Вярвам на всяка дума, казана от онзи, непознат за мен агробизнесмен, който вчера имаше смелостта да се яви в парламентарната комисия.
Но нито той, нито аз можем да докажем какво ни се е случило.
На това разчитат гадовете от герберското управление.
Преди години, когато Любо Павлов и Огнян Донев купиха вестниците ми / моля запазете си негативите!/ и имаше надежда да съществуват, Мутрата им изпрати прокурори.
Напълно разбираемо – Любо вече веднъж е бил задържан в ареста, той знае как е там – се оттеглиха и продадоха на безценица фирмата ни на една слугиня. И това бе краят на вестниците „Труд“ и „24 часа“…
По това време имах над три десетилетия работа като журналистка, включително 25 главен редактор, но преживях само едни три месеца на пълно професионално щастие – просто с Любо Павлов имахме общ враг: Мутрата!
Бяха прекрасни три месеца от моите над тридесет години работа – свободна, истинска – бях Аз.
Не преувеличавам.
И Мутрата прекъсна всичко това. Прекъсна животът ми, а аз нямах друг, освен моят вестник „Седмичен Труд“ и старият „Труд“, в който работех 13 години през соца.
Моля, не бъркайте написаното с личния ми живот: той е личен – дете, съпруг, родители, но без работата ми го няма и него за мен./
Мутрата ме съсипа.
Всичко, което се каже за Мутрата е вярно: рекет с прокурори, проститутки за пет бона, които снимат чекмеджето, подарък от богаташите на златни кюлчета и… това не мога да го приема в човешки план – видеоклипче на сексуално насилван бизнесмен в затвора за забавление. Или за заплаха на тези, които се забавляват?
Всичко е вярно.
Толкова ли е безсилна държавата, че да се допуска подобно безчинство?
Ако е така – няма държава.
И няма такъв народ да търпи…
Пост във фейсбук на журналиста Зоя Деянова, последният главен редактор на закрития вече „Жълт Труд”
[…] Източник: Народ […]
[…] Източник: Народ […]