Какво ни чака през втората година от пандемията? (Спасението е в наши ръце, властта работи за лакомото чекмедже на Бойко)

0 3 258

Какво ни чака през втората година от пандемията, при положение, че на всички вече е ясно, че властта не може да се справи в ужаса, защото има друг приоритети – далавери с милиардни обществени поръчки, които да захранват с пачки лакомото чекмедже на Бойко Борисов?

През по-голямата част от 2020 г. публичната реторика около настоящата пандемия беше войнствена, пише „Капитал“. Политиците и здравните авторитети говореха за „размазване“ на новия коронавирус и „смачкване“ на устремилата се нагоре крива на растежа на епидемията. Но малката досадна бучка от РНК, която за няколко месеца уби стотици хиляди, прегази глобалната икономика и изтри години напредък в борбата с бедността, продължава своя поход. Въпреки че ваксините ще се появят, доставката им до всяка точка на света ще остане просто амбиция. Така че е редно да се придържаме към по-смирен тон.

През 2021 г. човечеството ще продължи да се адаптира към съжителството с вируса по начин, който ще го направи не толкова трудно. Маските и усърдното миене на ръце все още ще са наложителни. Хората ще предоставят на другите повече лично пространство на публичните места, без дори да се замислят по въпроса. Но тъй като пандемията навлиза във втората си година, пригответе се за промени в три области: тестването, налагането на карантини и правилата за социална дистанция.

Евтините бързи тестове за COVID-19 ще станат общодостъпни. За разлика от прецизната лабораторна PCR технология, която може да регистрира дори минимални следи от генетичния материал на заразата, по-евтините антигенни тестове откриват части от вируса само когато те са в по-големи количества. Дори някои от най-добрите антигенни тестове не успяват да хванат около една четвърт от инфектираните (въпреки че се смята, че въпросните хора са във фаза на болестта, когато са по-малко заразни, ако изобщо са).

За сметка на това някои от тях могат да бъдат направени за 15 мин. с устройство с размерите на длан или приспособление, подобно на тестовете за бременност, което струва 5 долара. Повече от 80 подобни бързи теста са в различни стадии на разработка и това ще подобри точността им, ще свали цената до около 1 долар и ще направи взимането на проби по-малко неприятно (чрез използване на не толкова дразнещи клечки за нос или чрез тампони за слюнка).

До средата на 2021 г. бързите тестове за COVID-19 ще заменят меренето на температурата по летищата (което е безсмислено така или иначе). Работодателите, училищата и организаторите на развлекателни прояви ще ги използват рутинно за скрининг на потенциално инфектирани. Някои хора дори може да добавят бърз домашен тест към своя сутрешен или вечерен хигиенен ритуал. Потвърждаването на позитивния резултат може би все още ще изисква по-точния PCR тест, а негативният няма да е гаранция, че е безопасно да прегърнете баба си. Но по този начин много заразени ще бъдат откривани доста по-рано.

Реклама

Страничен ефект от евтините тестове, направени вкъщи, ще бъде обстоятелството, че голяма част, ако не и повечето, от заразените хора останат извън радара на официалните системи за проследяване на болестта. Но доверието в тези системи на територията на Европа и САЩ така или иначе е непоправимо увредено.

Дори при сегашното положение на нещата правителствата могат само да се надяват, че заразените, които са наясно със своето състояние, в по-голямата си част ще постъпят по правилния начин – ще предупредят своите близки контактни лица и ще държат дистанция от другите във възможно най-голяма степен. А хората без симптоми, които ден след ден виждат тестовата ивица, гласяща „позитивен“, ще са по-склонни да спазват мерките, отколкото ако получават предупреждение от мобилна апликация да си стоят вкъщи.

Когато става дума за карантини, много държави може би ще последват примера на Франция и Швеция и ще намалят дължината на изолацията от две седмици на една, надявайки се да увеличат спазването й. Хората ще бъдат съветвани да внимават през втората седмица, защото все още може да представляват някаква (макар и малка) заплаха за околните, затова например е добре да избягват срещи с по-възрастни роднини. Официалните органи, които следят карантинираните, ще са по-склонни да ги пускат навън за някои нискорискови дейности, като например ранна сутрешна разходка в парка, когато наоколо има малко хора.

По същия начин много правителства могат да предоставят по-голяма самостоятелност на гражданите при социализирането. Ще отпаднат сложните и императивни правила за това кой с кого може да се среща, къде и кога. Вместо това ще има прости принципи, които хората ще трябва да следват според своята преценка.

Например гражданите на все повече държави ще бъдат приканени по подобие на японците да избягват три неща: тълпите, ситуациите, които налагат близък контакт, и тесните пространства. Когато се събират с приятели, хората ще бъдат съветвани по подобие на канадците да разсъждават в следните категории: „по-малко хора, на по-малки групи, за по-кратко време заедно и в по-големи помещения“.

Всичко това трябва да направи втората година на пандемията в някаква степен по-поносима в сравнение с първата. Да вдигнем тост за това – на малки групи, разбира се.

Славея Чанкова, здравен кореспондент, The Economist, назаем от „Капитал“, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.