Ан Щафър: България отива на съд заради провала на кабинета „Борисов” 3

0 2 763

Ан Щафър е директор „Стратегии и кампании“ в международната неправителствена организация HEAL (Health and Environmental Alliance), която работи и с български сдружения като „Въздух за здраве“.

Мисията на тези организации е да се борят срещу замърсяването на въздуха и акцентират върху вредното му влияние върху човешкото здраве.

Щафър ръководи дейностите на HEAL по изменението на климата, енергията и качеството на въздуха и се занимава с ангажирането на заинтересованите страни из Европа.

Тя има над 10-годишен опит по екологични здравни проблеми, като е била член на експертни групи към Генерална дирекция по околна среда в Европейската комисия по въпроси, свързани с мръсния въздух.

През 2013 г. получава наградата за чист въздух в Лондон за приноса си за подобряване на качеството на въздуха в британската столица.

– Какво прави вашата организация по темата за замърсяване на въздуха?

– Ние сме съюз от над 90 организации. Някои от тях самите са европейски мрежи – например Европейското респираторно общество, което се състои от европейските лекари по белодробни заболявания. Членуват и пациентски организации. Ние сме микс от организации, но сме обединени около това да работим за чиста околна среда и срещу здравни последствия от замърсяването й. Има много научни изследвания, които показват, че замърсяването на въздуха, от шум или химикали, се отразяват на хората.

HEAL е основана през 2003 г. и имаме за цел да имаме добро качество на въздуха без вреди върху човешкото здраве от тогава. Напоследък това стана проблем за повече хора – има много граждани, които се тревожат за мръсния въздух както в България, така и в Източна Европа. Много хора си слагат измервателни станции на балконите, участват в определянето на качеството на въздуха и се чудят какво е влиянието върху здравето им. Същото се отнася за здравните работници, както и за общинските власти. За съжаление, това което липсва из Европа, често са правителствата, които изостават. Българското правителство също.

– Виждате ли разлика в амбициите на местните или националните власти из Европа?

– Мисля, че градовете се справят фантастично през последните години в целия регион. Мисля си за София и за кмета на София, която мисли как да подобри въздуха. Имаме доста напредничави градове в Полша, като Краков, които имаха огромен проблем и бяха сред първите, които решиха да се борят с този проблем с битовото отопление. Градовете са движещата сила в голяма част от промените, но и стандартите за качество на въздуха са законово обвързващи и те бяха мотивация за градовете.

Реклама

Настъпи и промяна на приоритетите на европейско ниво със зелената сделка. Има и заявки допустимите концентрации на замърсяване в ЕС да се приравнят с тези на Световната здравна организация. За съжаление, на национално ниво нещата изостават и прогресът се блокира. Това се случва и в Западна, и в Източна Европа.

– Защо смятате, че на държавно ниво има изоставане?

– Част от отговора е, че на национално ниво на замърсяването на въздуха не се гледа като на здравен проблем. Мисленето е, че ако има мерки, ще струват много пари и фокусът е само върху разходите. Пренебрегват се здравните ползи, които също са фактор – тогава пък ще има по-малко тежест върху здравната система, по-малко хора ще се хоспитализират, ще бъдат по-продуктивни Това се пренебрегва. Цялата ни зависимост от изкопаеми горива идва с голяма „здравна сметка“. Има замърсяване, което е прието за част от пейзажа. Затова ние подчертаваме тези здравни разходи. Картинката се променя, когато се вземат предвид всички те.

– Защо според вас България за втори път отива на съд заради мръсния въздух – наистина ли има най-голям проблем със замърсяването?

– Щом България отива на съд отново, това показва провалът на политическото ръководство и на политическата воля да се справи със замърсяването. Добре е, че Европейската комисия завежда дело. Комисията е постоянна при адресирането на несъобразяването на страните членки със законодателството и това е добре за нас като граждани.

Има много проблеми по темата, когато говорим за България. Делото е заради липсата на планове за чист въздух.

– Защо е трудно да се реши проблемът със замърсяването от битово отопление?

– И от данните се вижда, че това е най-големият източник на замърсяване с фини прахови частици, а това е замърсителят, който е най-проблемен, когато става дума за здраве. Споменах, че в Краков е било от значение да се дадат правилните стимули. Това е социален въпрос, отнася се до бедността – какво използват хората, за да се отопляват у дома. В България и в Източна Европа го има проблема за енергийната бедност.

Хората нямат адекватни средства и финанси, за да инсталират филтри или да използват нещо по-малко вредно за здравето им. Използват ниско качествени въглища, дърва, пластмаси – всякакви неща, защото нямат достатъчно пари. Това показват как околната среда, здравето и социалните фактори са взаимосвързани. До голяма степен е въпрос на финансови стимули. Не знам дали България има програми за подмяна на стари печки или стимули за използване на слънчева енергия например.

Интервюто е публикувано в сайта „Дневник”

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.