Мария Касимова – Моасе: Ало, Фандъкова, превърнахте София в гробище! Чудовища сте! Чу-до-ви-ща!

0 3 499

Шестнайсетгодишно момче чака на пешеходна пътека. Стъпва на шахта. Удря го ток. И умира. София, 21 век, днес. Защото под шахтата, която е с метална рамка, има оголен кабел и тече ток. Кабелът води до някакъв павилион, който очевидно се е захранил с ток нелегално. Детето обаче вече го няма. Ей така.

Точно така можеха да умрат онези две момичета, които по чудо камъкът, паднал от сградата на ул.“Граф Игнатиев“ и ул.“Шишман“, не удари. Така можеше да умре някой, ако беше минал и под фасадата на сградата на ул. „Ангел Кънчев“ 21, където се е подула мазилката и всеки миг може да падне. И все още може. Така може да си счупи крака всеки, който минава и по тротоара на малкия площад „Йоан Павел II“, защото точно такава една шахта е счупена и зее дупка, която не е толкова голяма, че да я забележиш веднага, и не е толкова малка, че да я пренебрегнеш.

Ето така си ходим в столицата в постоянен страх и под заплаха за живота. На всичките си приятели чужденци, когато идват тук, им провеждам инструктаж. Да гледат покривите на сградите, ако вървят под тях по тротоарите – за лед, камъни, керемиди и греди. Да си гледат в краката, за да не пропаднат в дупка, ида не се спънат в изоставено аратурно желязо. Да внимават за улични кучета в кварталите, защото има глутници, но и за свободно пуснати нахъсани кучета пазачи из централните улици.

Да се пазят от колите, които непрекъснато влизат в насрещното, карат като луди из кварталните улици и нарочно минават през гигантските улични локви, за да опръскат хората по тротоарите. Да не се надяват, че шофьорите на автобусите ще им отворят вратите, когато ги видят да се затичват на спирката. Да не разчитат, ако им стане лошо и припаднат на улицата, някой ще им помогне. Вероятно в крайна сметка някой все ще го направи, но по-сигурно е, че няма…

Реклама

И ето така. Кметицата на София, ало, имаме ли чуваемост или пак на пролет ще садим гробищни цветя из София?! То май има смисъл – градът ни се превърна в гробище. Децата умират, докато чакат да преминат на пешеходна пътека… Чудовища сте! Чу-до-ви-ща!

ВИЗИТКА:

МАРИЯ КАСИМОВА-МОАСЕ завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата й на журналист започва във в. „Стандарт“, където пише за театър, кино и музика. Била е сътрудник на всекидневниците „24 часа“, „Сега“, „Демокрация“. Заемала е отговорни редакторски позиции в лайфстайл списанията „Едно“, ELLE, в „Капитал LIGHT” и е един от основателите на сп. НЕЯR. В момента работи на свободна практика за различни медии, както и в сайтовете Ploshtadslaveikov.com, webcafe.bg , Sofialive и др. „Близки срещи със смесени чувства“ е първата й книга.

Коментарът на Мария Касимова-Моасе е публикуван на стената й във фейдбук

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.