Разчистване на политическия маймунарник – Бойко, Корнелия и останалите

0 3 420

Последните парламентарни избори доведоха до тежки загуби на основните политически сили. ГЕРБ сдаде окончателно властта след дълго управление. Повечето от партиите, които успяха да сформират новото правителство, всъщност се провалиха на вота. БСП докосна дъното.

„Има такъв народ“ направи световен рекорд – от първа политическа сила падна до пето място в рамките само на няколко месеца. Трите партньора от „Демократична България“ проведоха кампания в изборите за Народно събрание и президент, която на практика спря възходящия им план, вместо да ги изстреля в по-висока орбита.

Загубите доведоха до търсене на отговорност и поемане на вина. Разбира се, само в партиите, които не са лидерски, никой дори за миг, дори  и на сън, не може да си представи, че партията на Бойко Борисов или партията на Слави Трифонов биха могли да търсят отговорност от лидерите си за изборните загуби.

След изборите оставки заваляха в БСП, „Да, България“, ДСБ, „Зеленото движение“. Сега, два месеца и половина по-късно, сме свидетели на доиграването на изборите – в рамките на малко повече от седмица тези партии ще гласуват оставките на лидерите си и ще дебатират по причините за изборните провали.

На 22 януари 2020 година оставката на Корнелия Нинова, подадена от нея заради катастрофалния резултат на изборите, трябва да бъде потвърдена от конгреса на партията. Нищо чудно обаче Нинова да остане шеф на партията. Тя е човек с опит в хвърлянето на оставки и печеленето на вътрешнопартийни кървави битки.

Нинова се готви упорито за този момент – поне от 50-я конгрес, когато тя успя да се раздели с видните си критици – Димитър Дъбов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Пирински, Георги Божинов, Юрий Асланов , Михаил Миков и разбира се, Сергей Станишев.

Така в БСП останаха малко съпротивителни сили. Наскоро Нинова успя да изключи основния си опонент Кирил Добрев и изгони от в. „Дума“  Велислава Дърева  и Велиана Христова, с което на практика предреши и своята съдба и тази на партията.

Нинова вероятно ще се кандидатира отново за лидер на БСП и евентуално през март ще спечели без проблем откритите избори за председател, на които ще гласуват всички членове на БСП.

Нищо не може да я спре. Изключително съмнително е, че Крум Зарков например, може да спечели партиен вот срещу Нинова, която държи в джоба си партийните структури.

Преди време партията бе за разделяне на партийните и държавните постове, сега обаче никакъв пост не може да се опре на Корнелия, която ще бъде и партиен лидер, и вицепремиер в правителството на Кирил Петков.

Нинова обаче свърши и нещо полезно, като спря колаборацията между ГЕРБ и социалистите. Факт е, че тази битка завърши бързо, а Нинова продължи да разчиства партията, убивайки всякакви намеци за плурализъм и демокрация.

Реклама

На 28 януари ще се проведе Националната конференция на „Зеленото движение“. Там нещата стоят малко по-различно от БСП.  Борисолва Сандов подаде оставка, но не защото „Зеленото движение“ се провали на изборите – микропартията се пласира отлично, спечели 4 депутатски места, има си вицепремиер.

Сандов обаче подаде оставка само от съпричастност към неволите в коалиция „Да, България“. Съпредседателят Владислав Панев имаше глупостта да се снима с депутата бизнесмен от ДПС Делян Пеевски и да се похвали със селфито, но сега има възможност еднолично да поеме организацията.

За разлика от Нинова например, Христо Иванов не носи ореола на човек, който тъкмо е съсипал партията си. Под ръководството на Иванов „Да, България“ получи идентичност, доби обществена тежест, която често е в пъти по-голяма от електоралната тежест на партията.

„Продължаваме промяната“ открадна част от избирателите на цялата коалиция „Да, България“ и това трудно можеше да се преодолее. Затова  нямаше как „Да, България“ да не подкрепи правителството на „Промяната“.  Ако бяха тръгнали по този път, градската десница щеше още по-бързо да се срине. Затова Христо Иванов и Атанас Атанасов не носят вина.

Въпреки това „Да, България“ и ДСБ се нуждаят от спешни и важни промени, тъй като и те, както и БСП, са на път да затънат във вътрешнопартийни проблеми или да се превърнат в по-лош вариант на себе си – като малки елитарни партиики с несъразмерни обществени претенции, които изразяват претенциите на почти религиозно верен електорат.

Белезите за това и в „Да, България“, и в ДСБ има отдавна, но напоследък и в двете партии се случва нещо, което те не познаваха  – трусове отвътре.

Националната контролна комисия на „Да, България“, която по принцип е в оставка, изключи предконгресно от партията един от вътрешните критици Методи Лаловь тоест десните направиха нещо, което левите на Нинова направиха с Кирил Добрев. Все пак не изхвърлиха от партията Елена Спасова – лидер на партията в Столичния район „Лозенец“ и единствен претендент за председателското място в партията.

Спасова, както и цялата софийска организация на ДСБ и други организации в страната, имат проблем с Атанасов. Особено след като той реши да подмени водача на листата в 24 Мир Цецка Бачева. Така стоят нещата в партиите, в които животът се опитва да симулира демократичен ред – хвърлят се проформа оставки от лидери, които всъщност искат да останат такива.

Събират се  националните ръководство, макар че по устав е трябвало да се събират далеч преди изборите.

Разчистват се и опонентите в останалите партии. В тези, които един човек е основал партията и той ще я погребе, дори и тази игра на демокрация и я няма.

Петьо Цеков, в. „Сега“, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.