НОВИНАТА: Бойко с нулев шанс срещу Румен Радев за президент (ЕТО ЗАЩО)

Ако се абстрахираме от конкретните числа развръзката от изборите бе съвсем очаквана като тенденция. Предварително се знаеше, че предстои наказателен марш срещу ГЕРБ и че новите играчи – „Има такъв народ”, „Демократична България”и „Мутри вън!“ ще капитализират своите дивиденти от протестите през лятото и есента на 2020 г. Резултатът на корпорацията на Бойко Борисов бе съвсем според прогнозите, тоест – Чиновническа партия плюс роднини плюс бизнес-клиентела плюс контролиран вот ала „Факултето“, а кръстосаният огън, отвън и отвътре, наред със слабата селекция на доста от листите предопредели провала на БСП.

Тенденциите бяха очевидни, но едва ли ще се намери почтен социолог, политолог, коментатор или обикновен гласоподавател, който да претендира за патент върху подобна развръзка като проценти. Най-вече що се отнася до огромния успех на Слави Трифонов и сценаристи, както и до немислимите на първо четене близо 3% за беглеца в Дубай Васил Божков. Да започнем обаче от върха на политическата пирамида у нас, откъдето има най-добър изглед към тъжното шоу без край…

Сега на дневен ред е сюрреалистичният пробив на формацията „Има такъв народ“ и по тази причина припевите на метафоричния „Ку-ку бенд“ трябва да се използват като ориентир за обществената мода. А под съпровода на „маестровци“ и „гъмзи“ пристъпят двама събратя по природа и стилистика. Познахте, нали! И как иначе – Бойко Борисов и Слави Трифонов! В момента уж антагонисти, но всъщност „сиамски близнаци“ по манталитет и сценична философия.

С всичките разлики и нюанси и двамата залагат на народняшко-хашлашката визия и лексика, превърнати в гениална технология за манипулация и самоидентификация на публиката. И единият, и другият владеят до съвършенство хипнозата за обсебване и подчиняване на анонимните обожатели, върху които идолът придобива мистично, почти садистично и еротично влияние. Най-добрият пример в тази насока е абсурдното, неправдоподобно „народно“ снизхождение към Бойко Борисов, който на всяко друго място в Европа отдавна да е забравен. Най-нежно казано…

А какво ниво на дискусия можем да очакваме подсказа доскорошният премиер с изявлението, че е готов да отпусне десетина СВОИ депутати на „Има такъв народ” за спазаряване на някакво правителство. В Неговото мислене народните представители очевидно са блеещи овце, вкарвани и изкарвани в и от парламента по волята на Всемогъщия Лидер. Ето до какъв средновековен феодализъм ни докара нашенският тв-инфантилизъм и непукизъм пред политическия кретенизъм.

През последните дни най-често си задаваме въпроса: „Какво да се прави оттук нататък?“. За съжаление старата мъдрост „Бързай бавно!“ няма да ни помогне, защото този път трябва да се бърза  бързо! Точно така, ако искаме режимът на Борисов постепенно да отмине като лош сън.

Няма да е лесно, но все пак има надежда. Ето защо виртуалният, но съвсем реален като потенциал и заявки фронт анти-ГЕРБ без никакво забавяне трябва да пристъпи към демонтаж на корпоративно-олигархичната, криминално-клептократична Система на Бойковата Партия-държава.

Няма да е лесно, защото Октоподът е проникнал навсякъде – от жълтите павета до села и дерета. Освен това Страхът е зомбирал, подчинил и подкупил, със собствените им пари, хиляди сънародници.

Безспорният победител от последния засега вот е президентът Румен Радев. Неговите послания и оценки бяха потвърдени в максимална степен от избирателите, а държавният глава се наложи като неформален лидер на обществената платформа анти-ГЕРБ. Ето защо ми се струва, че, ако не се случат драстични събития оттук до есента, Бойко Борисов няма никакъв шанс, ако се опита да оспорва стола на „Дондуков“ №2. Чисто и просто в момента Летецът е взел орбита, която няма стигане.

От нея може да изпадне, само ако на форума в София пресили проамериканското, антируско звучене на Триеморието…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Минаха години”, публикуваме със съкращения