Кеворк осветли капаните на Бойко: Защо ГЕРБ ще спечели изборите?

0 3 265

Това ще е най-лесната изборна кампания: псуваш Бойко, само това, нищо друго не ти е нужно, няма защо да се обясняваш – ако изобщо има какво да обясняваш. И накрая, когато обрасне с всички псувни, Бойко ще спечели изборите.

Защо?

Защото никой няма да посмее да се сблъска челно с него – изключението е Корнелия Нинова. ДПС пък не си губи времето с дреболии, Доган направи Бойко генерал, сетне го нарече „мутра“, какво повече да се занимава с него. А ние сме си кьорави по предназначение – Ердоган, турският Император, почете последния конгрес на ДПС и даде знак, от който гащите на нашите политически тутманици трябваше да се разтреперят. Кой разбрал – разбрал.

Обаче калпавият ученик на Костов – болшевикът Христо Иванов се правеше на хайдутин край Росенец/морското имение на ДПС. Този никога няма да стане политик – близал е лявото коляно на Падишаха, а сега се готви да дооглозга кокаляците на „дясното“.

Там сякаш само генерал Атанасов е с целия си: награчиха го, когато каза, че „десните“ могат да се коалират и със социалистите – ако наистина искат да бутнат Падишаха. Всъщност, има смелостта да им подхвърли единствената печеливша игра – всички, от кол и въже, заедно – срещу него. Никога няма да се случи това – ако си роден да бъдеш патерица, няма да проходиш истински.

Затова всичко около изборите е Пунта Мара – лафа е на моя приятел Боян Радев. Безподобна скука. Дори не си правят труда да кажат/да излъжат нещо. Обичайното им пустословие е в отпуск. Не се прави политика, дори не се говори за политика – макар че тя би трябвало да снесе върховните си прозрения тъкмо по време на избори.

Наредиха цацата/дребните рибки в депутатските листи – кой къде ще е дневален, стига им толкова. Партиите отиват в небитието – простолюдието ще оглежда лидерите им, и на него му стига толкова. И ще гласува за тях – напълно обречено занятие, стига човек да се досети, какво се върти из главите им.

Какво, наистина? Българската Съдба? – я не бъдете толкова глупави. Българското оцеляване? – вече сте противно глупави, направо.

В главите им се въртят единствено комбинации, само това – с кого да се съешат, дори съвкупят след изборите, за да додрапат до властта.

Нищо друго. И ще го направят без никакви задръжки. Всеки може да се начеше с всеки – само ДПС е извън тази забава, ясно защо.

И Корнелия няма да клекне на Бойко, късно е за всякакви маневри, особено, след като спечели битката с Гергов, а тя беше далеч по-коварна, отколкото тази с попечителя му/Бойко. Изключено е да се сбъдне и идеята на Атанасов – БСП да вземат „десните“ за булка. Всичко друго обаче е напълно възможно – в смисъл, че всички юнаци ще са готови да си легнат с Падишаха, явно или тайно. Това отсега е ясно.

Представете си ги в една редичка и ще се убедите сами: Падишаха, Слави, Иванов, Каракачанов, Марешки, Симеонов, Мая, Отровното дуо, Цветанов… Всички са готови за съешване с различни техники, повечето са го и правили вече. Скука за Падишаха – как да не ходи да разкопава страната с магистралите си.

Колкото и да ви е непонятно или неприятно, този човек присвои Българската Политика. „Как го изпуснахте – голям зор ще видите с него“ – писал съм това още преди 15 години. Споменавал съм и една история, свързана с всемогъщия тогава Вълко Червенков, но не е лошо пак да ви я припомня. Разказвали са ми, как Червенков питал в края на деня секретаря си (Крум Василев), чака ли за среща още някой. Отговорът бил – „Живков“, той бил секретар на софийския партиен комитет по онова време. Червенков махвал презрително с ръка – „Остави го този…“. Докато онзи не го прати внезапно и окончателно вън от властта.

Между другото: съешването изглежда ли ви като правене на политика?

На мен не ми изглежда – съешването винаги си е само съешване, а понякога дори си е едно чисто ебане.

Иван Славков, Бог да го прости, имаше един лаф, който използваше, ако се случеше да губи на карти от хора от своя кръг, все началници в телевизията: „Всички сте ми в ръчичките!“ Така се и оказа, поне за някои от тях. Въпросният лаф спокойно би могъл да го каже и Бойко.

Кой с какъв капиталец ще тръгне към съешването – безсмислено е да претегляме „политическата“ карантия, но нека го направим, все пак.

Каракачанов направи доста македонци „българи“, тъй че винаги могат да го плеснат по главата с някой фалшив паспорт. Много е обигран – в смисъл, че ръси хвалби, на които сам не вярва – примерно, за договора с македонците. Сетне пък ръси ругатни за същия договор. Лъже като циганин, дори по-добре – би казал по този повод Ванче Михайлов, който сигурно отдавна му е издал смъртната присъда – за щастие, от оня свят. Надхитри и Сидеров, и Симеонов. Винаги е готов да направи кефа на Падишаха, въпреки че на думи все се развежда с него.

Той вече е наплюнчил молива, за да подпише съешването.

Марешки? Дори безплатно да раздава лекарства и да сипва бензин до свършека на света, няма как да привлече трайно чиновниците – над 400 хиляди души, със семействата им стават около милион. Досега, вече 10 години, Падишаха здраво се грижи за тях. Те са ясни. Заплатата е тяхното знаме. Костов разчиташе на преторианската си гвардия, която бързо и по съмнителен начин обогати. Падишаха разчита на пехотата – скромна разкладка, обаче сигурна.

Реклама

Симеонов? За него е сигурно, че няма да се върне при Падишаха, никога не е крил, че не го понася – но поне получи възможност няколко години безплатно да ругае всеки, който попадне пред очите му.

Цветанов? Накрая се оказа и албански реотан, както казвахме едно време: стана „републиканец“, когато демократите спечелиха властта в САЩ. При Падишаха се школува като майстор на подгъзуването. Вече  никому не е нужен.

„Отровното дуо“? Те си имат Сашо Диков, стига им толкова.

Мая? Не можа да докаже „Костинбродската афера“ – затова й направиха показно в София на последните местни избори, за да научи, кон боб яде ли или не. Тя твърди, че са я изпердашили яко във Факултета – затова може да претендира, че е преследвана на етническа основа. Не е малко.

Христо Болшевшки? Навремето Падишаха го прибра при себе си – той сякаш не може да разбере, че е невъзможно да прикрива едноличната си власт с фалшиви благотворителни жестове.

Сетне го върна с наложен платеж на „десните“ – но се подписа на челото му с неизтриваемо мастило.

Слави? Голямата загадка е, защо се навира между шамарите. Почти всички от изброените „лидери“ системно бяха мачкани в шоуто му.

Най-много Бойко, но това беше преди време – сетне го позабравиха. Съвкуплението между двамата изглежда невъзможно – но в политиката обикновено се случва онова, което изглежда невъзможно. Може да си ловък в лафовете, но пак може да те прекарат – Падишаха е безподобен в това отношение. За пазаруването да не говорим: прескочи с джипката до Видин и открадна областния координатор на Слави. Направи го с непостижима за останалите лекота.

Е, и какво излиза накрая? Нищо и половина. Като изключим БСП, другото не са партии, а сбор от ентусиасти, понякога дори и сбириток, който лепи афишите на лидера.

Един социолог – Андрей Райчев, виртуозно съчини поредното си ласкателство: Бойко щял да се сблъска със себе си/с новия Бойко – тоест, със Слави. „Пак ще иска нещо“ – си е казал Бойко след тази баданарка.

Райчев намеси и Симеон – той бил третият „месия“, освен Бойко и Слави – нищо чудно, след като по негово време социологът си направи голф-игрище. Всъщност, Историята ни достави Симеон на върха на копието си; все още не е ясно дали политиката ще се карнавализира до такава степен, че да ни достави Слави; от тримата само Бойко се самонаправи – цъфна един ден и сетне отказа да си тръгне, 20 години вече.

Разбира се, Слави има нужните умения: правил е интервюта с главния секретар на МВР Бойко Борисов, с кмета на София Бойко Борисов, с премиера с три мандата Бойко Борисов. Не е за подценяване този опит. Обикновено обаче той е повод да избягваш на всяка цена тресавището на политиката – а не да се плацикаш в него.

Хубаво. Този капан – с изборите, на които се възлагат толкова надежди – щракна. ВИЕ ще гласувате, ТЕ ще се съешват. Може да залагате: кой с кого, за колко време, кой първи ще се отметне и пр.

Обаче няма да дочакате смислено да разговарят с ВАС: какво предлагат, какво ще направят, как ще облекчат Народната Съдба. Това няма да се случи – сякаш по начало им е забранено да говорят за Народа, дори да го споменават. Не е изискано да се занимаваш с него, докато си се нахакал в процедурите на съешването. Вече не е нужно и да го залъгват с обещания – всички са наясно, че няма да ги изпълнят. Те Падишаха будалкат, след като се намърдат до него, какво остава за простолюдните балами.

И не се заблуждавайте, че ситуацията била „революционна“ – никаква революция не може да се случи, ако липсват идеи. Грухтенето от съешването не може да ги замести.

Защо всички млъкнаха за Навални?

И друг един капан щракна – този, в който сами се набутаха шушумигавите ни телевизии. Прегракнаха да говорят за „страдалеца“ Навални, „жертвата на Путин“ – а сега мълчат като непоръбени. 

Абсолютни шушумиги. Страх ги е поне с половин дума да споменат, че Международната правозащитна организация „Амнести Интернешънъл“ направи нещо безпрецедентно: отне от руския позьор званието „Затворник на съвестта“ – заради отвратителните му ксенофобски изявления, впрочем, известни от десетина години. Ненапразно човек като Едуард Лимонов наричаше Навални „продукт на една от кулите на Кремъл“.

Къде са сега лигавите водещи и още по-лигавите им гости – такива като политическата болонка Асен Агов – за да ги чуем, как ще оправдаят словоблудствата си? Нищо няма да ни кажат, нищо особено не се е случило, според тях.

Тия са си направо „Затворници на безсрамието“.   

КЕВОРК КЕВОРКЯН, Специално за „Уикенд”

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.