„Няма бивш комунист“ – нали помните този лозунг? Както няма бивш турчин, бивша Мая Манолова, бивш чалга-изпълнител. Както при предишния режим фашистите и капиталистите бяха дамгосани до живот, барабар със синовете и внуците им.
Ако доведете докрай тази логика, България се оказва не нация, а сбор от племена, които са във вечна война помежду си. Преди време Антон Кутев се пошегува, че социализмът се предава по полов път – в смисъл, че принадлежността към партията му е родова. Но може да преобърнем тази метафора: принадлежност не към левите идеи, а към нашите хора. В този смисъл партията функционира като етнос, който гледа да не се смесва много с чуждите.
Българските политически племена
Неприятно ми беше да констатирам, че по подобен начин започнаха да функционират и десните през 1990-те. Взеха да изтъкват старите си буржоазни родове, да се кичат с различни антикомунистически геройства, но най-вече – да разгарят омразата към другото племе, комунистите. Съвсем разбираемо беше да отхвърлят различните политики, но често забравяха да го правят, а непримиримостта им добиваше други, почти телесни измерения.
След царския епизод етническата омраза се насочи към ДПС – този път и в донякъде буквален смисъл. Вярно, че Движението междувременно се превърна в бизнес корпорация и взе да злоупотребява с прокуратурата, но съвсем ли няма повече никой да си общува с него? Скриха омразния Пеевски в знак, че търсят диалог – и нищо. В добавка БСП не иска да си играе с ДПС, а Движението им го връща, като опитва да се закачи за новите играчи.
Вижте докъде стигна нетърпимостта: журналистите не престават да питат „ще приемете ли подкрепа от БСП и ДПС?“, а протестните партии се надпреварват да се кълнат, че няма. И използват всеки повод за оправдание на отказа да взаимодействат.
Умно-красивите жълтопаветници външно приемат всички, но и всички тайно ги мразят. Едва ли е защото хората разбират идеите им за реформа на прокуратурата – по-скоро недоверието идва от усещането за меритократична надменност, която в едно егалитарно общество е непростима.
Етническа омраза публиката вече развива и към отделни политици. Да оставим настрана Костов или Симеон, които управляваха и вероятно са настъпили едни или други интереси. Яростна омраза сред дигиталните маси буди например Мая Манолова – заради това, че не само е била в БСП, а на всичко отгоре, представете си, я е напуснала и е тръгнала срещу нея. Двойна вина.
Реклама
Ако се обърнете назад, ще видите, че тъкмо тази неспособност на демократичната общност да прости на бившите комунисти и да ги приеме в своите редици сплоти левия етнос и забави трансформацията на обществото ни. Откакто стана омбудсман, г-жа Манолова трудно може да бъде обвинена в съглашения с властта. Вярно, че се бори повече за слабите и в този смисъл може да бъде наречена лява, но дай боже повече такива леви. Защо не ѝ се позволява да се промени, да израсне като независим политик? Защото е жигосана с клеймото на другото племе – завинаги.
Същата нетърпимост днес се надига срещу г-н Трифонов, който май я усеща и затова се крие. Как така един шоумен ще стане политик, ами той не канеше ли всичките величия в предаването си, не дружеше ли с бизнесмени и мафиоти? Омърсил се е значи, затова трябва да бъде мразен превантивно, преди да е извършил каквото и да е. Не заради програмата си (заради твърде простите решения, които предлага), а просто защото е от друг етнос – прави пошла музика, татуира се и пр. Самият Трифонов си го връща с пълен отказ да удостоява чуждите с вниманието си.
В тези племенни битки, които се разгарят пред очите ни, мнозина наблюдатели виждат начало на предизборна кампания. Кой внесъл пръв законопроекта – Нинова или Иванов, кой опитал да запази достойнство, като добавил нещо в него, кой извършил ритуални действия, за да ядоса противниковия лагер.
В един по-дълъг хоризонт
Според мен избори през юли ще разочароват привържениците на протестните партии и г-н Борисов ще се върне върху оздравял менискус, убеждавайки всички, че той е единственият отговорен, който протяга ръце във всички посоки, докато враговете му се карат и не мислят за страната. Да си кажа право: и от гледище на демокрацията не ми се струва съвсем редно едно такова гласуване веднага – не харесваш изборните резултати, променяш правилата и пак отиваш на избори, без да си опитал да управляваш. Докога? Докато получиш пълно мнозинство ли?
Но българската политическа система трябва да ни тревожи в един по-дълъг хоризонт. Как си представя нашата публика, че примерно ДПС и БСП, зад които стоят една трета от избирателите, някак магически ще изчезнат? В същия унес днес повтарят, че ей сегичка ще изчезне ГЕРБ, както стана с НДСВ.
Но не, чуждите племена ще продължат да съществуват, ще отстояват интересите си, ще бранят хората си, колкото и неприятни да са ни те. Затова най-добре, наместо с погнуса, да се научим да се борим с тях на политическия терен.
Публикация на проф. Ивайло Дичев в „Дойче веле”, заглавието е на Narod.bg
Браво, великолепен анализ, защото омразата у нас се поощрява години наред. Не спряха да говорят за комунистите, за лустрации всякакви, за всевъзможни грехове но соц. управлението, когато фактите ще ни извадят очите, защото мозък отдавна няма. И най-страшното на такива подпалвачи медиите отделят страшно много място, като се започне от Петърчо Стоянов, който твърдеше, че кирилицата ни пречела да станем европейци, минем пред кретенизмите на Плевналиев, че и до цялата плеяда русофоби, много добре заровени с долари в атлантическия съвет. Ще станем ли някога като швейцарците-отговорът е никога, както овцата не става лъв или тигър, не става и лисица.
Глупетарски текст.
Дичев що си толку противен бе ?
Да,г- Колев,великолепен анализ!Само че,както казват“има нещо гнило в Дания“.Какво ли?Според мен „анализа“ е много умно и силно насочен към избор на ново правителство сега и от ИТН.Но това е много голям капан за Слави Трифонов.Ако ИТН излъчи правителство сега,то ще бъде подкрепено от всички в парламента!Но как ще управлява след това?Кое предложение ще мине,ако не е изгодно на „статуквото ГЕРБ,ДПС иБСП“?Та те заедно събират над 150 гласа!Как ще намали примерно субсидията на 1 лев?Да не говорим за други,много по-важни решения като ревизия на прехода!Как?За мен най-правилното решение е връщане на мандата!Но тук изпадаме отнова в цунг-цванг!Ако Президента даде мандата на БСП,както се очаква,ни очаква същия сценарий,само че вече със законнно мнозинство от БСП,ДПС иГЕРБ!И следва въпроса-за какво ги ручахме жабЕтата?Ако Президента даде мандата ИМВ,има голяма вероятност да бъде върнат мандата и да се мине на служебно правителство.Вярно е,че може да загуби гласове от БСП,но той има подкрепата на народа,още повече,че изборите трудно ще бъдат „контролирани“!Кой е казал,че служебното правителство няма големи възможности?Та то си е Правителство!Ще промени изборния кодекс така,че да няма фалшификации,ще назначи комисии по ревизията и т.н.Някой ще каже,че нарушаваме Конституцията?Ами до сега колко пъти е нарушена?Единственото решение,според мен,е служебно правителство,бързи и неконтролирани избори!Всичко останало е лъжа!
Като „дойче веле“
PS
Не случайно е написана от ПРОФЕСОР!За по-голяма тежест,нали?
Паживяом и увидем …???! Нека Слави да не поставя коня преди каруцата да е заредил !? А за сега ,,сценаристите“ му не избраха свестно име на партията им, как ли ще оправят и водят държавата .. Силно се съмнявам и се надявам на успехите им – все пак морето не е до колени?!