Лидери? Бойко и Корнелия си имат партии за лично благоденствие, 3 млн. българи са в тунел без изход

Изминаха три седмици, откакто гръмовни оставки последваха вододелните избори и само едно име се завъртя междувременно като евентуален нов партиен лидер – Крум Зарков.

Две неща са забавни в този факт. Първо – единственият претендент не може да се вреди за внимание. Уж отиващата си Корнелия Нинова бясно развъртя юздите на БСП и държавата, реди кабинет жената.

Второ – забавно е и самото обстоятелство, че вариантът Зарков – лидер при една що-годе нормална за България партия, се приема без нужните печални изводи въпреки обилните обществени дискусии.

Точно това се случва. Крум Зарков е интелигентен мъж с качества, несравнимо по-нормален по обичайните човешки критерии от Нинова.

Налице са вътрешнопартийни причини той да влезе в лидерско състезание. Има обаче проблем и въобще не засяга само БСП. Вижте например Атанас Атанасов – харизма, излъчване, пърхащо край него вдъхновение.

Ако дойде човек отвън, непознат с родната конюнктура, дали би допуснал, че Атанасов може да е лидер на ключова партия. Не! До едно известно време се считаше, че и политическата биография на Атанасов е неприемлива за лидер, но отдавна не е така и той четири години вече оглавява ДСБ, пише в. „Сега“.

Ето го системния проблем – изключително занижени са критериите за партийно лидерство у нас. Определя го порочна вътрешна конюнктура, не се гледат базовите принципи лидерът да повежда, да увлича, да ражда надежди в хората.

Така и при Зарков – нищо различно не е предложил той от Нинова, като изключим размисли по супер важната джендър тематика. Нито пък с натурела си би вдъхновил 267 1818 гласа на изборите.  

Макар и млад, той презарежда БСП и политиката ни толкова,  колкото примерно Андрей Новаков ГЕРБ и „стабилността“- никак. Всички  тези проблеми са част от общата примитивност, в която е затънала политиката ни.

Бедата е и глобална, щом Джо Байдън е планетарният лидер, значи нещата не са добри. Но нас има специфика. Стана така, че някакви хора си направиха партии – Бойко Борисов, Слави Трифонов, Волен Сидеров, Валери Симеонов и ръководят, стига да поискат.

Други партии пък се маргинализират до степен, че по настоящето им е свързано единствено с коалиция, а бъдещето с по-големи коалиции. Такива са ДСБ, ВМРО, а очевидно и БСП е тръгнала натам. Там се разчита на коалиции. Важното е лидерът не да увлича, а просто да е комбинативен.

Най-добре, ако е „част от играта“

Накратко трима-четирима души имат парти, а 3–4 милиона българи си нямат лидер. Вадим от сметката тези, за които е без значение кой точно води любимата им партия,  боготворят си я и това е.

Няколко думи на този фон трябва да бъдат казани за Кирил Петков – управленските му качества са енигма. Неясно е може ли появата му да донесе добро за България?  

В морален аспект утрото не вещае слънчев ден. Фактът, че Петков дори да не носи нови порядки, идеи, но притежава способност да презарежда, да вдъхва надежда и увереност.  А това са базовите качества за един лидер.  

Новата партия, която която все още няма и една структура, спечели единствено и само заради чисто човешкия чар на Петков – телевизионен, дистанционен, но все пак чар. Изборите родиха новини в много посоки, но едната е, че показаха какви базови черти трябва да притежава един лидер. Останалото по темата е все така сълза и смях.

Очертава се управленското коалиционно споразумение да бъде с четиригодишен хоризонт, но пък подписано предимно от лидери в оставка – Нинова, Атанасов, Иванов и някой от многобройните съпредседатели на „Зелено движение“.

Но притеснения не бива да има. Неминуемо в навечерието на изборните конгреси ще завалят писма от колективи: „Председателю, на кого ни оставяш?!“. Даже вече ги има във фейсбук. Един ден и Кирил Петков, ако счете, че е незаменим,  промяната ще извърви пълен кръг.