Веднъж докопали се до Брюксел, евродепутатите от БСП забравят род, родина и партия и гледат да се налапат чудовищно

0 1 179

Коментар на Георги Атанасов, специално за „Минали години“

Предателството очевидно е заложено в човешката ДНК подобно на половия нагон, алчността и страха. Откак свят светува и хомо сапиенс поминува. Примерите са толкова много, че могат да напълнят океан. И не е необходимо всеки път да обобщаваме чрез исторически антигерои от породата на Юда, Брут или Горбачов, след като си имаме и нашенските, по-дребни нищожества.

Зорът за отбора им е само до трезора

Най-пресният засега пример на черна неблагодарност и нулева лоялност дойде от Брюксел и по-точно от българските депутати в групата на ПЕС, гласували някаква декларация в подкрепа на джендър-идеологията, маскирана с традиционните алабализми за свобода и равноправие на сексуалните и транс-сексуалните „идентичности“. Или нещо подобно. И тъй като се намираме в предизборен период, не е лошо да си дадем сметка за морала и манталитета на тези станишевци, които веднъж докопали се до евро-ведомостта, забравят род, родина и партия. Единствено заради личния си интерес, следващ директивата на националната Олигархия и нейния бюрократичен апарат в Брюксел, Страсбург, Люксембург и т.н.

Ето защо трябва много сериозно да претегляте благите думи на този или онзи мераклия, защото, както се вижда, зорът за отбора им е само до трезора. Кълнат се във вярност на народа, избирателите и принципите, но лапнат ли чудовищните, спрямо стандартите на простосмъртните, благини в Европарламента или Еврокомисията, на секундата забравят откъде са тръгнали и започнали да работят за личния си бизнес. С циничната нагласа, че са ударили джакпота и нямат никакво намерение да се оглеждат назад. И да се връщат при тези, които са ги направили богати чрез своите бюлетини.

В случая с петимата „червени“ ренегати-джендъристи морално-политическото престъпление е още по-тежко, защото те се изхрачиха в лицето на своя електорат по един толкова болезнен въпрос като Истанбулската конвенция, по който БСП категорично се разграничи от станишевия ПЕС и разните псевдо-леви модернисти, обслужващи баш левицата от глобалната Олигархия. За всеки нормален човек е ясно, че на наднационалната корпоративна власт хич не й дреме за лицемерните „ценности“. Целта на стратегическата операция „Идентичност“ е да отклонява вниманието на наемния труд и въобще на онеправданите  от грандиозната социална несправедливост.

Достатъчно е да си спомним кой забогатя с милиарди от Пандемията и кой плаща цената на Вируса, стреса, страха и хаоса. В дневния ред на обществото обаче са натрапени терзанията на „нетрадиционните“ тарикати от „малцинствата“, ползващи се с всевъзможни квотни привилегии. Наред с нетърпимата, пресметлива и лъжлива нахалница Меган, превърната в чалга-икона от могъщата мрежа за контрол върху милиардите онлайн-дебили…

За сетен път няма ненаказано добро

И това се вижда с просто око покрай предателското гласуване на петимата, които се отрекоха от волята на своите избиратели. Нещо повече – те нанесоха подъл удар в гърба на партията, която ги изпрати да стават богати, като дадоха възможност да се спекулира с позицията на БСП по „Истанбулската конвенция“. Може да се каже и така – Станишев, Йончева, Христов и другите двама разиграха личните си карти в Брюксел за сметка на политическата заявка и поведението на Столетницата спрямо „джендъра“. Не се съмнявам, че до подобно разминаване ще се стигне и по темата за миграцията.

Реклама

Освен за политическа нелоялност въпросното поведение на т.нар. „червени евродепутати“ подсказва и за долнопробна човешка нечистоплътност. Тоест, за липса на елементарен, базов морал. Хайде, за Сергей Станишев отдавна всичко е ясно. Той е обсебен от своята международна кариера, а освен това има да връща ресто на Бойко Борисов за масираната подкрепа, която медийната и задкулисната машина на ГЕРБ му оказаха, когато Нинова му беше вдигнала червен картон и го бе изхвърлила от листите на БСП за евроизборите.

Странно е обаче как така една умна жена като Елена Йончева практически влиза в неписан сговор със своя душманин, срещу когото водеше и спечели съдебно дело?! Да не говорим за продължителната компроматна кампания на преторианската медийна гвардия срещу бившата интимна партньорка на Станишев. Да добавим ли твърдата подкрепа на БСП за телевизионната журналистка, обвинявана във финансови далавери покрай своите филми и фирми?

Подобна е историята и с Иво Христов, попаднал в Брюксел от президентството, без някой да го е чул да изрече на глас някаква що-годе категорична подкрепа за лявата идея. Не за фалшификацията на джендъра, а за онази, автентичната, на простосмъртните гласоподаватели, върху чиито бюлетини космополитният интелектуалец си построи неолибералния комунизъм. Другите двама от Петорката няма защо да ги споменавам. Достатъчно е за сетен път да повторим старата, жестока истина: няма ненаказано добро! А може и по-радикалното – храни куче, да те лае…

По-мекия килим на Кунева и Калфин

Няма да се изненадам, ако някой измежду споменатите дребни „юди“ калкулира челния опит на прословутите евролюбимци Меглена Кунева и Ивайло Калфин. И двамата могат да послужат като модел за суперкариера в Брюксел и не само там, постигната за сметка на България и на политическия морал. Но какво от това, победителите не ги съдят. Освен на маса и седянка, но това едва ли ги трогва, след като са тръгнали по мекия килим към екстрите на наднационалния ВИП…

Както се знае, Кунева яко обслужи интересите на чуждестранни финансови субекти, като допринесе за затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй. За сметка на ощетения български интерес обаче дъщерята на буфосинхрониста бе отрупана с постове и пари: министър, вицепремиер, еврокомисар, а както се говори и член на борда на френска банка с интереси в сферата на енергетиката. Дали тази зависимост не е решила съдбата на част от атомната ни централа край Дунава?

Калфин и той е корифей на маневрите, водещи все по-нагоре и все по-далеч от родината. Половин дузина мандати народен представител, вицепремиер при Станишев, а после патерица в подобна позиция при Борисов! 

Анонимният червен електорат го изпрати да си оправи живота като евродепутат в Брюксел, след като вече си бе играл на иди ми – дойди ми със Столетницата, а хитрецът се завърна при отцепниците от АБВ, за да обслужи ГЕРБ?! После за кратко изчезна от фокус, но очевидно добре си е постлал пред „началниците“, които не го забравиха, а го направиха съветник на еврокомисаря Йотингер. А съвсем неотдавна номенклатурната селекция на Брюксел изпрати многопартийния глобалист Калфин в Дъблин, където той оглави някаква еврофондация за начина на живот. 

Той наистина знае как да направи живота песен. Своя живот, естествено! Също като Сергей Станишев, Иво Христов, и останалите носители на „ценностите“ за лична употреба.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.