Сюжетът отдавна е известен, но с наближаването на парламентарния вот започна да придобива очертания на водевил, гротеска или фарс. Всеки божи ден ликът на Началника грее от първите страници на някогашните многотиражни вестници, а телевизорите от ранни зори до късна доба мултиплицират образа Му във всевъзможни ракурси – от достолепната поза под портрета на Апостола, през дълбокомисленото взиране в лопатата до волана на джипката и погледа, отправен безкрайността над поредната инфраструктура.
Наистина култ: 3 в 1 – Тодор Живков плюс Енвер Ходжа, плюс Леонид Брежнев. Читателите на в. „Минаха години“, които отлично разбират за какво става дума, могат да прибавят и Николае Чаушеску. Тоест този филм вече сме го гледали, но очевидно от нас винаги е актуален.
Целувайте ръка на Бащицата
Точно така излиза от перманентните внушения на казионните говорители и прислужващите медии, лягащи и ставащи с надбавката от 50 лв към пенсиите. Този непоправимо закъснял и определено скъпернически жест се представя като историческа заслуга на Бойко Борисов и манна небесна за хората от третата възраст. Просто и ясно – целувайте ръката на Бащицата!
Без значение, че средствата за повишението са капка в морето на милиардите, раздадени на олигархичната бизнес клиентела по обществени поръчки и европроекти и на Чиновническата партия чрез постоянното угояване през бюджета. Плюс данък „Сателит“ от над 3 милиарда, изсипани в краката на началниците от Вашингтон за абсолютно излишните фантоми.
А сеща ли се някой, че всяка стотинка за мантрата „Бойко дава!“, тиражирана всеки ден от „мисирките“ от двата пола, всъщност е осигурена от данъкоплатците?!
Най- вече от агонизиращите дребен и среден бизнес и хората от свободните професии, които освен, че плащат абсурдните непосилни и корупционни военни поръчки на властта,са длъжни да поддържат и огромната над 300 хиляди щатни бройки армия от всевъзможни чиновници, чантаджии, „калинки“, отглеждани като електорален фундамент на ГЕРБ.
А все същите мъченици на Вируса и локдаун-а трябва да финансират и добавките към пенсиите, и здравната система, и образованието, и осигуровките на плеядата хрантутници от министерства, агенции, ведомства, общини – мнозина от които се радват на много месечен платен отпуск под знака на Сovid-19. На тези хора от така наречената „реална икономика“ трябва да благодарят пенсионерите за петте кила месо отгоре, а не на Бойко Борисов, защото милионите за 50-те лева плюс не са от чекмеджето в Банкя, Бояна или Барселона, а са от залъка на работещите сънароднци.
Разтворени в чаша уиски
Реклама
Бъдете сигурни – оттук нататък ще ни зеления Ниагарския водопад от хвалебствия и дитирамби в първо и трето лице единствено число „аз“ и „той“. А темата за пенсиите ще бъде експлоатирана до побъркване в примитивна цел да се изтъкне епохалното значение на надбавката, равностойна на чаша уиски според стандартите в компанията за белот на премиера.
Ще се намери ли обаче болен мозък или конспиратор, който да попита кратко и ясно – защо мизерните пенсии в Европа, не само в Европейския съюз, не бяха радикално индексирани през десетилетието абсолютна власт на ГЕРБ. Та нали и досега една от фундаменталните идеологеми на режима твърди, че България е оазис на финансова стабилност. Как така в тази Обетована земя, ощастливена от Човека -Бог ББ, не се намериха ресурси за вдигане на пенсиите да речем с 50%, а не с козметичните пет-шест процента по всички етажи на социалната пирамида и най-вече на най-ниските.
И още – за какво отидоха парите от явните и задкулисни заеми, натрупани от трите кабинета на Борисов? Специалистите в материята споменават различни цифри, но общото мнение е за минус от близо 30 милиарда, размити от безкрайните алабализми и стък, бълвани от поредица министерства и вечната Менда Стоянова.
Вода в пясък
Точно това представляват сакралните 50 лв, подарени от Бащицата с масрафа на данъкоплатците, представени като върховна хуманна грижа за „лошия човешки материал“. Дребен дъждец, погълнат на мига от пустинята на чудовищната скъпотия в най-бедната страна от Европейския съюз. Ако някой случайно не знае, това е нашата Мила родина.
Без значение от придворните лакърдии за нивото на инфлацията. С нея или без нея етикетите в магазините и цифрите във фактурите показват предостатъчно. А към най-скъпите лекарства и най-високото доплащане за медицинска помощ в Европа, сега се прибави и предизборното приспивателно за 50 лв, прибавено към сънотворното поднасяно по Коледа и Великден. А какво тежи на везните отсреща? Цените на основните хранителни продукти у нас са близки до тези в много по-богати държави като Австрия, Германия, Испания, Италия, Португалия, Гърция и са по-високи в сравнение с Полша, Чехия, Словакия, Унгария. По-евтино е и в Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Украйна.
На тази база не е пресилено да се твърди, че ние живеем в най-скъпата държава на Стария континент що се отнася до съотношението между доходи и разходи.
Тази оценка се потвърждава и от нивото на социалните, административните и битовите харчове и транспортът, и медикаментите, и здравните услуги, и местните данъци и такси, и банковите тарифи тук са ужасяващи, направо садистични спрямо пенсионерите.На ниските етажи мизерията е постоянна гостенка като туберкулозата в стиховете на Христо Смирненски.
И още – уж Началникът -Слънце непрекъснато договаря по-евтин газ от тук или оттам, нефтът пада на световните борси поради намалено потребление заради пандемията, но на всеки 6 месеца токът, парното и водата у нас по правило поскъпват, за да има пари за 15-те бона месечна заплата за „персоналния пенсионер“ Иван Иванов, който се е насочил към своя 80-годишен юбилей начело на КЕВР.
А дали този наследник на Съветската висша номенклатура – в СССР наричаха „персонални пенсионери“ високопоставените функционери, запазващи привилегии след оттеглянето си от активна дейност и той като член на Чиновническата партия в съответната индексация от Бойко в размер на 50 лв на ден?!
Огледайте се, ослушайте се, пуснете телевизора и ще се убедите как 50-те лева украсяват предизборната платформа на ГЕБР в първо и трето лице единствено число. Впрочем за какво им е цялата дандания, след като този номер го гледаме и слушаме вече повече от десетилетие, а сега ни обещават по много от същото.
Автор: Георги Атанасов
Източник: в. „Минаха години“
