Защо заради Фидел Велинград стана Беевград? (Covid-19 отнесе скандалния милионер)

0 3 038

Фидел Беев се оказа поредната жертва на коварния Ковид-19. Той почина на 28 януари в болницата във Велинград. Отиде си след дълга битка с вируса. А миналата година бил един от хората, които категорично поставяли под съмнение съществуването на китайската зараза…

През последните години политикът с екзотичното име на кубинския диктатор изчезна от сцената на голямата политика и се сви в провинцията. Преди това обаче се прослави като феодала от Родопите, заради когото Велинград беше наречен Беевград.

Приживе Фидел се разходи и до парламента, записа името си като най-мълчаливия депутат, който нито веднъж не се изказа, дори не зададе въпрос, да не говорим пък за внасяне на закон.

Народното събрание обаче му даде онзи удобен чадър, макар и временен, за да поотложи в годините съдебните дела, които се влачеха като наследство от кметската му одисея. Накрая Борис Велчев като главен прокурор му поиска мандата и Фидел стана клиент на Темида. Съдиха го с години по няколко обвинения,

дадоха му ефективна присъда, но не влезе в затвора,

понеже Върховният съд преобърна наказанието в условно. Всичко това започна през 2003 г. и продължи десетина години. През това време Беев обиколи няколко партии и се настани на важни управленски постове, при това без да блести нито с образование, нито с кой знае какви качества в полза роду. Затова пък фамилията му стана нарицателно име за семейщина и конфликт на интереси.

В описанието на делата на покойния следваме пълния вариант на прочутата реплика на Хилон,  политика от древна Спарта, според когото за мъртвите или добро, или нищо освен истината. 

„Фидел е господин Никой без баща си – убедени са хора, които са наясно с неговото израстване в политиката. – Силната фигура е баща му Димитър, старият Бей, както го наричат. Той е от тези властни родители, които избират децата си за свои подставени лица и при това са наясно с всички последствия от това.”

Бащата на Фидел – Димитър Беев (роден 1939 г.) по времето на  соца е кожухар. Шие кожени палта и сред клиентелата му са мнозина от висшата номенклатура на комунистическата партия, казват източниците ни. Мнозина се кълнат, че кожухарят докладвал и на ДС, но това не е вярно. Комисията по досиетата през 2019 г. го проверява като собственик на сметка във фалиралата КТБ и излиза със заключение, че Димитър Беев е с „неустановена принадлежност”. Самият Фидел Беев също е проверяван, при това три пъти като кандидат за кмет и депутат, но също излиза чист, без контакти с някогашната политическата милиция.

Старият Бей от години живее в къща-мечта с хубава градина, буквално до водите на язовир „Батак”. В нея уж се е оттеглил и по времето, когато синът му кметува във Велинград. Тогава, а и след това, бащата е водещата фигура, а синовете му – Фидел и Красимир са просто изпълнители на неговата воля, казват анализатори. На първородния е дадена честта да е лицето на семейството.

Бееви влизат в играта като

приватизатори през 90-те години.

По това време минават за симпатизанти на СДС. Слагат ръка на някогашните държавни транспортни фирми, които държат всички линии в Пазарджик и Велинград. От позицията на монополисти през следващите години започват да диктуват цени, да поставят ултиматуми на властта. Транспортният им бизнес е вързан с веригата им от бензиностанции и газостанции в района. Изграждат и бетонен възел, при това в зората на строителството на новите хотели в т.нар. СПА-столица на Балканите. Вземат под крилото си и местния футболен клуб, преименуван на „Чепинец-Беев”. Покрай него правят ремонт и на градския стадион, като за откриването му през 2002 г. канят Слави Трифонов срещу солиден хонорар.

Бееви навлизат агресивно в различни бизнеси като първо предлагат по-ниски цени от конкуренцията. След това, като се наложат на пазара, вдигат цените до небесата. Така става с горивата, които продават, и с кабеларката им, за която дори предлага 9 месеца без абонаметнта такса. В един момент пускат и безплатни автобуси до Ракитово, Дорково и Костандово! Разбира се, конкурентните фирми, които са притиснати в ъгъла, пишат жалби в Комисията за защита на конкуренцията, но на Бееви изобщо не им пука. Плащат глобите, които са символични, и продължават да работят по техните си закони.

През 2003 г., станал вече разпознаваем във Велинград и района, Фидел Беев е кандидат за кмет от Зелената партия на Александър Каракачанов. Обяснява, че влиза в общината, защото започнали много да му искат и той се принудил да вземе властта в свои ръце. „Ако аз не участвах в изборите, трябваше да дам парите на друг” – логично заключава Беев. След това Велинград бързо става популярен като Беевград.

Преди обаче да се случи това, се случва неприятен инцидент. Фидел не събира достатъчно гласове на първия тур и докато тече подготовката за втория, гръмва новината, че на 26 октомври 2003 г. е отвлечена дъщеря му Десислава, по това време студентка. Неизвестните похитители нападат младото момиче край трамвайната спирка „Охрид” в „Княжево”. На метри оттам е столичният апартамент на Бееви. По-късно полицията намира колата й със запалени фарове и ключове на таблото. Фидел Беев обявява: „99 на сто съм сигурен, че в отвличането са замесени настоящи или бивши полицаи и барети”. Доказателства обаче не са посочени.

Реклама

Десислава, както загадъчно изчезва, също толкова мистериозно се появява на 1 ноември в навечерието на балотажа. Беев печели изборите.

Преди това обаче полицията е преровила дори шубраците край София, но от момичето няма следа. Появява се съмнение, че отвличането е инсценирано, заради мощната рекламна кампания на бащата. Той обаче е възмутен от слуховете и контрира: „Имам подозрения кои са отвлекли дъщеря ми. Може би са същите, които преди година и половина взеха съпругата на търговец. На тези хора, доколкото знам, им тежат още 6-7 подобни отвличания”. Официалната версия е, че похитителите искат 2 млн. евро откуп, но семейството не плаща. 

Заподозрени за драмата, допълват източници на „Уикенд” от МВР, са двама нашумели в онези години бандити – сикаджиите Николай Зарев-Данкина и Николай Петров- Колята. Само два-три месеца след похищението двамата са разстреляни един след друг. Убийците им са тайна и досега.

Според слуховете смъртта им е свързана с откуп от близо половин милион евро, даден за похитената дъщеря. Намерили се главорези, които отишли да поискат да се върнат тези пари и… последвали разстрели. Полицаи, до които се допитахме, си спомниха, че Данкина и неговата банда са замесени  в няколко отвличания в онези години. Жертвите им обаче предпочитали да плащат и не се жалвали. В МВР така или иначе набързо приключили  версията, че разстрелът на двамата сикаджии е отмъщение за отвличането на Десислава Беева.

Инцидентът е забравен, а Фидел прави всичко, за да процъфтява семейният бизнес. Две фирми, които преди това са спечелили търговете на общината за зареждане с гориво на училищата и старческия дом във Велинград, с устна заповед на новия управник са отстранени. Доставките са възложени на „Беев и Беев“ ООД. Официалното обяснение, че онези две фирми доброволно се били отказали.

Фидел нарежда и обявите на кметството да се публикуват само в медиите на семейството му – в. „Седмица” и местната кабеларка, която вече успешно е надделяла над другата градска телевизия. Обяснението е отново трогателно наивно – в Беевите медии било най-евтино. „Аз съм бизнесмен, а не политик.

И всичко, от което се правят пари, ние сме там” – ръси откровения Фидел, без да му пука за последствията. Опонентите му обаче пресмятат, че за осем месеца управление, тоест до отстраняването му от кметския пост, е източил над 800 хил. лв. Тези пари са влезли в семейните му компании, като с тях са сключени 10 договора за най-различни социални дейности. Бееви са взели в свои ръце срещу 650 000 лева транспорта и доставката на горива, разчистването на снега. За близо 100 000 лева са отстранявали някакви щети от стихийни бедствия. Оказва се, че Фидел е разписал и договор за две години с кабеларката си, според който тя ще прокарва мрежата си през общински имоти без да плаща наем. Само от това кметството губи над 30 000 лева, но пък печели фамилията на стария Бей.

Кметуването на Фидел приключва с решение на Върховния административен съд. Махат го, понеже „забравил” да напусне частните си фирми „Братя Бееви” и „Беев и Беев”, които при това работят с общината. И после защо Велинград станал Беевград!

Преди обаче кметството да се освободи от диктатурата на Беев, се оказва, че Фидел се опитал да бутне 10 000 лева рушвет в ръцете на дама от Общинската избирателна комисия. Тя трябвало да гласува против отстраняването му от поста. Като истински класик – Фидел занесъл парите увити във вестник, по който имало отпечатъци, разказват после полицаи.

Той самият обаче казва, че „атаката е политическа” и идва от средите на царската партия, която загубила местните избори. „Погрешно се твърди, че нашите фирми зависят от общината – обявява Фидел Беев с присъщата си цинична откровеност. –  Общината зависи от нашите фирми.

Какво да направя, като няма друга фирма с такава техника, която може да извършва тази дейност?!”. Само година след като става управник, Беев е вече с обвинение от Окръжната прокуратура в Пазарджик за онези доставки на гориво за училищата и старческия дом. Само от тях семейството прибира над 142 000 лева.

Докато делото отлежава, през 2005 г. Фидел Беев става депутат. От нова партия – ДПС. Парламентарното му присъствие е причината той да получи присъда чак след години. Тя е ефективна  от 3 години и половина, но той я обжалва и му дават условна.

През 2007 г. Фидел отново е на изборна вълна – този път се бори за  кмет. Сега пък е избраникът на земеделската партия, в която тогава думата има Яне Янев. Велинград обаче гласува за Иван Лебанов от БСП. Година по-късно Фидел Беев посреща нов удар. Този път от Пазарджик. Кметът на града Тодор Попов прекратява договора на „Беев и Беев” за автобусните линии. Сменя ги фирма от Пловдив.

Времето на Фидел Беев е отминало, той потъва в забрава. Принуден е да се раздели с повечето си бензиностанции и газстанции, кабеларката му изчезва тихомълком, мрежата й има нови собственици. Остават обаче имоти, от които събира наеми.

Далеч от вниманието на медиите, постепенно заглъхват и съдебните дела срещу Беев. Той получава глоба заради побой над младеж, когото е набедилн, че краде гориво от бензиностанция на фамилията в Пазарджик. Градският съд оправдава Фидел и по друго обвинение – за неплатени 27 000 лева данъци. Всичко си бил внесъл, както и лихвите. Дал дори повече пари, гласи петорна съдебно-счетоводна експертиза.

Назаем от „Уикенд”

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.