

Ще има и проверки в енергийните дружества, като освен „Булгаргаз“ на фокус са и поръчките на НЕК, заради които не работи ПАВЕЦ „Чаира“.

Съмнението е, че това е предизвикано умишлено, за да може свързаните с Ахмед Доган и Христо Ковачки централи да бъдат включвани като резервни мощности при повишаване на потреблението. Проверки ще има и за взетите от КЕВР решения.

Агенцията за държавна финансова инспекция започва проверка във всички общини, които са спрели улично осветление или други услуги.

Целта е да се провери наистина ли те нямат свободни средства да си платят сметките, докато получат одобрените помощи след седмица, или провеждат чисто политическа акция, като лишават хората в тези места от някакви услуги, за да атакуват правителството.

Проблемът е, че и тези действия на премиера и вътрешния министър пак не дават отговор на основния въпрос, който вълнува бизнеса, общините и всички потребители – как и кога ще има компенсации за високите сметки за ток.

Ако правителството беше обяснило навреме, че компенсациите за тока за декември няма да дойдат през януари, както очакваше бизнесът, а през февруари, част от случилите се сътресения можеше да ги няма или поне не в сегашната степен.

Добрата новина е, че властта все пак се активизира. Проблемът е, че на етапа правителството продължава да е в ролята на догонващ – започна да реагира на кризите, но все още не успява да създава собствен сюжет. Следва събитията, вместо да ги води.

Рокадите в КЕВР

Управляващата коалиция забуксува и в опита си да смени състава на Комисията за енергийно и водно регулиране. След отказ на няколко кандидати за нов председател на регулатора в последния момент (на 26 януари) беше внесена кандидатурата на Станислав Тодоров, назначен седмица по-рано за зам.-министър на енергетиката.

Тази сряда (2 февруари) Тодоров бе изслушан в ресорната парламентарна комисия, за да се прецени дали може да оглави КЕВР. В следващите дни той трябва да бъде одобрен и с гласуване в пленарната зала.

Предложеният от „Продължаваме промяната“ Тодоров е юрист по образование от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и магистър от университета в Будапеща. В енергийната сфера той има опит като мениджър „Продукти“ в „Ей И Ес Юръп сървисис“. В политически аспект Тодоров е бил преди няколко години в „Да, България“, а сега е припознат от „Продължаваме промяната“.

Единствената друга подадена кандидатура в процедурата – за член на КЕВР, е на Благой Голубарев. Той е енергиен експерт от „Има такъв народ“, има 40-годишен стаж в сферата на енергетиката и електроинженерството и е съучредител и първият председател на Асоциация на търговците на електрическа енергия в България. Ако бъде одобрен, той ще стане член на КЕВР с ресор „енергетика“.

На 1 февруари след жребий от КЕВР отпаднаха двама членове – Георги Златев (предложен от „Воля“) и Владко Владимиров (от бившите „Обединени патриоти“).

А с влизането в сила в същия ден на промените в Закона за енергетиката се прекратиха мандатите на икономическия комисар Георги Добрев, който бе номиниран от ГЕРБ, и юридическия Ремзи Осман, предложен от ДПС. По този начин членовете на КЕВР се намалиха от 9 на 5. С назначаването на Станислав Тодоров и Благой Голубарев управляващите ще получат мнозинство в регулатора.

Публикация на „Капитал”, заглавието е на Narod.bg

2 Коментара
  1. QzP казва

    Вярно пълно е с капани, но вече се вижда, че Петков не става за премиер. Мафията не се води война с приказки и несигурни действия. Досега трябваше специализирания съд да е закрит и да има обвинения към членове на хунтата. Несигурност и с Македония, за да се хареса на американци и Европа .

  2. беновска лапа казва

    герб се били окопитили и преминали в атака ….кой бе онзи анимационен герой биков дето прилича на тигърчето спас,,дуловската която докато каже едно изречение трима се изкензват – поздрави от Цънци,,фъфлеко или отбора трътли….кой е в атака американците казаха – БОЙЧЕ,ЩЕ СТОИТЕ В ЪГЪЛА ИЛИ ЩЕ ЛАПКАТЕ БАУРА

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.