Бързи влакове препускащи със 160 км/ч, управлявани от жени машинистки. Нови и чисти вагони с wi-fi и кетъринг. Телематика контролира движението на „умни“ локомотиви и след 4 часа и половина безшумно прелитане по новите релси по железопътната магистрала София – Бургас пътниците се озовават на морския бряг.
Това би трябвало да се случи през 2026 г. според българския план за възстановяване и устойчивост, финансиран от Европейския съюз. Предвидените инвестиции възлизат на около 1 млрд. лева без ДДС. От държавния бюджет ще бъдат дадени още около 300 – 400 млн. лв., а други над 1.4 млрд. лв. се очакват от кохезионните фондове на ЕС. Така около 3 млрд. лева трябва да влязат в българските железници през следващите 7 – 8 години. На фона на около милиард лева, наливани в пътища годишно, те не изглеждат никак много, пише „Медиапул”.
Дали железниците ще обърнат тренда, предстои да се види. С днешна дата картината не дава поводи за оптимизъм. Изпушващи или подпалващи се локомотиви, студени и мръсни вагони, прехвърляни пътници от влак на автобус, за да стигнат до крайната дестинация.
След промените през 1989 г. българските железници потънаха. Опитите да се възстановят след влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. засега става бавно и мъчително. А Европа и светът залагат на железопътния транспорт като по-чист, бърз и удобен. Неслучайно един от най-богатите хора в света Бил Гейтс има акции в Националната железопътна компания на Канада.
У нас обаче железопътният транспорт изпадна в немилост за сметка на автомобилния. Към момента България има изцяло една изградена скоростна жп магистрала от Пловдив до турската граница, по която новите локомотиви „Смартрон“ могат да развиват скорост от 160 км/ч. За сравнение в Западна Европа с тази скорост влаковете са се движили през миналия век, а днес обичайната е 200 км/ч, ако изключим свърхскоростните влакове във Франция, Япония и Германия, които достигат двойно по-висока скорост.
Строителството на жп магистрала „Тракия“ между София и Бургас закъснява и новият ѝ пусков срок е 2030 г. Пак за тогава, според плановете, трябва да се случи и електрификацията на линията до втория мост на Дунав при Русе. А по скоростна жп линия София – Скопие би трябвало разстоянието да се взима за час през 2025 г., поне такива бяха обещанията на транспортния министър Росен Желязков.
И ако изграждането н железопътната инфраструктура бавно и мъчително напредва с помощта на европейските фондове, едва в края на третото правителство на ГЕРБ дойде ред и за обновяването на подвижния състав на железниците.
Реклама
Стратегията беше първо да се изплатят натрупаните близо един милиард лева задължения към кредиторите, да се направи инфраструктурата и след това да се обнови паркът. Така вече дойде ред и на покупката на първите локомотиви и реновирането на вагони със средства от държавния бюджет, като направените поръчки през миналата година надхвърлят 338 млн. лв. без ДДС.
„БДЖ Пътнически превози“ подписа два договора за реновиране на вагони с български компании. Единият е за обновяването на 7 стари вагона с фирма „Коловаг“ за 3.45 млн. лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на поръчката беше до края на 2020 г. и би трябвало вагоните вече да са в експлоатация, но управляващите все още не са се похвалили с тази придобивка. Другият договор е с „Вагонен завод – Интерком“ АД в Дряново за модернизацията на 8 пътнически вагона за 4.15 млн. лв. без ДДС, които би трябвало да са готови през тази година.
Междувременно пристигнаха първите „умни“ локомотиви по договора със „Сименс“. Първоначално той предвиждаше доставката на 10 локомотива „Смартрон“ за 57.5 млн. лв. без ДДС до средата на годината, но няколко месеца след подписването му – в края на 2020 г. с анекс бяха поръчани още 5 локомотива за 27.1 млн. лв. без ДДС, които трябва да бъдат доставени до края на 2021 г.
В процес на договаряне е доставката и поддръжката на 16 нови електрически мотрисни влака за „БДЖ-Пътнически превози“ за над 246 млн. лв. без ДДС. На финала останаха офертите на „Сименс“, „Алстом“ и „Щадлер“. И въпреки че ценовите предложния са ясни, вече 8 месеца правителството не може да реши с кого от тях да подпише договор. Най-ниска е предложената цена за един мотрисен влак от „Алстом“ – 14 852 500 лв. без ДДС, а най-висока е на „Щадлер“ – 16 286 451 лв. без ДДС. Предложението на „Сименс“ е за 15 671 534.18 лв. без ДДС.
Именно ценовите предложения на тримата кандидати обаче са послужили за обосноваване на проекта за покупката на 20 нови електромотрисни влака със средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Това може да стане при средна цена на един мотрисен влак от 15 603 495 млн. лв. (близо 8 млн. евро) или общо 312 млн. лв. без ДДС.
Те са необходими, за да се осигури транспортна услуга по електрифицирани железопътни участъци, свързващи София с Варна, Бургас и Свиленград. Към момента тези превози се изпълняват с електрически локомотиви и различни серии пътнически вагони, произведени през 70-те и 80-те години на миналия век.
Това прави автомобилния превоз предпочитан. Амбицията е да се обърне тази тенденция и през 2027 г. броят на превозените пътници с железниците да нарасне до 27 млн. от 18 млн. през 2020 г.Въпросът, който засега няма никакъв отговор, е коя фирма от обръчите на Баце ще е вносител на новата и скъпа техника и какъв процент ще се отчете пред шайката ГЕРБ? Предстои да научим
Само да уточня за драгите журналисти. Европа в новия век не е пример за бързи влакове. Първи са Китай, които за тяхната Нова година пуснаха Маглев развиващ над 600 км/h, а после япончетата.
За Германия вече е нещо обичайно влаковете да закъсняват дори с часове. За франсетата не знам.