12 г. един бабаит приватизира държавата, а сега се жалва от „диктатурата и хаоса“

0 3 462

Вече три месеца един бабаит обикаля страната и се жалва от „диктатурата“ и „хаоса“. Същият този, който 12 години раздаваше бюджета от първо лице единствено число, който приватизира службите за лична употреба, същият, който отмени парламентарния контрол, разврати медиите с държавни пари, феодализира местната власт и съветваше министрите си да „крадат умно“, днес вопие срещу образа си в огледалото“. Това пише в коментар на фейсбук страницата си евродепутатът Иво Христов.

Narod.bg публикува пълния текст:

Оплетени в мрежите

”Който не чете нищо, е по-образован от онзи, който чете само вестници” (Томас Джеферсън).

Вестниците са на изчезване, но днес същото е валидно за социалните мрежи. Преди повече от десет години мрежите растяха хоризонтално. Всеки издирваше приятелите си, а пресичащите се множества от контакти раждаха нова близост.

Мрежите се превърнаха в проба за всички авторитети, вкусове, идеи.
Осъзнали залога, кукловодите овладяха тази зона на мимолетна свобода и днес мрежите са пирамидално структурирани.


На приземния етаж сме всички ние от планктона: потребители, избиратели, граждани. Над нас са агенциите, които анализират и употребяват натрупаните данни. Те ни профилират по-точно, отколкото сами себе си познаваме. Нагоре са създателите на алгоритми, които ни предлагат приятели, пробутват стоки, оферти и облъчват с послания. Там, горе, е и мрежовата полиция, която по донос може да ни опандизи за дълго. Най-малкото за времето на една предизборна кампания.


У нас тя предстои, но войната в мрежите е вече в разгара си. Медиите са предплатени. Инфлуенсърите бълват на конвейер, а тролският башибозук хваща мазоли на пръстите.

Очевидно е, че президентът Радев е обединяващата фигура на алтернативата. Доказва го красноречивият му набор от врагове: ГЕРБ, ДПС, колаборационисти от другите партии, прокуратурата, казионни медии, токсичните сайтове, каканижещи всичколози, пишман-борци със статуквото.
Всички те са против Радев.


В последните седмици се забелязва пренасищане на форумите в медиите с коментари срещу президента. Обикновено те заемат първите няколко десетки мнения, появяват се мълниеносно след публикацията. Отличават се с баналност, повторяемост, полуграмотност и лош правопис. Но всички те набиват методично ключови думи и интерпретации.


Ключовите думи и понятия от пет години са: фатмак, зелен чорап, льотчик, Мунчо. Те са част от провалената стратегия президентът да бъде клеймосан като недорасъл за поста, но предвид ниската грамотност и правописа на троловете имат бумерангов ефект. Накратко: кьорфишеци.


Дълго време ГЕРБ се опитваше да патентова Радев като „разединител“. В лексиката на българския преход „обединител“ е онзи, който потиска гражданската енергия и осигурява комфорт на клептокрацията. Радев формулира единението като консенсус около ценности. Тъй или иначе, понятието „разединител“ така и не се прихвана, достатъчно е да видим човешкото множество при посещенията на Радев в страната.


Най-актуалните ключови думи са: натовец, Триморец (с главна буква), Козяк, Херо Мустафа.
За отбелязване е, че през 2016 г. бе направен тъкмо обратният опит: Радев да бъде изкаран човек на Москва. Опитът завърши с провал.

През 2021 г. тактиката е преосмислена: да се вбие клин между Радев и голяма част от българските избиратели, които си остават преимуществено русофили, макар и в по-малък процент, отколкото през 2016 г.


Основните внушения са: президентът е зависим от САЩ, на път е да вкара България във война с Русия, служебното правителство е назначено от „Козяк“, президентът разединява нацията и прочее.

В периода преди срещата на „Три морета“ в София форумите бяха залети с понятието „фронтова държава“, а у читателите се насаждаше разбирането, че „Три морета“ са едва ли не нов военен пакт. Форумът отмина кротко. И да е имало война, не сме я забелязали. Кампанията отшумя, но на базата на натрупания негативизъм вирее дамгата „Триморец“. Каквото и да значи тя. Сметката е политическите хейтъри да вложат в дамгата съдържание според вкуса си (войнолюбец, натовец, и, едва ли не, враг на Русия). Важното е да се върти в оборот.

Реклама


Знак за напрежението, под което са поставени актьорите на статуквото, е фактът, че прибегнаха до заигравки със свещения етнически мир. Традиционно ДПС си приписва заслугата за него, но в последните две години се видя принудено на два пъти да го залага на масата. Най-напред мобилизирайки младежите от партията като жив щит около сараите на лидера в Росенец. За втори път сега, след консултациите в президентството, когато президентът Радев принуди лидера Карадайъ да заяви, че България е неговата родина. При посещението си в Турция г-н Карадайъ обяви Турция за своя родина.

Въпросът на Радев бе по конкретен повод и адресиран лично към Карадайъ, но технолозите на манипулацията се опитаха да прикрият гафа на Карадайъ в Турция зад инсценираното възмущение на български мюсюлмани. Старателно премълчавайки повода за въпроса. Посещението на Радев в Родопите доказа цялата несъстоятелност на мита за „възмутените мюсюлмани“.


ДПС е в труден период. След дългогодишни клетви в евроатлантизма, сега партията е в конфузното положение да брани своя бивш депутат Делян Пеевски от санкциите на американското правосъдие по закона „Магнитски“. Оттам и високият градус на декларациите.

Пропагандните лаборатории на статуквото не залагат на убедителни аргументи, а на задавящото числено превъзходство.


Между април и юли манипулаторите внушаваха, че президентът си партнира с ДПС. Разчитат никой да не помни, че още преди година ДПС поиска оставката на Радев. Че близкият до ДПС сайт „Епицентър“ е основната трибуна за атаки срещу президента. Тъй или иначе, диалогът с Карадайъ сложи точка на тази манипулация.
Между юни и април манипулаторите втълпяваха, че президентът действа в синхрон с ИТН. Методичните атаки на ИТН срещу служебния кабинет разсеяха и този мит.


Най-актуалното внушение, разбира се, е, че „Радев е човек на Козяк“. Манипулаторите разчитат гражданството да е забравило, че президентът се обяви против многомилиардната сделка на F-16, с която Борисов си откупи благоволението на Тръмп.

Струва ли си да припомням, че по времето, когато Радев бе дамгосван като „човек на Москва“, заради конструктивната си позиция спрямо Русия, руският патриарх си позволи арогантни упреци срещу президента, на които получи достоен отговор. Така и този мит, режисиран в лабораториите на ГЕРБ, бе разсеян.


Манипулаторите паразитират върху насаждания с години комплекс за политическа непълноценност на България, който изключва възможността да се заяви и отстои независима национална позиция. В историята ни има достатъчно примери за обратното (Съединението, обявяването на независимостта, отказът на Борис за изпрати войски на Източния фронт и дори деидеологизацията на културата от 70-те), но комплексите нали са затова, за да не мислим излишно.


Пропагандните лаборатории на статуквото не предлагат аргументация, но удавят здравия разум в отровна магма от дезинформация и внушения, които надделяват със своята еднотипност.

Критичната мисъл е като несретна пчела, полепнала по тинята от дезинформация, обречена да загине и да се превърне в неразличима част от блатото, в което тихо и непрестанно гние всичко различно от блатната екосистема. Колко тежи едно аргументирано мнение, което се губи сред десетки тролски и изкуствено генерирани лъжи.

Кампанията по моделиране на мрежовия дебат с манипулативни ключови думи се съчетава със стратегия за препиране на имиджа на Борисов.
Тя приписва всички грехове на борисовия режим на президента Радев. Можем да я наречем стратегия на огледалото.


Вече три месеца един бабаит с пембяна риза обикаля страната и се жалва от „диктатурата“ и „хаоса“. Същият този, който 12 години раздаваше бюджета от първо лице единствено число, който приватизира службите за лична употреба, същият, който отмени парламентарния контрол, разврати медиите с държавни пари, феодализира местната власт и съветваше министрите си да „крадат умно“, днес вопие срещу образа си в огледалото.

Пропагандната перверзия стига дотам, че ГЕРБ се опитва да прехвърли върху служебното правителство отговорността за закупуването на нови изтребители, с които не друг, а тъкмо кабинетът Борисов ангажира България, за да откупи властта на своя лидер.
Спектакълът е патетичен, но не пада от афиша благодарение на две предпоставки: актьорските дарби на Борисов и журналистическата нефелност на покварените от него медии, които образуват ин/ян единство.


В резюме: очакват ни два месеца на масирана манипулация.
Потребителите на Фейсбук ще бъдат подложени на уотърбординг с дезинформация като онези клетници в Абу Гариб, на които сипват вода през тензух, докато се задавят и изповядат тайните си. Ваксината срещу дезинформацията е критичното мислене, но ваксинация би трябвало да се провежда още в училище.

Пропуснем ли тази възраст, вече не гарантира надеждна защита срещу коварните щамове в мрежите. Пък и българите мислим емоционално, помним кратко и се чувстваме вечно излъгани. Защо ли?
Затова излезте от фейса, зарежете Туитър.


Денят за размисъл е безсмислица. Трябва поне месец детокс.

Кадър: Фейсбук страницата на Иво Христов

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.