АНАЛИЗЪТ: „Калинките” на ГЕРБ превърнаха културата в дойна крава

4 1 921

Директори „калинки”, назначени от ГЕРБ без конкурси или с манипулирани състезания, все още управляват българските театри, опери и оркестри (доколкото такива останаха след разрушителните „реформи” на Костов – Москова и особено тази на Борисов – Рашидов).

Преди няколко години една новина скандализира културна ни общественост. Оказа се, че доскорошният директор-диригент на Русенската опера Найден Тодоров няма легитимна диплома от Виена за висше образование в степен бакалавър, но въпреки това се е сдобил с такава за по-високата магистърска степен в частния НБУ.

В биографията му по негови данни можем да прочетем, че от 1993 г. е бил студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайович във Виенската академия, която бил завършил „през 1996 г.”.

Но всъщност и това се оказа невярно! Една лъжа, която и досега тиражират в печата неосведомени репортери. Някои от тях дори го обявиха за „гениален“, за „българско чудо“.

Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира у нас.

Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка.

Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз от Австрия.

Да, чуждестранна диплома от Виена не е регистрирана и легализирана у нас. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че бакалавърският курс е 4 години, Тодоров отговори, че е представил „легализирана и призната академична справка от Виена”.

За подобна „справка” от образователното министерство, обаче, не потвърдиха. След това той заяви, че бил учил за бакалавър вместо четири две години у нас (!), а за магистър – вместо две – две и половина, само за една година!

И това бе оповестено в печата, но от Културното министерство не предприеха нищо. Всъщност през всичките тези години той без прекъсване е бил на постоянна, щатна работа, при това без редовна диплома за висшист в различни оркестри (Видин, Враца, Пловдив, Бургас, Русе), без изобщо да прекъсва трудовия си стаж, и съвсем не е бил редовен студент.

Нито се е явявал на изпити! А в Пловдив дори е бил назначен за главен, при това в оркестъра на знаменития Добрин Петков. Накрая, след скандала, най-неочаквано се появиха… едновременно две негови дипломи от частния НБУ за бакалавър и магистър, издадени почти едновременно – с разлика от няколко месеца.

От което следва, че са твърде спорни. Защото магистратура не се учи и защитава за 2-3 месеца, нали?! Всъщност, това се доказа и от Съда!  Отделен въпрос е, че сериозната музикална критика у нас, а и в чужбина не приема творческите качества на Тодоров като диригент.

Но, за съжаление, някои кръгове у нас (далече от музиката и културата) му оказват щедра финансова и морална подкрепа.

Преди няколко години в подобна конфузна ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора – иначе талантливият млад оперен и камерен певец Веселин Стойков, съобщи „Телеграф”.

Когато поел високия пост, Стойков представил само магистърска диплома от НБУ, но впоследствие се оказало, че и той няма завършена бакалавърска степен. Заради измамата Веселин Стойков беше уволнен начаса.

Но солидно подкрепеният от някои „фактори“, в това число и от чиновници от културното министерство, Найден Тодоров не беше уволнен заради лъжата си!

Реклама

Дори наскоро получи награда, а някои наивни репортерки побързаха да го обявят за „новия Емил Чакъров“ и дори за „българския Караян“!

А той продължи да съсипва музикално Русе с ниското качество на надве-натри сглобените постановки и симфонични концерти, подготвени за ден- два!

Както и да печели и богатее на гърба на нашите бедни музиканти с частните турнета на операта и оркестъра в чужбина, на които те получаваха мизерни хонорари, а той – солидни суми. При това управляваше Операта и Оркестъра повече дистанционно – по телефона и чрез интернет, но еднолично, по диктаторски, без художествен съвет.

Ако някой му се противопоставяше, биваше незабавно уволнен. Така за кратко време през Русе преминаха десетки певци и музиканти, както и диригенти, които Найден Тодоров назначаваше и уволняваше, както му хрумне.

В Русе Найден Тодоров започна да работи още в началото, както се изрази много точно една известна критичка, музикалният наблюдател на вестник „Култура”, Екатерина Дочева – „по-стахановски“, страшно производително и, разбира се, страшно некачествено; „да прави музика за тежко чуващи хора“ или, както каза известен наш музикант: „да преминава през най-съвършените партитури грубо като танк!“

И наистина, Тодоров вече повече от десет години не преставаше да изумява културната публика с рекордно кратките срокове, за които подготвя цяла голяма опера – от 7 до 9 дни, вместо за поне два- три месеца, а премиерна симфонична програма вместо за седмица, за два дни!

При това става дума за мащабни, тежки опери като „Вилхелм Тел“, „Турандот“, „Дон Карлос“, „Кавалерът на розата“, „Самсон и Далила“. Това доведе и до спад на художественото ниво, до демотивиране и дори до деморализиране на част от състава – поражение, което е вече видно от всички, които познават миналото и настоящето на този водещ преди наш музикален институт.

Да, резултатите от този начин на работа вече са налице – след първото или най-много третото представление, премиерните постановки падат безславно, въпреки труда на изпълнителите и средствата, вложени в тях.

Но планът според т.нар. „делегирани бюджети”/ един абсурд, без аналог в света!/ се изпълнява, разбира се, на книга, с разни машинации и двойни счетоводства. Въпреки, че в културното министерство се знае за тази измама!

А след скъпия и некачествен, неконтролиран от него ремонт, сградата на Русенската опера наскоро отново протече, фасадата започна да се руши, а и сцената се оказа опасна за здравето и дори живота на артистите.

На всичко отгоре Найден Тодоров остави и един огромен дълг на Русенската опера и оркестър – близо милион и половина! Но министерството продължи да нехае. Нещо повече –  неговият покловител, Веждьо Рашидов го назначи за директор на… представете си: Националната ни филхармония, оркестъра на великия Саша Попов!

Предполагам, че „Бащата на българския симфонизъм“ би се обърнал в гроба, ако можеше да присъства на един концерт на този „български Караян“. При това влезе в комбина с министър Банов и двамата въртят далавери с продажбата на билетите за концертите в зала „България”, случай, който подлежи на разследване.

Ако описвам явлението „Найден Тодоров“, то е, защото конкретното явление съвсем не е изолирано. В голяма степен то вече е типично. Посочвам го просто като най-драстичния пример.

В последните години от безхаберното управление на неукия ни културен ексминистър Рашидов в редица театри, опери, оркестри бяха назначавани без конкурс или с манипулирани такива, немалко протежета на управляващите.

Така се случи и в Русенския драматичен театър, където беше натрапен активист на управляващата партия – бившият артист Орлин Дяков, провалил се като директор в Монтана / изгонен още в първия си сезон, спасил се от съда след две големи злоупотреби/, а сега изявяващ се като режисьор без диплома за това  и без необходимите качества. Наскоро режисира „Хамлет“ в Русе като постановката не издържа и три представления).

Огнян Стамболиев, ПЕН-България

4 Коментара
  1. Атанас Кирилов казва

    Десетки са герберските калинки-директори в културата. Уникален е и Милото-Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър. Същият директорствува с портрет на Бойко Борисов на бюрото си. Но Комент както се казва.

  2. Ангел Благоев казва

    За съжаление, г. Стамболиев е съвършенно прав. Всичко обаче, произтича от ниското облазование и слабата културна осведоменост. За последните 12 години, българската култура понесе щети, които ще се възстановяват за десетилетия и това не са думи на халост. Положението е такова , че не само липсват качествени изпълнители, ние имаме сериозен недостиг на публика. За огрмна заблуда на масовата аузитория, Н. Тодоров предлага на нашата публика имена, които вече са рядкост за международния афиш. Да, вярно е, че някои от тях са чудесни изпълнители, но уви до голяма степен в минало време. И които масовата журналистика адмирира просто по липса на елементарни познания и с необясним възторг!

  3. РИА казва

    А ПЪК АЗ СЕ ЧУДЯ, КАК Е ВЪЗМОЖНО РЪКОВОДИТЕЛКАТА НА ГЛАВНИЯ ИНСПЕКТОРАТ НА МС И РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА ИНСПЕКТОРАТИТЕ В МИНИСТЕРСТВАТА, КАКТО И НЯКОИ ЧЛЕНОВЕ НА ИНСПЕКТОРАТИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СТОЯТ НА МЕСТАТА СИ. КАКВА ВЯРНА ИНФОРМАЦИЯ ЩЕ ПОЛУЧАТ ПРЕМИЕРЪТ И МИНИСТРИТЕ ОТ ПРОВЕРКИТЕ НА ПРОВЕРЯВАНИТЕ ОБЕКТИ, ЗА ДА МОГАТ ДА ВЗЕМАТ СВОЕТО ПРАВИЛНО ИНФОРМИРАНО РЕШЕНИЕ.

  4. Попов казва

    Долнопробната с надути джуки „певица“ Марияна Арсенова – любовница на Веждичката продължава да управлява Музикалния театър….Потрес и ужас!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.