Как ГЕРБ превърна българите в най-нещастните и окаяни европейци

0 1 443

За да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на калпавата държава

Вече нищо не е същото – икономиката се сгромолясва, нищо не работи, хората остават без работа, пари няма, умираме… Едва ли има дом, в който всичко това да не се обсъжда разпалено. Подобни ежедневни разговори определено очертават детайлите на сполетялата ни криза, но в същото време могат да минат и за ясни сигнали за неоправдана паника.

Въпросът е – криза или паника имаме?

На пръв поглед е ясно – става дума за криза: падат доходите, расте безработицата, която в световен мащаб може да достигне 20%. Цели сектори са затворени и перспективата не е розова. Пандемията е факт – не защото някакъв вирус ни сваля на леглото, а защото смъртността е резултат от странна генна лотария. 

От друга страна обаче, нямаме класическа финансова криза с фалити на големи корпорации и банки. Бизнесът просто стяга коланите, богатите трупат повече, бедните стават все по-бедни – това не е никаква криза, това е класика в капитализма.

Когато става дума за криза, обикновено имаме предвид само едно – спад в производството. Спадът в доходите и последвалата мъка за населението е само следствие на това. 2020-а не показва нищо такова – “Бюджетът за 2020 г. завършва номинално с 1.5% ръст на приходите, икономиката не е била в “нокдаун”, отчете министърът на икономиката Лъчезар Борисов. Има огромен ръст на потребителските кредити (5%), за които може да се предположи, че отиват за закърпване на семейния бюджет, но още по-огромен ръст имат и ипотечните кредити (11%). Имаме 7% ръст на спестените пари в банките. Дори банкерът Левон Хaмпaрцумян бе оптимист: „Прoгнoзитe зa влoшaвaнe нa икoнoмикaтa ca били нaдцeнeни. Тoвa ce виждa в Гeрмaния, кaктo и в Бългaрия. Дирeктнитe врeди върху цялaтa икoнoмикa нe ca тoлкoвa тeжки, кoлкoтo ce oчaквa“.

Факт е, че правителствата, не само нашето, обичат да представят събитията като катастрофални – за да „спасят“ по-героично подопечното население. И сега е така. 

Истина е, че доста отдавна –

преди 3-4 години, светът започна да се подготвя за рецесия 

В края на 2019 г. имаше прогнози за намаляване на темповете на растеж на световната икономика през 2020 г. – от 3 на 2%. Рецесията се очакваше през 2021–2022 г., не по-рано. Вирусната инфекция бе само един от рисковете, които се очертаха преди една година, но още преди това бяха ясни и други рискове пред икономиката – петролната криза, нарастващото корпоративно кредитиране, пак ипотеките и студентските заеми в САЩ, банкирането „в сянка“ в Китай. Т.е. COVID-19 само изостри рисковете, за които светът се готвеше внимателно. Факт е, че след март миналата година фондовите и петролните пазари се разклатиха, но до мащабна криза така и не се стигна. 

Липсата на мащабна криза се обяснява с факта, че властите все още разполагат с ефективни инструменти за предотвратяване спада в доходите на гражданите и за борба с увеличаващата се безработица. Факт е, че в много страни се развиват разнокалибрени мерки за подпомагане на домакинствата, включително изплащането на значителни суми еднократни обезщетения и частични компенсации за загубите за бизнеса при принудително замразяване на работни места. Банките също се включиха активно – за да ограничат масовите фалити на кредитополучателите. 

Всички тези мерки дадоха резултат –

ако си спомняте, след първата вълна икономиката започна бързо да се възстановява, хората започнаха да се връщат на работа, т.е. нямаше рецесия под формата на продължителен спад на производството. Факт е – втората вълна на COVID-19 удари света по-силно, но все още има надежда за повтарянето на подобен сценарий. 

Накратко, 

налагането на локдаун е като изключването на часовника – 

Реклама

той престава да работи, нищо не се движи, но системата му остава функционална, така че след пускането му той ще продължи да работи все така добре. Така стоят нещата и с икономиката – ако системата е спряла, това не означава, че икономиката е убита. 

Така стоят нещата и със съпътстващите кризи. Например петролната, която според мнозина нанесе през март и април м.г. повече щети, отколкото ковид. Ограниченията за движение на хора и стоки, спадът в промишленото производство и рязкото намаляване на разхода на гориво доведоха до необходимостта от допълнително намаляване на износа – това пък доведе до криза и на петролния пазар.

Но всички тези кризи не се отразяват по еднакъв начин на страните. Ако за Русия, Саудитска Арабия, Бразилия и Мексико падащите цени на черното злато имат отрицателен ефект, то за ЕС и Китай това бе плюс. Да не говорим, че кризата, както и всяка криза досега, помага на USD – всички планове за отказ от долара като валута за разплащане отидоха по дяволите. Т.е. САЩ не пострадаха от тази криза. Пак накратко – за едни кризата е трагедия, но за други страни тя е възможност. Разбира се, ние въобще не забелязахме тази криза.

В краткосрочен план вероятно всички правителства ще намерят решения, които да минимализират загубите от ковид кризата, да поддържат ниска инфлация и стабилни финансови пазари по време на пандемия. Да, най-вероятно това ще стане чрез проби и грешки, но важното е друго – от началото на века светът е в ера на перманентна криза (спомнете си 2008-а) и проблясъците носят само нестабилен растеж. Светът свикна с кризите далеч преди идването на коронавируса.  

Големият проблем е

колко дълго може да стои изключен часовникът

При по-продължително изключване много от по-бедните страни няма да намерят ресурс да подкрепят лишеното от право на труд население. А бедността лесно се трансформира в болести, които допълнително ще усложняват наличната здравна криза. Затова периодите на локдаун се редуват с временно отваряне. 

Къде сме ние?

Ние сме там, където сме били винаги – в дъното на коридора. Бедните роднини в клуба на богатите. Това не е минус във времена, в които светът изпада в криза. Тъй като имаме несъществена икономика и представляваме ограничен пазар, тук печалбите са ограничени, но и загубите са неизмеримо по-малки, отколкото някъде там на Запад. Когато на Запад започнат да фалират, тук все още има време за преструктуриране.

Вторият плюс за страната ни се крие също в бедността ни – след 1989-а ние продължихме да живеем в перманентна бедност, в свят на лишения, с които така сме свикнали, че нищо не може да ни уплаши. Едно е да намалиш доходите на грък от 3000 на 1000 евро – това е трагедия, друго е да свиеш (или вдигнеш) пенсиите на българин с 50 лв. – това е нищо и половина. Ефектът е различен, отражението е друго. 

Доколкото се разбра, българското правителство има достатъчно резерви, за да погаси който и да е секторен проблем. Т.е. пари има и това е плюс номер 3. 

Но има и проблеми, които са съществени за нас. Например колкото и пари да изсипеш върху бедното население и ошашавения бизнес, ефект няма да има, ако не си помислил малко коя мярка работи и коя – не. Освен това, ако постъпиш традиционно и хвърлиш една мярка в ръцете на бюрокрацията, тя очевидно няма да стигне до потребителите ѝ и ефектът пак ще е никакъв.

И друго – прилагането на мерки за финансова стабилност никога не е давало добър резултат, ако успоредно с това не вървят промени в икономиката, в нейната зависимост от суровини и т.н. Т.е. мерки без реформи не водят до резултат. 

Накратко – за да изкара войната, българинът ще разчита на мазето, а не на правителствените мерки. Не на калпавата държава. 

Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.