Резките движения на Радев работят за Борисов (президентът – свой сред чужди, чужд сред свои)

1 948

Стара истина е, че в живота и в политиката по правило печели този, който се оказва на точното място в точното време. Дори от позицията на абсолютен аутсайдер, така както например Георги Първанов триумфира на президентските избори преди две десетилетия, възползвайки се от „семейните проблеми“ в синия лагер, за да измъкне уж предизвестената победа на Петър Стоянов.

Оттогава изминаха близо двадесет години, но сега отново сме свидетели как непрецизните ходове могат да изядат главата на още един фаворит на книга. Естествено, че имам предвид Румен Радев…

Има нещо гнило в навигацията

Идентификацията на Румен Радев в живота и в политиката се определя от неговата роля на елитен военен пилот и затова веднага трябва да се отбележи, че има нещо гнило в навигацията на Льотчика. Ще започна с това, че още от първия ден на

„Дондуков“ №2 генералът от авиацията започна своята еманципация от БСП. Без да е необходимо и без никой да го подлага на кръстосан огън. Вероятно като дебютант в политиката, на кадровия военен му бяха дошли в повече алабализмите за Решетников и Москва, за „комунистите“, за излизане от ЕС и НАТО и други подобни идиотщини. Всеки изкушен в материята би подминал с артистично снизхождение тази банална рецитация на психо-десните болшевики и Шайката, но Радев очевидно се хвана на въдицата и започна да се „поправя“ и да доказва, че не е камила…

Най-напред осезаемо охлади връзката с партията, която го направи президент. Няма защо да се лъжем – без лидерския талант на Нинова е без червения милион бюлетини Радев никога нямаше да помирише кабинета от четната страна на Ларгото върху некропола на древна Сердика. Щеше да събере максимум между 5 и 8% и отдавна да е забравен.

Останалото свършиха надпартийният вот анти-ГЕРБ и комедията Цачева. И така новоизлюпеният президент реши да се прави на безцветен говорител на всички българи без това да е необходимо, тъй като по Конституция и по презумпция държавният глава е символ на нацията, главнокомандващ и светски патриарх. Какво повече и то при отличния изначален рейтинг на Радев, възприеман като антитеза на втръсналия Борисов?

Добре, ама Льотчикът се престара и е на път да изпусне верния курс. В стремежа си да се разграничи от БСП, той напълни коридорите на своята канцелария с „умни и красиви“ хрантутници на Сорос и Ко, със „столични десни“ и не на последно място – с представители на фракцията „Станишев-Гергов“ на „Позитано“ №20. Плюс това очевидно се заигра с „Отровното трио“ и Мая Манолова, като същевременно не отрони дума за това, че в продължение на целия мандат на кабинета Борисов-3 Корнелия Нинова бе най-яростната опозиция в парламента и в обществото?! Много преди да се пръкнат Пчеличката, Шоумена, Социолога, Адвоката и Скулптура.

И най-важното – Радев нагази в Бермудския триъгълник на „Триеморието“, вероятно за да се докаже пред „началниците“ като натовски генерал, скъсал безвъзвратно с младежките си години във Варшавския договор в кабината на изтребителя МИГ. Отново абсолютна политическа неграмотност! Първо – България няма никакво историческо и гео-политическо позициониране в така наречения „Санитарен кордон“ срещу Русия от Прибалтика през Полша до Румъния. Защото ние не сме анексирани, а освобождавани от Империята!  И второ – чрез този нонсенс президентът е на път да загуби русофилския електорат, който почти на 100 процента се покрива с червения милион бюлетини, осигурили мекото приземяване на „Дондуков“ №2 .

И трето – без Столетницата и без квотата на ДПС мисията „Втори мандат“ става практически невъзможна. Отгоре на всичко резките, неадекватни движения на Радев работят за Бойко Борисов и срещу БСП. Кой, какво, защо, а на финала печели Винету…

Дефицит на почтеност

Защо ли? Елементарно – парламентарните избори предхождат президентските с осем месеца и нямаше никакъв смисъл от предварително разлайване на кучетата и усложняване на залозите.

Аматьорът в политическата игра Радев обаче направи точно това. Ни в клин, ни в ръкав и по никое време президентът натрапи дилемата „Кой с кого и срещу кого“ и по този начин даде възможност на ренегатите от фракцията Станишев-Гергов да атакуват Нинова и БСП в навечерието на парламентарния вот. Естествено, в полза на Бойко Борисов! И как иначе? Свинарят има много дълго да пълни златната варненска дупка от 43 млн. лева, а Дмитриевич дължи ресто за своето включване във ведомостта на Брюксел, осъществено чрез брутален натиск от страна на казионната Бойковска медийна машина.

Вероятно си спомняте, че самият премиер се вайкаше как председателят на ПЕС може да остане извън листата на БСП за Европарламента, а бившият на Елена Йончева по-късно се разтопи в почти любовни обяснения за израстването на Борисов като политик?! За „червения милионер“ от Панаира  и ЦУМ няма какво да говорим…

Този казус обаче има продължение, което води към „червените“ евродепутати Елена Йончева и Иво Христов, които се хвърлиха на амбразурата срещу Нинова и БСП след преждевременната заявка на Радев, като естествено забравиха кой ги направи богати космополити чрез гласовете на анонимните леви хора на България.

Наистина, дефицит на елементарна човешка и политическа почтеност. По този повод ми се иска да споделя нещо след едно изявление на супер-европееца Иво Христов, изтъкнал, че БСП е дамгосана като наследница на БКП! Ако този умник бе автентичен ляв човек, а не онлайн-евро-тарикат, той щеше да знае, че 90% от електората на Столетницата е кръвно и морално свързан с БКП и е напълно и завинаги убеден, че 45-те социалистически години са най-доброто време в 13-вековната история на родината! Впрочем, по този повод има и съответните социологически анкети…

Реклама

Да, ама не и Радев и неговите придворни от „Дондуков“ №2, Брюксел и жълтите павета от немай къде натрапиха пишман дискусия осем месеца преди президентския вот за сметка на основната опозиционна сила и в полза на Бойко Борисов. Ако наистина бе политик, а не солдафон с генералски лампази, Радев щеше да знае, че червеният електорат винаги ще го подкрепи и без резките движения по никое време.

И още нещо – даже в най-драстичните президентски републики като Франция, Русия, САЩ, Турция, държавният глава никога не се разграничава от своята партия-носител. Колкото и да се прави на национален Бащица, тъй като никой не обича неблагодарниците, забравили откъде са тръгнали…

Съмнителна печалба срещу сигурна загуба

Читателите знаят, че преди да се посветя на обществено-политическите теми много години съм се занимавал със спортна проблематика. Впрочем, за истинската журналистика няма парцели, но все пак. И затова ще си позволя едно малко, но всъщност генерално отклонение. Румен Радев трябва да вземе пример от Христо Стоичков как се съхранява електорат. По ирония на Съдбата ретроспекцията идва точно, когато най-големият български футболист чества своята 55-годишнина. Да е жив и здрав, защото той е глобална легитимация на България.

Та, по едно време, може би под напора на конюнктурните обстоятелства покрай „демокрацията“, Ицо бе решил да играе като надпартиен и да се еманципира от армейския клуб, който го изстреля в Космоса на Европа и света. Да, ама „националният консенсус“ не се получи, а гениалната Осмица се оказа пред дилемата да загуби своите без да спечели чуждите. И как ви се струва „сините“ да преглътнат Стоичков след неговите четири гола при онова 5:0 за ЦСКА срещу „Левски“ през есента на 1989 г. и още повече след провокацията с №4 на гърба малко по-късно?!

Стоичков обаче е природно интелигентен човек, независимо от доста спорния му имидж извън терена. И точно по тази причина той осъзна, че няма защо да търси съмнителна печалба срещу сигурна загуба. И затова на бърза ръка се върна в лоното на „правата вяра“ и започна да излъчва послания за вечна любов към ЦСКА. Най-актуалното доказателство е последното му интервю по повод 55-ия му рожден ред, в което казва, че неговият български отбор винаги ще бъде ЦСКА. Освен „Барселона“, което се подразбира…

Ето това липсва на Румен Радев, а именно – усещане за реалност и лоялност. Ако не беше така, президентът нямаше да вкарва напрежение срещу БСП и Нинова и дава повод за провокации на лобито Станишев-Гергов, изтекло в канавката след като председателката им вдигна червен картон.

Вече споделих, че електоратът на Столетницата винаги ще подкрепи Радев срещу Борисов и затова резките движения и заявления бяха излишни.

Професори по слугинаж

Друг е проблемът на нашенския обществено-политически фронт. Да оставим настрана нечистоплътния предизборен подкуп по различни направления, осъществяван от Шайката, разполагаща с държавата и залагаща атомна бомба със закъснител за близкото бъдеще спрямо „стабилността“, бюджета, пенсионната система и всичко останало. Очевидно босът на кварталната-национална Шайка смята, че всичко Му е позволено след като държи и хляба, и ножа, и сиренето?!

А професорите по слугинаж – Константинов, Мутафчийски, Кунчев, Кантарджиев, Костов и сие са впрегнати в Директивата за дистанциране на българите от урните чрез внушения на първобитен страх от Вируса, който се оказва много по-слаб от традиционните грипове и познатите болести. Мотивът е ясен – при ниска избирателна активност най-големият печеливш ще бъде ГЕРБ, разполагащ с угоената от бюджета Чиновническа партия, охранена с постоянни финансови порции по пантофи-онлайн за сметка на умиращата средна класа от малкия бизнес и свободните професии.

Просто и ясно – политическата корпорация на Бойко Борисов няма необходимост от предизборна кампания, след като цялата държавна машина от сутрин до вечер обслужва властта му. И поради това правят всичко възможно, за да ограничат до минимум активността на опозицията и да запушат устата на алтернативата. Ето това трябва да каже на всеослушание Румен Радев, а не да търси отговори на безсмислени въпроси като този – кой кого ще подкрепи на президентските избори? Ясно е, че червеният електорат ще застане зад настоящия държавен глава, каквото и да му струва това в морален аспект.

Защо обаче Льотчикът забравя, че юмрукът срещу мутрите излезе на преден план след дълга и неравна борба на БСП и Нинова срещу Мафията, обладала България вече повече от десетилетие? Изведнъж улицата поде рефрена на лявата опозиция, ама може и без нея? И още веднъж – генерал Радев трябва да се поучи от опита на армейския футболен кумир Стоичков. В тази конфигурация Пожарникарят няма място, тъй като той е служебен „генерал“ от ведомостта на „Левски-Спартак”…

А докато разсъждаваме върху всичко това, Системата поднесе поредния урок на Радев. Засега със сина му, оказал се покрай хъшлаците наоколо по-голям проблем от „калинките“, „апартаментите“, „суджуците“, „Ало, Ваньо-Мишо Бирата“, „WC-Банкя“, Барселона и т.н. А представяте ли си какво ще се стовари върху генерала от ВВС, ако псевдо „генералът“ от МВР се докопа до четвърти мандат?

Ето за това трябва да мисли варшавско-натовският пилот, вместо да прави резки и нескопосани движения, стимулирани от евро-богаташи ала неблагодарниците Йончева и Христов, забравили кой им подари джакпота на живота. И още – да прегледа легендарната съветска филмова лента под режисурата на Никита Михалков, озаглавена „Свой сред чужди, чужд сред свои“. Има какво да научи…

ГЕОРГИ АТАНАСОВ, специално за „Уикенд”

1 Коментар
  1. ИСТИНАТА казва

    Георги Атанасов, този който е фен на ЦСКА ли? Ако Е ТОЙ, ако Сте Вие „Другарю“ Атанасов, бихте ли отговорили, ама ЧЕСТНО, ЩО е ТО „цска ТИРЕ софия“???? И, още нещо, има ли МОРАЛНО ПРАВО след случилото се на 09.09.2016г, „бизнесфамилия“ Ганчеви, да се ПОДВИЗАВА още на „АРМИЯТА“???? Благодарим Ви, „Другарю“ Атанасов!!!

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.