Лъжите на Тома Биков го направиха шеф на комисия в НС (от „ще се разправя с тази карикатура на диктатор Бойко Борисов“ до „Баце е моят Бог“)

Тома Биков е тежкото недоразумение на ГЕРБ, което изисква специални усилия да бъде разбрано. Източник на Narod.bg обърна внимание на няколко факта от битието на подмазвач №1 на Баце, който в миналото обещаваше, че ще изчегърта „тази карикатура на диктатор“, а днес вече е шеф на парламентарната комисия за…култура и медии и Баце е неговият личен Бог.

Между всички назначения за шефове на новите парламентарни комисия две изпъкват с особена арогантност.

Тома Биков – депутатът, който в средите около Бойко Борисов минава за „острие“ на ГЕРБ, беше избран за председател на парламентарна комисия за култура и медии.

Йордан Цонев пък беше излъчен да оглави икономическата комисия, като това дори няма нужда от обяснение – едва ли има някой, които да не вижда абсурда в това. За Тома Биков обаче се налагат малко повече обяснения.

Две кратки истории обясняват защо това назначение е нахално и обидно не само за хората от двата сектора, но и за всички останали, пише „Дневник“.

История №1

Преди близо година уличните протести срещу корупцията в България бяха в пика си. Те бяха толкова масови и шумни, че западните медии започнаха да обръщат внимание какво се случва тук. Появиха се публикации за корупцията в страната – за Бойко Борисов и Делян Пеевски. Тома Биков беше мобилизиран да запуши тази медийна амбразура.

От ефира на БНТ той заяви, без да му мигне окото: „Това, което се разиграва в европейската преса, са директно платени публикации от българи. Понеже нямам доказателства, няма как да кажа конкретна публикация, но една немалка част от тях са си поръчки“. И за да не остане неразбран, дори потрети: „Европейските медии между другото също вземат пари.“

Последва реакция от европейските медии. След като Euractiv изпрати изказването му до няколко от изданията, публикували текстове за корупцията – Deutsche Welle, Der Spiegel, BBC, The Guardian, Euronews, Politico, EU Observer, започнаха да валят опровержения.

„Редакциите подчертават, че не приемат външно заплащане, за да информират читателите и зрителите си, защото това би било грубо нарушение на професионалните им задължения и на журналистическата етика“, написа изданието тогава. Тома Биков замълча.

Изводът от тази история е, че това е политик, който или тотално не разбира как работят медиите (малко вероятно), или няма никакви задръжки да лъже, за да защитава интересите на партията си, а в случая и корупцията. Следващата история е известна, но е дори по-показателна.

История №2

ГЕРБ не е първата партия на Тома Биков. Преди нея той беше в „Движение България на гражданите“, където громеше ГЕРБ.

„Обещавам ви, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога повече да не седне в креслото на министър-председателя“, казваше Биков тогава и наричаше Борисов „карикатура на диктатор“. После гласува още два пъти карикатурата да седне в креслото на министър-председателя.

Тези две истории далеч не са всичко, казано от Биков, но показват важните черти от неговия политически образ. Поуката от тях е посланието, което парламентът изпраща към всички: лъжи нагло, без да ти мигне окото, заблуждавай хората, сменяй принципите си и един ден ще станеш председател на парламентарна комисия. Накратко, гнусните политици успяват.

Тома Биков ще бъде председател на тази комисия само за няколко седмици, но в случая важното е какъв сигнал се дава и на медийния сектор. Той е в тежка ситуация и парламентът има какво да направи, за да гарантира правото на хората да получават обективна информация. Ако обаче начело на комисията слагаш такъв политик, посланието е ясно – малко ви мачкахме.

Изборът на Биков не е вина само на ГЕРБ. Той получава мястото си вследствие на сделка между всички в парламента да изберат за тази комисия когото посочи Бойко Борисов. Това решение само по себе си е странно. Вероятно до него се е стигнало, защото се е търсела коя комисия и кой сектор имат най-малко значение.

Явно в този парламент има консенсус, че това са културата и медиите.