Докато протестите срещу корупцията натрупват натиск върху българския премиер Бойко Борисов, лидерите на ЕС започнаха да се дистанцират от неговото правителство. И все пак през последните две десетилетия Борисов беше активно спонсориран от германската десница – мрачен пример за това как фондации в Берлин създадоха новите елити на посткомунистическата Източна Европа.
От юни българският политически живот е доминиран от антикорупционни протести, призоваващи за оставка на премиера Бойко Борисов и коалицията, ръководена от неговата партия ГЕРБ.
Въпреки че нощните митинги започнаха да намаляват – и изглежда няма да свалят правителството преди парламентарните избори, насрочени за началото на 2021 г. – те са нанесли вероятно необратима вреда на имиджа на Борисов. Той гласува при най-ниските нива – и не по-малко значимо е, че репутацията на ГЕРБ е сериозно подкопана на международната сцена.
Протестите са кулминацията на обществено възмущение от дълга редица скандали, подсказващи правителството в мафиотски злоупотреби с държавната кесия – и репресии, които спомогнаха за обогатяването на ръководството на ГЕРБ, както и на нейните бизнес партньори. По улиците на столицата София и други градове се видяха гневни тълпи, призоваващи за оставки, с табели, насочени към елитите на ЕС, често дори изписвани на немски , с молба „Г-жо. Меркел! Не се ли срамуваш от онзи корумпиран човек? ”
Няколко леви и зелени политици от ЕС изразиха подкрепа за протестите рано; по-късно те бяха последвани от някои консерватори , макар и по-плахо. Гюнтер Крихбаум, старши член на Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, нарече България „най-корумпираната държава в Европа“ и призова ЕС да действа.
В началото на октомври Европейският парламент прие резолюция, подкрепяща българските протести, като критикува влошената свобода на печата, липсата на върховенство на закона, разрастващата се корупция, репресиите срещу неправителствените организации и пренебрегването от страна на правителството на правата на жените, затворниците, ЛГБТ хората и малцинствата.
Доскоро този тип критика беше запазен за Унгария на Виктор Орбан: въпреки неоспорими прилики между двете правителства, България на Борисов беше пощадена. Но вече не.
Преди изборите в САЩ през ноември списание Foreign Policy дори заяви: „ Ако Тръмп победи, Америка може да изглежда много като България “. В действителност България все още трябва да извърви дълъг път, преди да съвпадне с вида расизъм, насилие, политическа нестабилност и концентрация на корпоративна власт в САЩ. Но фактът, че се превърна в символ за корупция в западната преса, говори много за това колко много се е променило международното мнение.
Произведено в България … С немски инженеринг
За всички моралистични размахвания на пръсти днес, идващи от Берлин, ГЕРБ – което означава „герб“, но е и съкращение на „Граждани за европейско развитие на България“ – беше съзнателното творение на консервативния истеблишмент на Германия.
Крадейки страница от наръчника на германските социалдемократи – финансирали социалистическата партия на Португалия през 70-те, за да подкопаят комунистите – през 2000-те германските консервативни мозъчни тръстове започнаха да култивират Борисов като противовес на Българската социалистическа партия (БСП) и надежден гарант за „стабилност“ и „борба с корупцията“ в най-новата държава-членка на ЕС.
В наши дни Борисов иска да се представя за лоялен партньор на Меркел. Но много преди ГЕРБ да бъде утвърдена партия, той се похвали публично с лични покани от ХДС Волфганг Шустер (по това време кмет на Щутгарт) и връзките си с Едмънд Щойбер, който беше министър-председател на Бавария и ръководител на Християнсоциалния съюз (CSU), сестра партия на ХДС в богатата провинция Бавария в Южна Германия. Днес той обича да се снима с дългогодишния финансов министър на Меркел Волфганг Шойбле и да се хвали как България напълно спря имиграцията от външните граници на ЕС.
Всъщност Борисов винаги се гордееше с връзките си с германските консерватори. Говорейки пред Дойче веле по времето на основаването на ГЕРБ през 2006 г., той заяви: „Новата партия трябва да бъде евроатлантическа и християнска, вдъхновена от баварския CSU … Германия е моят модел за нейния манталитет, точност, дисциплина, ред, отговорност – всичко. “ Борисов приписва на мозъчния тръст на ХСС, фондация „Ханс Зайдел“, че му помага да създаде партийни структури в тези ранни дни.
Голямата му почивка през самата 2007 г. имаше помощ от Германия. След конфликт между ГЕРБ и Съюза на демократичните сили (СДС) – друга дясноцентристка партия в България – фондацията на Конрад Аденауер на германския ХДС открито застана на страната на ГЕРБ и намали финансирането на СДС. Това решение е взето само няколко седмици след първите избори за Европейски парламент, които ще се проведат след присъединяването на България към ЕС.
Тук ГЕРБ спечели 21,7 процента, достатъчно, за да заеме първо място – и далеч пред СДС, който спечели оскъдните 4,7 процента. От този момент нататък беше ясно, че ГЕРБ е сигурният залог за всеки, който иска да засили консервативната политика в България. Същата година ГЕРБ се явява на местни избори и Борисов е избран за кмет на София, за пореден път с подкрепата както на фондациите „Конрад Аденауер“, така и на „Ханс Зайдел“. Само две години по-късно, през 2009 г., той е избран за министър-председател.
Сменената партия ГЕРБ, СДС, има мрачна история. Основана през 1989 г., като движение срещу комунистическия режим, тя обединява странен куп: политически дисиденти, възрастни предвоенни фашисти, активисти за правата на човека, социалисти и синдикат Подкрепа, масово работническо движение, вдъхновено от Солидарност в Полша.
Поради междуличностни конфликти, идеологически несъответствия и нестабилен и противоречив характер на самата коалиция, СДС трудно формира стабилно правителство. Той получи шанс само след тежка икономическа и политическа криза през 1997 г.
Веднъж на власт, той се опита да насочи страната чрез поредица от това, което партията нарече „непопулярни реформи“ – радикално неолиберално преструктуриране под егидата на МВФ и Световната банка, приватизация на останалите публични индустрии и безмилостен режим на строги икономии.
Иван Костов, лидер на СДС, стана премиер; и под негово ръководство партията се трансформира от аморфно протестно движение в дисциплинирана, централизирана партия, позиционирана ясно отдясно и търпяща малко вътрешно несъгласие. Авторитарният стил на Костов му носи прякора „Командирът“ – заглавие, измислено от самите членове на партията.
СДС успя да изкара пълен мандат, но към 2001 г. неговите „непопулярни реформи“ го направиха практически невъзможен за избор. Остатъците от партията оцеляват в различни маски, като понякога се стремят да бъдат младши партньори на ГЕРБ и понякога се противопоставят, никога не са напълно сигурни дали са либерални или консервативни, но винаги сигурни в своята прозападна и пропазарна ориентация.
Днес тези сили са обединени в либералната партия „Да, България” и по-широка либерална опозиция, наречена Демократична България, чийто лидер някога е бил министър в предишен кабинет на Борисов.
Други германски фондации също искат да се включат в акцията. През 2001 г. се създава нова политическа партия от наследника на последния български цар, който е изгонен от комунистите и заминава в изгнание в Испания на Франко след Втората световна война.
С помощта на фондация „Фридрих Науман“, свързана с ултранеолибералната свободна демократическа партия (FDP), Симеон Сакскобургготски основа нова партия, наречена „Национално движение Симеон II“ (NDSV), само единадесет седмици преди парламентарните избори – и с лекота спечели абсолютно мнозинство.
„Остатъците от партията на СДС оцеляват в различни маски, като понякога се стремят да бъдат младши партньори на ГЕРБ, а понякога й се противопоставят, никога не са напълно сигурни дали са либерални или консервативни, но винаги сигурни в своята прозападна и пропазарна ориентация.“
Възходът на Борисов
Изтъкнати либерални политолози в България кредитират както Сакскобургготски, така и Борисов като „меки“ – тоест приемливи – популисти. Този етикет се дължи на способността им да предоставят на неолиберализма известна популярност. Те се противопоставят на „твърдите“ популисти, които поставят под въпрос доминирането на Запада и превъзходството на свободния пазар.
Наследник на царя обаче просто не прави добър популист, дори мек, в сравнение с човек като Борисов, бивш полицай и майстор на карате, който е израснал в покрайнините на София и е бил стоманен в насилствено възстановяване на капитализма през 90-те години.
Преди 1989 г. Борисов е работил като пожарникар, а също така е участвал в турнири по карате. Някои го обвиняват, че е замесен в побои над активисти от движението за граждански права на турското малцинство в края на 80-те години, противопоставяйки се на така наречения „Възродителен процес“, при който мюсюлманските граждани бяха принудени да сменят имената си или да се преместят в Турция.
На въпрос през 2008 г. Борисов заяви, че процесът трябва да бъде критикуван „ не заради целите си, а заради средствата “ и отрече участието си в репресии, заявявайки, че просто ръководи батальон от пожарникари и млади студенти по карате при охраната на земеделските полета от Турски подпалвачи.
След падането на социализма Борисов създава частна охранителна фирма, наречена „Ipon“ – общ ход в кариерата сред бивши спортисти по бойни изкуства, борци и полицаи в началото на 90-те години. Те станаха известни като мутри („грозни лица“), силните мъже, отговорни за уличното насилие от онази епоха.
Реклама
Борисов се гордее с тази глава в живота си и никога не се е опитвал да скрие своята съпричастност с гангстери на високо ниво. В интервю, озаглавено „Само най-силните оцеляват“, дадено на влиятелно списание за живот, наречено Егоист, преди петнадесет години, Борисов, облечен във военна униформа, обсъжда близките си връзки с прословутите гангстери от 90-те години. Той ги нарича „интелигентни момчета“, доказано от факта, че сега те правят „легитимен бизнес“ – поне онези, които не са били убити от техните сътрудници.
Дори днес Борисов си спомня публично за 90-те години , обяснявайки, че „през целия си живот съм нащрек, да не се връщам към щанцоването. Няма добра битка. Дори когато ги биете, пак боли. „
След 1989 г. Ипон е нает да охранява дългогодишния лидер на БКП Тодор Живков, а през 2001 г. Сакс-Кобург-Гота също става клиент. Борисов е работил като личен бодигард и на двамата. Чрез тази роля той опознава българския политически елит, което води до назначаването му за главен секретар на МВР по време на управлението на НДСВ.
Като шеф на полицията Борисов имаше блестяща PR стратегия, оценена много от корпоративните медии. Той непрекъснато беше в новините, играеше ролята на трудолюбиво ченге, което беше твърдо по отношение на престъпността, размахваше се пред камерите редом с трупа на следващата жертва в престъпните войни, крещеше в телефона си, облечен в черна кожа палто.
Неговият лозунг като шеф на полицията беше: „Ние [полицията] ги хващаме и те [съдебната система] ги пускат“. Неговата театралност подкрепи идеята, че ако само ловец на мафия, който е с юмрук, като встъпи в длъжност, върховенството на закона най-после ще бъде възстановено.
Нарастващата публична личност на Борисов привлече вниманието на Волфганг Глейскер, който оглавяваше офиса на фондация „Ханс Зайдел“ в София, и той започна да настоява Борисов да създаде нова партия. Към този момент германската консервативна фондация вече играе ключова роля в преструктурирането на българската полиция и е установила връзки с бъдещия премиер.
Фондацията плаща националните гостувания на Борисов, използвани за набиране на членове на партията. Дори първата програма на ГЕРБ съдържаше огромни раздели, изписани от програмата на CSU. По това време преводачът Антоанета Байчева работи във фондация „Ханс Зайдел“, а по-късно е назначен за български генерален консул в баварската столица Мюнхен. Името ГЕРБ е дадено и от фондация „Ханс Зайдел“. Това влияние накара някои наблюдатели да се шегуват, че единствената истинска разлика между програмите на двете партии е вмъкването на „България“ там, където преди е била Бавария.
Пишейки за ранните флиртове на ХСС с бъдещия български премиер през 2016 г., кореспондентът на Frankfurter Allgemeine Zeitung Михаел Мартенс твърди, че Борисов е лесно да се впечатли – всичко, което е необходимо, е пръскане на гостоприемството на Бавария, няколко тренировки с германските специални сили и шофиране BMW на автобана.
Мартенс цитира известната поговорка на Борисов за българския електорат: „Аз съм тъп, а вие сте тъпи, така че се разбираме“, като възможно обяснение за относителната стабилност на правителствата на ГЕРБ.
Анализът на Мартенс беше възприет в България като ироничен и критичен към ГЕРБ.
„Нашият кучи син“
На изборите през 2009 г. новата партия на Борисов спечели по-малко от 40 процента от гласовете и сформира правителство на малцинството с мълчаливата подкрепа на крайната десница, въпреки желанието на либералната десница да играе втора цигулка.
Първото нещо, което ГЕРБ направи веднъж на власт, беше да започне да преследва Алексей Петров, бившият бизнес партньор на Борисов от 90-те години, който беше измамен.
Петров стана вражески враг на Борисов и беше обвинен за всички проблеми в страната – един вид българин Емануел Голдщайн от Джордж Оруел от 1984 г. , който беше обект на редовна „Двуминутна омраза“ по националната телевизия. В крайна сметка Петров беше оправдан в българския съд и по-късно спечели дело срещу България пред Европейския съд по правата на човека за шоуто срещу него.
„Ние ги хващаме и те ги пускат“ продължи да попълва рекорда на ГЕРБ в борбата с корупцията, тъй като историята на Петров се повтаря многократно – поне за тези, които оцеляха след арестите. Българската полиция участва в поне две убийства по време на арести на заподозрени престъпници по време на мандата на Борисов като главен секретар.
В един случай, както беше доказано в съда по-късно, заподозреният първо беше взривен от гранатомет, преди тялото му да бъде подпалено, за да изглежда като самоубийство. Никой не е обвинен за убийството, което според някои спекулации е да попречи на жертвата да свидетелства срещу служители, включително и самият Борисов. „Всяка държава има своя собствена мафия, но в България мафията има държава“ е често срещан рефрен сред българските протестиращи.
Въпреки номинално консервативната си програма, на практика идеологията на ГЕРБ е плавна, със силен антикомунизъм, почиващ удобно, заедно с тежка доза носталгия по социалистическото минало. Остават постоянни само непоколебимата проевропейска позиция на партията и подчиненото отношение към западните елити.
Това е и партия от един човек – демократичното вземане на решения против волята на Борисов е практически невъобразимо. На учредителното заседание на ГЕРБ през 2006 г. Борисов, кмет на София по това време, обяви, че лично е поканил всички присъстващи и, ако желае, може да ги освободи.
Германските наставници на Борисов не забравяха мрачното му минало или авторитарните тенденции, когато го взеха за свое политическо протеже преди петнадесет години. Напротив: репутацията му беше именно това, което го правеше толкова привлекателен. Що се отнася до отношението на германския елит към по-бедните си европейски съседи, политическите и бизнес интересите изглеждат по-добри от изповядваните либерални ценности и в това отношение ГЕРБ се превърна в отличен партньор.
На изборите през 2009 г. новата партия на Борисов спечели по-малко от 40 процента от гласовете и сформира правителство на малцинството с мълчаливата подкрепа на крайната десница, въпреки желанието на либералната десница да играе втора цигулка. Първото нещо, което ГЕРБ направи веднъж на власт, беше да започне да преследва Алексей Петров, бившият бизнес партньор на Борисов от 90-те години, който беше измамен.
Петров стана враг на Борисов и беше обвинен за всички проблеми в страната – един вид българин Емануел Голдщайн от Джордж Оруел от 1984 г. , който беше обект на редовна „Двуминутна омраза“ по националната телевизия. В крайна сметка Петров беше оправдан в българския съд и по-късно спечели дело срещу България пред Европейския съд по правата на човека за шоуто срещу него.
„Ние ги хващаме и те ги пускат“ продължи да попълва рекорда на ГЕРБ в борбата с корупцията, тъй като историята на Петров се повтаря многократно – поне за тези, които оцеляха след арестите. Българската полиция участва в поне две убийства по време на арести на заподозрени престъпници по време на мандата на Борисов като главен секретар.
В един случай, както беше доказано в съда по-късно, заподозреният първо беше взривен от гранатомет, преди тялото му да бъде подпалено, за да изглежда като самоубийство. Никой не е обвинен за убийството, което според някои спекулации е да попречи на жертвата да свидетелства срещу служители, включително и самият Борисов. „Всяка държава има своя собствена мафия, но в България мафията има държава“ е често срещан рефрен сред българските протестиращи.
Въпреки номинално консервативната си програма, на практика идеологията на ГЕРБ е плавна, със силен антикомунизъм, почиващ удобно, заедно с тежка доза носталгия по социалистическото минало. Остават постоянни само непоколебимата проевропейска позиция на партията и подчиненото отношение към западните елити.
Това е и партия от един човек – демократичното вземане на решения против волята на Борисов е практически невъобразимо. На учредителното заседание на ГЕРБ през 2006 г. Борисов, кмет на София по това време, обяви, че лично е поканил всички присъстващи и, ако желае, може да ги освободи.
Германските наставници на Борисов не забравяха мрачното му минало или авторитарните тенденции, когато го взеха за свое политическо протеже преди петнадесет години.
Напротив: репутацията му беше именно това, което го правеше толкова привлекателен. Що се отнася до отношението на германския елит към по-бедните си европейски съседи, политическите и бизнес интересите изглеждат по-добри от изповядваните либерални ценности и в това отношение ГЕРБ се превърна в отличен партньор.
ЗА АВТОРА
Георги Медаров е социолог със седалище в София, България. Той е член на Колектив за социални интервенции (KOI), София.
Ето статията на английски език:
