Политолог стъпка хунтата: ГЕРБ и ДПС не са партии – това са грозни и голи мъже, които бранят мошеници

0 10 205

ГЕРБ и ДПС не са партии – това са група голи и грозни мъже, събрали се с идеята да бранят мошеници. С това мнение политологът проф. Евгений Дайнов брутално стъпка хунтата на Баце и Ахмед Доган, видя Narod.bg.

Публикуваме пълния текст на анализа, насладете се:

Политическата партия, пише един от основателите на британския парламентаризъм – Едмънд Бърк, „е група хора (в оригинала – „мъже“), обединени от желанието да следват националния интерес с обединените си усилия, основани върху някакъв определен принцип, с който всички те са съгласни“.

Много неща са се променили от 1770 г., когато е публикувано това определение. Самото то обаче остава валидно. Ще рече: не е политическа партия група хора, които защитават частичен или частен интерес, или интереса на малка група и още по-малко – на отделни заможни индивиди.

В това отношение отиващото си Народно събрание свърши поне една важна работа. Разкри пред очите на електората, че

ГЕРБ и ДПС не са партии

Тайното да става явно пред очите на всички – това е едно от важните предимства на парламентарната демокрация.

Няма как например ДПС и ГЕРБ да скрият от публиката, че те не съществуват, за да следват националния интерес.

Те съществуват, за да пазят определени забогатели или овластили се индивиди: Иван Гешев (и неговите наказателни бригади), когото пазят поравно и двете формации; Делян Пеевски и Ахмед Доган, пак пазени от двете, но при лидираща роля на ДПС; хората (чиито имена ще научаваме по-нататък), откраднали парите за магистрала „Хемус“, където ГЕРБ лидира, а ДПС помага.

И двете партии бяха принудени да разкрият истинската си същност, след като не проработиха техни пропагандни опити да формулират някаква цел, която поне някои хора да приемат за обща.

ГЕРБ се опита да разиграе сюжета „ред в хаоса“, а ДПС стигнаха чак до европарламента в опита си да убедят публиката, че въпросът на президента Радев към Карадайъ относно родината му – това било дискриминация към всички български турци. Не им се получи, нито на ГЕРБ, нито на ДПС.

Натискът в парламента за изсветляване на бандитските обвързаности в държавата ги принуди да се хвърлят да бранят не принципи, а хора с тежко подозрителни репутации.

Че това, което правят в парламента, е онова, което са, личи по тяхното неумение дори на думи да свържат поведението си с обявени общи цели.

Нито ГЕРБ, бранейки Гешев и крадците на пари за магистрали, успяха да подведат всичките си пледоарии под шапката на „ред в хаоса“; нито пък ДПС, закриляйки с телата си Пеевски (от закона „Магнитски“) и Доган (от комисията „Росенец“), направиха усилието да свържат тази си закрила с борбата срещу дискриминацията на етнически малцинства.

Реклама

Липсата дори на неуспешен опит за свързване на частния лобизъм с общи принципи и цели разкрива и друга страна на ГЕРБ и ДПС. Те не са политически партии не само в общия, но и в частния смисъл – т.е. не разполагат с елементарни умения за политическо говорене.

Няма истински политик, който да се остави да бъде набутан в защита на частни интереси, без да е способен поне за пред хората да обвърже това си поведение с някакъв общ интерес. А ДПС и ГЕРБ изпадат точно в такава ситуация, разкривайки, че не само не са, но никога не са били политически субекти в собствения смисъл на думата.

Така, разбира се, воалите падат и публиката вижда грозните голи телеса под тях. Защото на въпроса „кой си ти и за какво се бориш“, отговорът е изцяло неполитически: „Боря се за добруването на Гешев, респективно – Пеевски, Доган и едни крадци на магистрали.“

Оттук – няма как да има адекватна реакция на последващия, най-важен въпрос към всеки политик: „Защо аз трябва да те следвам теб?“. Помислете си как би изглеждал отговорът на този въпрос към днешна дата:

„Следвай ме, защото пазя интересите на едни корпулентни“…

Едва ли има нормален човек, който да си каже: „Добре, ще гласувам за тия, за да пазя Пеевски, Доган и Гешев.“ Напротив, би задал очевидния контравъпрос: „А на мен кой ще ми пази интересите?“

Разголи се, поставен под парламентарно напрежение, и Иван Гешев, разкрит, че обменя съобщения по телефона с „Pi ar Sevi Boiko“. Оставяме настрана така разкрилата се негова тежка неграмотност, но си задаваме въпроса: Къде отиде онова разделение на властите, поради което той отказваше да идва в парламента?

Оттук насетне, при една нормализация на българската демокрация е ясно, че този човек няма как да бъде назначаван на каквато и да е държавна работа.

Оголената грозна голота разкрива и дълго скриваните съюзнически отношения между ГЕРБ и ДПС (и, разбира се, присъединилия се Гешев). Не напразно в постовете на фейсбук феновете на ГЕРБ от седмици ГЕРБ и ДПС се споменават заедно, като „добрите“, заедно с Гешев. И това е обяснимо. Поклонниците на грозната голота няма как да не подкрепят всеки себеподобен и да не мразят всеки, който не е такъв.

В крайна сметка всичко това свежда подкрепата за ГЕРБ и ДПС до зависими групи, благодарни за трохите, паднали през годините от трапезите на господарите им.

И оттук: имам сериозни социокултурни (засега) основания да не вярвам в задаващия се на изборите ренесанс нито на ГЕРБ, нито на ДПС. Каквито и панделки и лентички да си вързват оттук насетне, споменът за грозната им голота няма да бъде скоро забравен.

Какво би казал Бърк? Ето какво: „Не е политическа партия група грозни и голи мъже, събрани за да бранят с общите си усилия прононсирани мошеници без оглед на националния интерес или на някакъв принцип, по който всички са съгласни…“

Коментар на политолога проф. Евгений Данов за „Дневник”, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.