Каква схема беше „ЦУМгейт” и как Цацаров остана без достъп до секретна информация, за да напусне КПКОНПИ?

0 3 486

Каква беше схемата „ЦУМгейт” и защо 4 години се занимаваме с една среща на последния етаж на бившата гордост на социалистическото потребление?

Ето какво се случи през 2017-а според Цацаров, който си заминава от КПКОНПИ: ДАНС започва след сигнал, че по време на срещата със Сашо Дончев през 2017 г., известна като “ЦУМгейт”, съм изнесъл класифицирана информация.

Още тогава публикувах своя позиция, в която посочих, че там от мен бе искано да упражня влияние по отношение на проверка, което отказах. Такъв сигнал – от министъра на вътрешните работи Рашков, е бил вече разглеждан от ДАНС през август миналата година и тогава от него не е последвал акт като издадения тази сутрин. Така Сотир Цацаров обясни в петък защо му е отнет достъпът до класифицирана информация.

Той е категоричен, че не заради това подава оставка като председател на антикорупционната комисия – КПКОНПИ, която ще депозира тази седмица в парламента.

Знам за какво му е отнет достъпът, но не мога да коментирам. От информацията, която дойде при мен с всички доводи, смятам, че ДАНС е действала професионално. Има хора от миналото, които смятат, че са недосегаеми. Това правило свърши, отговори му премиерът Кирил Петков.

„ЦУМ гейт” бе случка от 2017 година, на която никой не разбра същността за 4 години. След нея, обаче, Сотир Цацаров остана без достъпът до класифицирана информация, макар и 5 години по-късно.

Каква е историята? Георги Гергов кани в своя кабинет на последния етаж в ЦУМ съгражданина си Сотир Цацаров и приятеля си Сашо Дончев.

Самият ЦУМ е проектиран през 1956 г. от арх. Димитър Писинов и отваря врати година по-късно. Главен проектант на комплекса, формиран от сградите на ЦУМ и на Министерството на тежката промишленост (днес на Министерския съвет), е арх. Коста Николов.

9-те етажа в сградата включват универсален магазин и канторска част. Дълго време е най-големият търговски център на Балканския полуостров. В него са монтирани първите ескалатори в България.

ЦУМ има търговска площ от 19 000 m2, разделена на 6 етажа, както и офисна част с площ от над 11 000 m2 на 3 етажа. Георги Гергов купува комплекса през 2004 година за 30 милиона евро, в сумата влизат и 47% от “Търговски Дом” във Варна, като закупува акциите от известната “Феста Холдинг” на Петя Славова.

През 2011 г. почти продава търговската му част на държавата с цел там да се настани Националният исторически музей, но до сделка не се стига.

Според Гергов всичко е било въпрос на седмица, преди преговорите да пропаднат. 2 години по-късно руснаци искат да вземат сградата и да а правят православен музей, но той отказва да продава.

Така в началото на 2017 г. тогавашният главен прокурор през обедната почивка се отзовава на срещата със собственика на “Овергаз” и издател на в. “Сега” Сашо Дончев. По това време Гергов е член на Националния съвет на БСП и лидер на социалстите в Пловдив.

Той и ръководителят на държавното обвинение се познават от родния им Пловдив. Тримата разговарят в кабинета на Гергов на последния етаж на бившия магазин ЦУМ в София.

Тогава се появиха и версии, че Цацаров и Гергов членуват в една масонска ложа в Пловдив и затова главният прокурор не могъл да откаже.

Гергов е собственик на магазина, който отдавна не функционира, в част от него има офиси – или на самия Гергов, или на негови приятели.

Запис, в който Дончев коментира срещата, е качен в ютюб в края на март, седмица след като той разказва за нея по време на негова среща с Дамския бизнес форум казва:

След като тази институция си позволява да ме заплашва, вие представяте ли си в какво общество живеем… Да оставим детайлите, но бях поканен на среща по негова молба, на среща в чужд офис.

Дончев твърди, че е бил поканен за среща от Цацаров в офиса на Гергов и обвинява тогавашния главен прокурор, че го заплашил с думите: Нима се съмнявате, че вашите телефони и комуникации са под контрол?

Реклама

Версията на Цацаров тогава бе, че той не е отправял заплахи към издателя, нито му е искал някакво обяснение, а напротив – Сашо Дончев е искал от главния прокурор да окаже въздействие върху хода на прокурорска проверка, но той е отказал.

Цацаров твърдеше, че срещата е инициирана от бизнесмена. Пред Висшия съдебен съвет (ВСС) той определи целия случай като “сценарий” срещу него. Третият участник – Георги Гергов, каза пред медиите, че срещата е била поискана от Сашо Дончев.

Проверка на случая бе извършена от Инспектората към ВСС, който през юли 2017 г. обяви, че е установен фактът на срещата, но не и съдържанието на разговора. Фактът на срещата сам по себе си не нарушава изискванията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати”, гласеше официалното заключение.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова поиска и получи оставката на Георги Гергов като член на висшето ръководство на партията.

Президентът Румен Радев бе призован от председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов да свика специална комисия заради “ЦУМ гейт”, но той отговори, че не е следовател или разследващ орган.

Главният инспектор Теодора Точкова предостави публичен достъп до мотивите и протокола от заседанието по “ЦУМ гейт” тази сряда.

И от него не се разбира нищо. Изрично питахме и тримата евентуални участници в срещата кой я е инициирал, защото това е разковничето според мен – кой иска тази среща, за да иска нещо.

Сашо Дончев заряза руснаците и продаде 50% на американци

С американски, а не руски партньори в “Овергаз” е от половин година Сашо Дончев. Газовият индустриалец, който над 20 години бе съдружник с руската “Газпром”, а преди това в „Топенерджи“ с Илия Павлов, обясни, че раздялата с руснаците била неизбежна, въпросът бил кога и как.

“Когато” се случи през януари миналата година. “Как” – след заем от пет банки и обратно изкупуване от “Овергаз Инк.” на дела на “Газпром” и заместването му с американската “Линден енерджи”.

Раздялата с “Газпром” все пак се оказа скъпа. Към 31 декември 2019 г. “Овергаз Инк.” дължи малко над 202 млн. лв. на “Газпром”. Сделкана бе реализирана със заем от 160 млн. лв. от Уникредит Булбанк.

Бизнесменът основава компанията през 1991 г., а през 1993 година в нея влиза „Мултигруп“, чиито дял е поет от “Газпром” две години по-късно. При учредяването е избран за изпълнителен директор.

Той е собственик и на вестник “Сега”, заедно със социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Бизнесменът финансира този медиен проект, който преди време престана да съществува като всекидневник и премина в онлайн и седмичник. Сашо Дончев бе председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара 2 мандата.

Цацаров се връща като редови прокурор

След като оставката му бъде приета, Сотир Цацаров ще се върне като редови прокурор във ВКП. Той избра да отиде именно там след края на мандата си, когато бе гласувана кандидатурата му за председател на антикорупционната комисия през декември 2019 г. Така той за пръв път ще бъде редови обвинител.

Юридическата кариера на Цацаров започва веднага след като завършва право в Софийския университет през 1992 година. Тогава постъпва в Районния съд в Асеновград. От 1 март 1996 година е и негов председател. На 1 октомври 1998 г. встъпва в длъжността заместник-председател на горестоящата инстанция, Окръжния съд – Пловдив, наказателно отделение. От 21 януари 1999 г. до 2012 г. Цацаров е председател на Окръжния съд – Пловдив. Остава на поста до избирането му за главен прокурор през 2012 г.

Той е номиниран за поста на 8 ноември 2012 г. от седем от членовете на Висшия съдебен съвет. Две седмици по-късно пред ВСС са издигнати две нови кандидатури – на заместник главния прокурор Галина Тонева и на Борислав Сарафов, бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура и действащ председател на Специализираната апелативна прокуратура. Цацаров е избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа “за”, три “против” и трима въздържали се.

По време на мандата му Цацаров не влиза в публични конфликти, макар да е критикуран от градската десница още от избирането си. Именно по време на мандата му са приети и констутиционни промени. С тях ВСС е разделен на прокурорска и съдийска колегия. Главният прокурор пък става шеф не на всички обвинители, а само на административните ръководители. Изкарва целия си 7-годишен мандат, макар на няколко пъти да е предлагано той да бъде намален. Напуска поста 2 седмици по-рано, след като е избран за председател на антикорупционната комисия.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.