Народът може да гласува, но не може да избира. Никого не избира. Всичко се свежда до моментната битка за собственост, която я видяхме. Вижда се кои бяха вкарани в затвора, кои бяха пратени в Дубай, на кои им взеха бизнеса.
Докато олигархията не се разбере помежду си, ще продължи кризата, възможно е да има четвърти избори, пети избори, докато някой не стане мажоритарен собственик на парламента. Това заяви журналистът Валери Найденов пред Нова телевизия.
Тази криза не е нещо уникално за България. В някои държави се случват по пет-шест пъти – в Италия, Франция, Белгия, Холандия. Но ако се върнем по-назад това е кризата, същата парламентарна криза при същата избирателна система, която докарва и Хитлер на власт, и Мусолини на власт, и точно същата криза имаме и в България преди превратите през 1923 и 1934 г.
Реклама
Тази система превръща партиите в едни истерични котки, които си съскат помежду си и по никакъв начин не мога да се разберат по никакъв начин. При такава система олигархията си назначава депутатите, посочи още той.
Според мен, парламентът от доста години е приватизиран. Проблемът му в момента е, че няма мажоритарен собственик, категоричен е журналистът.
Много инвеститори в проектите вътре са в кървава война помежду си. Олигархията се сби много, много хора пострадаха от тези, които държат собствеността в България, събраха сили, оформиха проекти, заеха се с с технологии за контрол на тълпите чрез интернет.
И благодарение на партийно-листовата избирателна система вкараха своите проекти в парламента, за да продължат същата битка, която водят за имотите си извън парламента, коментира той.
Що е то демокрация и различна ли е тя у „наше село“ !?!? от „Кой кой е в Илиада и Одисея“ Литера прима 1999 г…
Напрежението сред жителите на Южните Балкани се натрупвало и разраствало лавинообразно, докато накрая помело всичко по пътя си от IХ-VIII в пр.н.е. насам. Появили се първите „демокрации„. Думата е от хето/лувийски произход означава „власт на народа„. Реалната й същност е, че някоя стигнала до дъното шайка отчаяни главорези от беднотията увлича след себе си масата озверели от глад обезземлени селяни и лавинната им стихия помита свещените институции на обожествените монарси.
Узнали веднъж, че във вените на царя-бог не тече амброзия, тълпите (охлосът) вече нямат никакви морални, религиозни или социални задръжки – за тях боговете стават смъртни. И идва векът на желязото – на меча. Единственото свещено нещо, което остава, е ВЛАСТТА.
И най-пропадналият, и най-смиреният разбират значението на властта като извор на богатство, т. е. на осигуреност срещу глада и мизерията. Идва разбира се и следващата решаваща крачка – тиранията. И тази дума е с малоазийски произход, пренесена вероятно от препатилия Кадмос и съратниците му.
Разликата между демокрацията и тиранията е, че при втората най-безскрупулният от безскрупулните взима еднолично властта от демоса (мнозинството) и се превръща в цар. Отличието от предишните владетели е, че може и да не бъде аристократ. Ако пък е от царско потекло, само въздъхва облекчено, защото, за разлика от царя, няма нужда да се съобразява с традиции и морални ценности, с обичаи на прадеди, а само с необходимостта на момента. А тя е една – да запази властта на всяка цена и с всички средства.
Макар че историята не познава тиранин, доживял до дълбока старост. Кръв, убийства, измами, пак кръв, кръв, кръв… Това е т. нар. елинска Гърция в периода, в който създава идеализираните си полиси, издигайки се в цивилизовано отношение на ново високо стъпало. Колкото по-гаден и подъл, толкова по-цивилизован. Изглежда това е било мотото на великите атиняни, беотийци, пелопонесци и т. н.
Популяризатори и сериозни учени пляскат с ръце и ахкат как древният атинянин успял да издигне съзнанието си до индивидуализма и как за пръв път се освободил от съзнанието за безимена единица в колектива. Че какво му е оставало на атинянина, набутан в тесните градски пространства, загубил минало, род. богове…. с едно бъдеще, в което, ако не убие, ще го убият.