Докога ректорите ще са феодали като Бойко Борисов? (България е световно дъно след терора на ГЕРБ)

1 2 026

Тези дни стана ясно, че нашата европейска България е постигнала още един голям, безспорен успех! Вече сме на 112-о място в света по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“.

При това, сред страните от екваториална Африка и Средна Азия! А ще попитате кои са първенците? Ясни са: Норвегия, Финландия, Швеция и Дания. А за онези, които не знаят, ще спомена, че: „Репортери без граници“ е авторитетна международна неправителствена организация, базирана в Париж, която изготвя ежегодни доклади за състоянието на свободата на словото в света.

Изводите й се ползват за ориентир от международни институции при оценяване на нивата на демократичност в съответните държави. А за „демократичност” у нас, както се видя особено напоследък,  вече трудно може да се говори. Да не говорим и за свободата на словото.

За гонените и бити от полицията на Б. Б. наши и чужди журналисти през лятото, за уволненията из телевизиите и вестниците, за чистките из… университетите.

Защото стана така, че сега повечето от институциите и медиите направо слугуват на властта. Да не говорим за упоритото нежелание на премиера да излезе пред народа и журналистите, да се яви в Парламента, което е негово първо задължение…

Да, свободата е не само да говориш смело и честно в кафенето или в парка и драснеш нещо във Фейсбук, а да можеш да изразиш своето мнение свободно, публично, на глас. Като свободен гражданин в свободна европейска държава.

При това, според Конституцията! Но за съжаление, у нас от известно време вече не е така. Стигна се до там, че започнаха и репресиите, заплахите, дисциплинарните уволнения, съдебните процеси.  И колкото да е странно, това се случва / колкото и странно да звучи!/ вече и на университетско ниво.  Ще спомена само три скандални случая.

Първият. Преди три години в Пловдивската академия на изкуствата беше направен ремонт на течащия покрив с държавни средства, отпуснати по „волята” на г-жа Менда Стоянова, „главен финансист” от Парламента. Дотук добре! Но какво стана след това? Ректорът Милчо Василев реши, че трябва да удостои „благодетелката” счетоводителка с най- високата научна титла, Доктор Хонорис Кауза / Почетен доктор/ на тази академия. 

И сложи портрета и в редицата с портрети на големи наши и чужди музиканти  като  Добрин Петков и Кшищоф Пендерецки! Тогава от преподавателския състав изразиха принципното си несъгласие проф д-р Юлиан Куюмджиев и негова съпруга проф. д-р Полина Куюмджиева.  Но въпросният ректор / вече бивш!/ и неговата наследничка, Тони Шекерджиева  вместо да се замислят и да коригират нелепото си решение, решиха да унизят и репресират двамата достойни и утвърдени преподаватели и учени с безспорен принос към българското музикознание и култура.

Реклама

Втори скандален случай. През миналата есен преподавателят в Софийския университет, професор д-р  Михаил Мирчев, известен политолог и социолог, бе обвинен в „расизъм” „ксенофобия”, „антисемитизъм” , едва ли не и „фашизъм” за своите лекции от група студенти. В свое писмо от 30.11.2020 г. професорът отрича лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско съдържание и подчертава, че акцентира на културната специфика, на особения манталитет и емоционална реактивност, на поведенчески стереотипи, на различни специфични форми  др., което е нужно за добрата практическа дейност на социалните работници на терен.

Според него става дума единствено и само за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската социална и нормативна среда.

Проф. Мирчев отбелязва още, че обвиненията срещу него се опитват „под знамената на свободата и социалното равенство да ограничават публичния и университетския диалог по ключови обществени проблеми, по щекотливи теми и обществени рискове – чрез забрана на термини, чрез забраняване на публичното използване на съответни статистически данни и профили“. Етичната комисия при  СУ разследва случая и установи, че няма основания за подобни обвинения. Но въпреки това, професорът беше отстранен  от ректора Анастас Герджиков.

И третият, съвсем пресен случай. На 2 април т. г, точно преди изборите за парламент, премиерът, лидер на ГЕРБ и тогава кандидат за депутат Бойко Борисов отиде в УНСС, срещна се с ректора Димитър Димитров и публикува снимки в профила си във Фейсбук, в които се самопохвали по обичайния си начин, че е дал пари за ремонта на Икономическия университет, може би, както винаги… от джоба си, нали?!

В знак на протест срещу тази недостойна постъпка, един от най- добрите преподаватели там, доц. д-р Мартин Осиковски написа в Интернет, че напуска няколко свои длъжности в УНСС в знак на протест срещу използването на университета за политически цели – главен секретар по уеб комуникации, член на редколегията на „Научни трудове“ и „Годишник на УНСС“ и член на атестационната комисия на факултет „Икономика на инфраструктурата”…

Трите скандални случая говорят сами за себе си. Бедата обаче не е само в цензурата, продажните медии, наглостта на властта. Тя е и в един закон, който трябва непременно да се промени. Става дума за т.н. пълна автономност на висшите учебни заведения у нас. И ако училищата, с техните директори и преподаватели, подлежат на постоянен контрол и проверки от Просветното министерство, регионалните инспекторати и общините, то вузовете са изцяло под властта на ректорите.

А и за свой срам, министърът на образованието Красимир Вълчев не взе никакво отношение по тези скандали. Немалко от тези ректори се държат като местни феодали / да не говорим за гол / да не говорим за големите им заплати!/, въпреки, че уж, имало нещо като „етични комисии” за решаването на спорните проблеми.  / Всъщност, така е и в театрите и оперите, в които вече няма художествени съвети, но това е друга тема! /

Затова и се случват тези безобразия с прогонването на ценни кадри, изразили своето лично мнение, или до удостояването с титлата Доктор Хонорис Кауза, както се случи в Пловдивската академия с Менда или с Путин във Великотърновския университет!   

П.П. След силен обществен натиск и многохилядна подписка, ректорът на УНСС бе принуден да върне на работа доц. Осиковски, но проф. Мирчев все още не е възстановен в СУ, а тормозът над двамата професори, които са гордост за Пловдив продължава вече трета година!!!

Огнян Стамболиев, ПЕН- България

1 Коментар
  1. Проф.И.Йотов казва

    Масово във висшите училища се гонят качествени преподаватели.За съжаление остават само некадърници и лакеи след навършване на годините за пенсиониране Освен това в България не е решен проблема с плагиатството. Изградени са структури , които определят едни и същи преподаватели за рецензенти.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.