Аферата COVID-19 и премълчаните истини

2 10 231

Коронавирусът се опитва да заеме мястото на грипния вирус, чиято статистика намалява, поради масовите ваксинации. Какво ще дойде да смени COVID-19, ако борбата ни срещу него също се окаже успешна?

Има фундаментална разлика между първата и втората вълна на коронавирусна инфекция. В началото на тази пролет не знаехме колко е опасна. Лекари в противочумни костюми, дезинфекция на градските улици, препълнени стаи за реанимация, мобилни морги в хладилници – това са снимките, разпространени от световните медии, които оформиха представата ни за ново заболяване.

Тогава, в условия на висока несигурност, беше необходимо да се спечели време по какъвто и да е начин, за да има време за разгръщането на лечебните мощности и за да се избегне колапса на болничната мрежа.

Успоредно с това беше необходимо да се развият представите за вируса, и за характеристиките на епидемиологичния процес и за ефективността на някои методи на лечение.

Входната врата за заразата в Русия се превърна Москва.

Оперативният щаб под ръководството на кмета на Москва Сергей Собянин и заместникът му по социалното развитие Анастасия Ракова действаха интелигентно, подредено и бързо. Затварянето на границите с Китай, а след това и с Европа, масовите тестове, съчетани с изолацията на заразените, относително ранното започване на масови карантинни мерки и всичко това по онова време беше оправдано и даде своя резултат.

Градът успя да избегне „италианския сценарий“, макар че имаше всички шансове за това. А регионите, благодарение на ефективното спиране на разпространението на инфекцията в столицата, получиха 1-2 месеца „аванс“.

През есента, с пристигането на така наречената втора вълна, има значително различна ситуация. Първо, сега, за разлика от пролетта, знаем много за този вирус.

Към лятото стана ясно, че „короната“ не е чума, и че смъртността от COVID е по-ниска, отколкото при „испанския грип“, и че новият вирус няма висока смъртност, въпреки че има по-голяма вирулентност обичайния грип. Да, в значителна част от случаите имаме усложнено протичане, което изисква интензивно лечение и реанимационни мерки. И някой умира от тези усложнения.

Но към днешна дата, според официалната статистика, толкова много хора са починали от COVID-19, колкото умират ежегодно от туберкулоза или от СПИН. Но тези заболявания по някаква причина не предизвикват масова истерия и икономически колапс.

Днес лечебните мощности вече са разгърнати, идентифицирани са ефективни методи на лечение и Русия, за разлика от много други „високо развити“ страни, се справихме перфектно с всички тези задачи.

Освен това за пореден път стана ясно, че всичко си има своя цена. Вече стигна до нас, че е необходимо да се вземат предвид не само загубите от коронавируса, но и загубите от борбата с него.

Чрез мобилизиране на всички сили за борба с коронавирусната инфекция, определен брой хора може да живеят по-дълго, но това ще трябва да се плати с живота на други. Ако обръщаме по-малко внимание на други групи пациенти, тогава получаваме повече смъртни случаи и пострадали при тях.

Населението знае, че днес можете да се разболеете само от COVID, а за другите заболявания можете и да не дочакате помощ. Обедняването, сриването на перспективите, стресът, масовата невротизация от пълната или частична карантина и съответно самоубийствата и допълнителните неинфекциозни заболявания също ще отнемат много животи.

Дори Руското Министерство на здравеопазването вече признава, че прекомерният акцент върху проблема с коронавируса може да доведе до излишна смъртност по причини, които не са пряко свързани с него.

В същото време ние действаме по предишната логика. По инерция продължаваме да увеличаваме градуса. Правим всичко по същия начин, както и при първата вълна, само че по-меко, по-бавно, и в по-малък мащаб. Но това, което нарекохме брилянтна работа в периода на неизвестност, днес до голяма степен е излишно.

Също толкова опасно е да се надценява заплахата, както и да се подценява. Самият термин „втора вълна“ показва, че мислим линейно и вярваме, че това е продължение на историята при същите обстоятелства. Въпреки че ситуацията, благодарение на натрупания опит, вече е напълно различна. И значителна част от нашата дейност стана неадекватна на нея.

Задачата за разработване на нов подход и стратегия, базирана на придобитите знания, дори не е поставена. Продължаваме да „свирим една и съща мелодия“, сякаш доказвайки си, че тогава по време на първата вълна, бяхме прави. Но за какво?

Мерките за отстраняване на последствията от възникналия проблем трябва да бъдат пропорционални на опасността. Първо, време е да се откажем от опитите за локализиране огнищата на инфекция. Локализацията на огнищата има смисъл само, когато има надежда да се ограничи напълно източникът на инфекцията. Това е било известно още през Средновековието.

Ако инфекцията, предавана по въздушно-капков път, се измъкне на свобода и сега е навсякъде, тогава не можете да вкарате духа обратно в бутилката. Няма смисъл да се изолират (самоизолират) селища, организации или хора. Освен това няма смисъл да се изолират здравите.

Вирусът вече се разпространява свободно и един ден всички неизбежно ще се изправят срещу него. Тук можете да си спомните „испанския грип“ от началото на миналия век, отнел десетки милиони човешки животи.

Тогава също много държави и селища се опитаха да се изолират. Не помогна – вирусът все още достига най-отдалечените кътчета на планетата и навсякъде събира стандартната за него 5% смъртност.

Второ, трябва да се откажем от опитите за намаляване на разпространението на инфекцията. Населението трябва да се разболява с оптимални темпове.

Оптимално това означава да не задържате огнището възможно най-дълго, а, напротив, да го преживеете възможно най-скоро, но при наличието на необходимата медицинска помощ за всички, които са в нужда. Тогава загубите ще бъдат минимални. Затова е крайно време това продължително огнище да се ускори, а не да се забави.

Може да се даде и отрицателния пример с Чехия, която въведе най-строгите ограничителни мерки по време на първата вълна и като резултат получи избухване в пълен мащаб през втората. Днес представянето на тази страна има едни от най-лошите показатели в Европа. От съдбата, както се казва, не можете да избягате.

Тогава ще ми кажат, че за целта има маски и ръкавици и всички други ограничения, за да не се претоварва медицинската мрежа. Въпросът е, а откъде идва претоварването? Само от увеличаване на входящия поток от пациенти?

Или също от това, че се опитваме да обслужваме пациенти с COVID-19 по античумния стандарт в специално създадените „червени зони“? Преди това, по време на грипните епидемии, всички терапевтични отделения, включително и коридорите в тях, бяха постепенно запълнени. И никой не създаваше никакви „червени зони“.

Затова и дори при пропускателната способност на медицинската мрежа, нямаше заплаха от колапс.

Никъде нямаше „италиански сценарии“. Това е третото, и е време да се изоставят „червените зони“, защитните гащеризони и други подобни стандарти. В условия, когато възможността за заразяване вече е повсеместна, те не са необходими. Капацитетът на легловия фонд, който може да се използва за COVID, ще нараства едновременно и многократно, но без допълнителни разходи.

Да, може да се наложи да се увеличат повече от обикновеното отделенията за интензивно лечение и, вероятно и реанимациите, но не и както е сега в отделни изолирани стаи с трудни условия, както за работата на медицинския персонал, така и за самите пациенти. Какъв е смисълът да създаваме тесни места с допълнителни проблеми в тях?

Четвърто, отхвърлянето на опитите за локализиране на огнищата и намаляването на разпространението на вируса автоматично означава, че няма да има нужда от масово тестване на населението. Време е да прекратим и тази практика.

За тези, които са ужасени и ядосани от тези съображения, мога да посоча държавите, в които не е била въвеждана карантина и не е наблюдавана съществена разлика в хода на епидемиологичния процес в сравнение с другите страни.

Без значение как се опитват да заглушат, изкривят и оклеветят опита на Швеция и Беларус, там няма бедствие.

Всичко казано по-горе не означава, че на ниво индивидуално поведение, самоизолацията, маските, социалната дистанция са безсмислени. С всяко предаване вирусът става по-слаб и всяка негова популация от вируси постепенно остарява и става по-малко опасна.

От тази гледна точка е по-добре за всеки от нас да отмести контакта си с вируса възможно най-далече във времето: нека другите се разболеят по-рано и по-тежко, а аз по-късно и по-леко. Хората трябва да могат да прилагат собствената си стратегия за лична сигурност.

Носенето на маски трябва да е желателно за възрастните хора и тези с хронични заболявания. Но на ниво население отношението да се защитаваш за сметка на другите не е оправдано и затова не трябва да бъде подкрепяно.

Вярвам, че ако започнем да обслужваме коронавируса според неговия „ранг“, тогава статистиката на общата и излишната смъртност може да се поддържа в нормални граници.

Акцентът трябва да бъде върху лечението, тъй като показателите на смъртността и самата смъртност зависят главно от него.

Необходимо е да се подобри сортирането на пациентите и логистиката на процеса, да се оборудва правилно, и ако някъде не са достатъчни отделенията за интензивно лечение, да се търсят все по-ефективни методи за управлението на критично болните пациенти, но това трябва да се прави в обичайната, рутинна медицинска дейност.

Що се отнася до лечението на пациенти с COVID-19, Москва приложи почти всичко това. Сега пациентите вече са настанени в общи отделения, само тежките и възрастните хора са хоспитализирани, пациентите се държат в болницата, докато има опасност за живота им, изписват се навреме за последващо лечение и т.н., и т.н. – тоест работи се бързо, ефективно, много рационално. Московската медицинска мрежа, от гледна точка на ефективността на обслужването на потока, мисля, че може да служи като модел за целия свят днес.

Това може и да се ограничи. По този начин ще спасим повече животи. Хората страдат от инфекциозни болести и умират в съответствие с обичайната статистика за тези обстоятелства – тоест нормалният живот продължава и няма причина за вълнение.

По-добре е да разрешите всеки проблем по стандарта, който вече е разработен и е тестван десетки пъти, тъй като вече го имаме за този клас от случаи. Самите ние сме измислили вселенската война и упорито влизаме в битка с нея. Може би е време да спрем да бъдем героични и да дадем възможност на тези, които би трябвало да го направят по служба, и просто спокойно да се лекуват хората в съответствие с установения по-рано ред?

Нека си представим за момент какво би станало, ако не беше организирана кампания от световните медии и СЗО, рекламираща ужасите от коронавирусната инфекция. Последната така или иначе вероятно щеше да влезе в новините.

Щяхме да знаем, че „грипът“ тази година е особено тежък, че има много пациенти с усложнения, че лекарите изпитват затруднения при лечението на тежко болните пациенти, че в някои страни с изостанала медицина лекарите не могат да се справят със ситуацията и че нашите лекари, за разлика от тях – браво на тях, поддържаха ситуацията под контрол и се оказва, че руската здравна система е в състояние да обслужва потоците от пациенти много по-добре от прехвалените системи на западните страни. И в същото време никой – нито ние, нито те – не биха имали никакъв ужас.

Няма да има режими на изолация, „червени зони“, затворени градове и държави, невротизация на населението, огромни икономически загуби. Съответно статистическите данни за общата смъртност в страните с нормална медицина, способни да осигурят достъпни медицински грижи за голям брой хора едновременно, едва ли биха се различавали от предишните години.

Тоест, ние (и всички) бяхме подведени. Няма „нова реалност“. Всяка непредубедена статистика за заболеваемостта и смъртността показва, че реалността е една и съща, абсолютно същата, каквато винаги е била.

Някой успява да забави световната икономика, да събори социалните процеси дори не с опасен вирус, а само с неговата силно преувеличена заплаха. И се оказа за него, който и да е той и за каквито и цели да е направен – просто е страхотно, че печели с пет точки.

Реклама

Както винаги, този вид операции се основават на правилните пропорции между истината и лъжите. Хората наистина се разболяват и наистина умират.

Опитайте се да обясните на тези, които са били тежко болни, и особено на тези, които са загубили своите близки, както и на всички свои приятели, че COVID-19 не представлява значителна заплаха за общественото здраве и социалната стабилност. Това заболяване и дори смърт за индивидите от тази конкретна инфекция не означава много за населението.

Това е стратегическо планиране, именно с цел да се намалят общите загуби и трябва да се вземе предвид статистиката, „законите на големите числа“, а не съдбата и трагедията на отделните хора. Че тоталната война, която водим с коронавируса, може да доведе до много по-големи жертви, отколкото от самия коронавирус.

Нещо повече, всичко това е трудно да се обясни в контекста на мащабната глобална кампания за сплашване на световното население. И дори руските лидери всъщност се оказаха заложници на тези нагласи. Те и не ги премахнаха веднага, след като видяха апокалиптичния сценарий, наложен на Русия (и на целия свят), защото общественото мнение веднага щеше да ги обвини в бездействие, безотговорност и безразличие към хората.

Нещо повече, ние не само се поддадохме на външната пропаганда, но и сами активно я подкрепихме – с думи и дела. Роспотребнадзор, Министерство на здравеопазването на всички нива, федералните и регионални медии – всички те участваха в засилване на напрежението и сплашването на хората. В същото време те сами се лишават от възможността да коригират разбиранията си за ситуацията и накрая да развият адекватен подход към проблема.

Русия вече е претърпяла сериозни щети – върху икономиката си, съзнанието на населението и социалния климат (в маршрутките полемиката между „ковид дисидентите“ и „ковид маниаците“ достига, както обикновено – до бой).

Ние сме дълбоко замесени в тази история с коронавируса (или истерия?), така че ще бъде трудно да се отрезвим и да променим отношението си към проблема.

Някой може дори да се надява, че темата за COVID-19 постепенно ще изчезне от само себе си и тогава ще бъде възможно да минем без „разбор“. Не, не можете да го направите. Тази глобална измама с „короната“ изисква публично разобличение.

Първо, защото тази схема ще се повтори. Това, което се е случило веднъж, трябва да се случи още много пъти. Проектът с Грета Тунберг имаше точно същите цели, но не сработи. И коронавирусът „пристигна“.

Така че продължението следва: те ще се опитат да въртят тази плоча с COVID-19 в режим на  дълго и продължително възпроизвеждане и ще бъдат измислени и други „пандемии“. Трябва да сме готови за това. Трябва да сме имунизирани не само и не толкова срещу вирусите, но и срещу този вид глобални специални операции.

На второ място, тази измама също трябва да бъде разкрита, за да се справим с реалните рискове от съвременните инфекции. За да се отдели житото от плявата.

Днес следваме наложения ни ред: ужасен мутант нападна бедни хора. Но това също е част от измамата. Докато сме в плен на идеите за случайните мутации, за микробите и вирусите като врагове, за непредсказуемите епидемии, ние не можем да работим с реалните рискове. Вместо фотографии на „бодливия вирус“, ние се нуждаем от сериозни дискусии за глобалната епидемична ситуация и истинските процеси, които биха могли да доведат до настоящата коронавирусна инфекция.

„Бъдещето е внимателно обезвредено настояще“ [1]?

И така, имаме огнище на вирусна инфекция, която не представлява изключителна опасност за човечеството. Много по-опасна от вируса е нашата борба срещу него и последиците от тази борба. Освен това последиците под формата на спада в икономиката и увеличаване на излишната смъртност от други болести и самоубийства не са най-лошото, което може да бъде като резултат. Основните рискове са в тези биосферни промени, които сега правим сами и със собствените си ръце.

Днес почти никой не взема предвид, че микроорганизмите са важен и неразделен елемент от биосферата. В биосферата всъщност няма борба. Нито един вид не участва в унищожаването на другите видове, с изключение на хората, разбира се.

Някои същества могат да се хранят с други същества, могат да паразитират върху тях, могат да си взаимодействат благоприятно, могат да се изместват помежду си от територията, могат да имат някаква друга връзка, но нито един вид не е ангажиран с целенасочено унищожаване на другия вид. Всеки биологичен вид има своето място и предназначение в общата система на живота. Всички заедно и всеки поотделно по някаква причина са необходими за общо възпроизводство.

Като цяло това е връзката на съвместно съществуване и „динамичен баланс“. Връзката е еднаква между хората и микроорганизмите.

Вярно е, че балансът постоянно се нарушава и най-често това се дължи на активността на самия човек. Така човекът отглежда домашни животни, влиза в постоянен и близък контакт с тях, който не е предвиден от природата. По този начин се отваря за колонизацията на микроорганизми, които преди това не са били в контакт с него.

Мутациите, върху които всичко се развива днес, най-вероятно играят второстепенна и спомагателна роля: те дават възможност на един микроорганизъм да осъзнае възможностите, които човекът му предоставя, като променя начина си на живот и дейностите си.

По същия начин климатичните промени, метеорологичните условия и другите фактори могат само да допринесат за появата на епидемиите, но не са тяхната основна причина.

В тази връзка си струва да зададете два въпроса. Какъв вид човешка дейност би могла да причини появата на COVID-19? И какви са последиците от масовата ваксинация, на която всички разчитат днес? За да отговорите на тези въпроси, трябва да разграничите двата вида микроорганизми: тези, с които живеем в постоянен контакт, и тези, с които е по-добре да не се срещаме. Последните включват чума и едра шарка.

С помощта на универсалната ваксинация вече сме лишени от възможността едрата шарка (по-точно нейните човешки щамове) да вирее сред хората. Човек не може да съжителства с такива наистина опасни инфекции, поради което трябва да бъде надеждно ограден или защитен от тях. Но с първия тип микроорганизми, с които сме живели рамо до рамо от векове, всичко е по-сложно.

Всъщност ние нямаме представа за ролята, която те играят в живота ни. Днес обикновено държим на твърде съмнителната гледна точка, че всички тези вируси и микроби, с редки изключения, са ни врагове. И ние водим непримирима и безкористна борба с тях. По-специално практикуваме масовото ваксиниране срещу грипа, вярвайки, че вируса е причинител на заболяването.

Но хората не се разболяват, защото са били нападнати от вируса или микроба. Това се разбира не само от здравомислещите хора днес, но и от лекарите още преди 100 години.

Хората се разболяват, защото настиват, изнервят се, преуморяват се, отслабват с промяна на сезона или климата и др. Вирусите и бактериите започват да се размножават в нашето тяло само защото хората са в уязвима позиция.

Ваксинацията няма да ни отърве от тях. Тоест, те пак ще настиват. Особено в междинните сезони и то масово. Но ако благодарение на грипната ваксина грипният вирус не се размножава при човека, тогава друг вирус ще се размножава в тази екологична ниша. Например коронавирусът. Светото място никога не е празно и някой определено ще заеме тази ниша. Това, най-вероятно, се е случило и сега.

Масовите ваксинации са намалили честотата на грипа с почти 150 пъти. Възможно е именно това да е дало зелена светлина на вируса COVID-19, а не някои прилепи от Ухан или чуждите лаборатории. Коронавирусът просто замени изместения от нас грипен вирус. И ако ваксинираме човека срещу коронавируса, както е планирано днес, тогава пътят към човека може да бъде отворен за още по-порочни щамове.

Освен това няма да е възможно да се избяга от новите нещастия на нивото на индивидуалното поведение, като се избегне всеобщо наложената „доброволна“ ваксинация. Масовата ваксинация срещу коронавируса ще доведе до биосферните промени, до активирането на нови и непознати щамове на вируси, към които отново никой няма да има имунитет. И отново ще се нуждаем от нова ваксина?

Освен това има напълно правдоподобна хипотеза, че при простуди тялото се нуждае от вируси и бактерии, за да се възстанови. Човек, който има настинка без грипен вирус, ще страда от катарални явления в продължение на три или дори повече седмици, а при наличието на вируса и използването му от тялото, той ще се разболее по-остро, но ще се възстанови след една седмица.

Днес не можем да изключим, че здравият човек живее с обичайните си вируси и бактерии, и всъщност е в симбиотична връзка, която в случай на масова ваксинация, ние ще я унищожим.

По този начин масовата ваксинация срещу коронавируса най-вероятно е много недалновиден ход. Колкото по-ефективна е ваксината, толкова повече вреда тя може да причини на здравето на населението на следващия етап, когато се появят нови по-опасни щамове вируси.

Ваксинацията е показна само за тези, за които срещата с вируса представлява фатален риск. Това е група от много слаби и уязвими хора. В крайна сметка, тъй като успяхме да сплашим всички, можем да позволим доброволната ваксинация без строги медицински показания за всички, които не могат да бъдат разубедени от нея. Но да се настоява за масова ваксинация и провеждането на подходящата агитация е изключително прибързано.

Положителното в цялата тази история с коронавируса е, че получихме възможността да видим процеси, които все още не са наблюдавани. Нещо повече, на тях не им се обръщаше внимание не поради тяхната малоразмерност, а точно обратното, поради големия им обем и мащаб. Понякога е много по-трудно да се види голямото, отколкото малкото. Бих посочил три такива момента.

Първо, благодарение на коронавируса научихме, че някой иска да има крах в световната икономика и пълен контрол върху поведението на хората. Не знаем със сигурност кой е той, защо прави това, нито пък къде иска в крайна сметка да ни доведе.

Все още не разбираме какви сили го формират (или вече са го формирали?) в днешния свят и какви сценарии се пишат за всички нас. Ако по-рано подобни решения лесно биха могли да бъдат обявени за фикции и конспиративни фантазии, сега стана много по-трудно да се направи това. По-трудно е, защото сега имаме буквален медицински факт – изфабрикувана „пандемия“. Очевидно, проблемът с болестите и здравето започна да се използва за геополитически и геоикономически цели.

На второ място, самият факт на избухване на коронавирусна инфекция дава възможност да се постави под въпрос цялата ни цивилизационна стратегия по отношение на микроорганизмите.

Изглежда, че вървим по някакъв задънен път. Нарастването на многобройни хронични заболявания, свързани с микроорганизмите, „често болните деца“, увеличаването на броя на щамовете, устойчиви на антибиотици и антивирусни лекарства и други подобни явления, са най-вероятно резултат от нашия ангажимент да освободим хората от вирусите и бактериите. Може би не трябва да мислим как да се справим с тях, а как да съжителстваме мирно с тях? Как може човек да бъде достатъчно жизнеспособен, за да живее в естествените условия на живата биосфера?

Трето, всичко, което се случва около COVID-19, е причина да разгледаме по-широко самата медицина и какво се случва с нея. Трябва да сме наясно, че през последните 100 години медицинските дейности се усвояват активно от капитала.

А всеки бизнес, базиран върху медицината, има за цел не да излекува човека, а да го лекува, да го лекува, да го лекува… като печели от това. Нещо повече, самите лекари пострадаха най-много от промяната на този контекст. И те, макар и вече в по-малка степен, но все още успяват да запазят медицинското си мислене, професионалната си етика и способността си за безкористна служба. Но с реформите, като задължителното здравно осигуряване, те също постепенно ще се деформират.

Тоест, в света и съответно в Русия, текат различни процеси, чийто общ резултат е влошаване здравето на хората. Хората не просто се разболяват сами, но болестите им се култивират и това се прави, разбира се, под лозунга за борба за здравето.

Руската държава тръгна по курса за спасяването живота на хората. На практика това означава, че трябва да видим всички тези съвременни заплахи и тенденции и трябва да имаме свой собствен отговор на тях.

По аналогия с военната доктрина, която отразява изчерпателно ключовите заплахи и нашите подходи за работа с тях, ние също се нуждаем от здравна доктрина, която да ни позволи да направим стратегическите си планове за възпроизвеждане на жизнеспособни хора в съвременния реален свят. Тя трябва да отговори на въпроса как ще осигурим растежа на жизнеността от поколение на поколение, а не само да мислим за оцеляването на хората на кратки разстояния.

Да работиш за повишаване жизненоспособността на хората днес означава да обърнеш срещу себе си половината свят. Трябва да се върви против волята на онези, които са организирали коронавирусната истерия, срещу тези, които са се възползвали от лошото здраве на хората. В крайна сметка всичко ще почива на присъствието на хора, способни да покажат разум и воля, и способни да поемат този удар.

Имаме ли ги? Сигурен съм, че ги има. Обикновено на това място започват разговори, не, „ние вече сме взривили всичко и сме предали всичко“, „всичко е изгубено“, „никой не се нуждае от нищо“ и т.н. Невъзможно е да се отговори на тези съмнения на теоретично ниво. Тук е необходим практически отговор.

Вярвам, че руската държава има целия необходим потенциал за защита на здравето на много поколения хора през дълги исторически периоди.

Ще намерим и изградим пътищата, които всеки ще следва по-късно, както се е случвало неведнъж.

[1] Фраза, произнесена от санитарния инспектор Павор, герой от романа на братя Стругацки “Грозните лебеди“.

Автор: Искандер Валитов svpressa.ru, превод за „Труд“ – Павел Павлов

2 Коментара
  1. БЪЛГАРКА казва

    Адмирации към автора Искандер Валитов. Това е най-реалистичната статия, която съм прочела от началото на ковид-пандемията.

  2. Диана казва

    И отново ни насочват в една посока, която е последствие от нашите действия, спрямо планетата ни. Ще е по-полезно да насочим усилията си към залесяване на нови гори, намаляване на вредните емисии от прозводството, повече грижа за водите. Как да дишаме свободно, като планетата ни се затруднява. Ние сме неразделно свързани, да го помним.

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.