Гьонсуратите на ГЕРБ лапат по 20 бона на месец от държавни фирми – мазнинките на властта

0 2 179

Възможно ли е докато народът масово бъхти за смешни заплати от 500 до 1000 лева, чиновници на ГЕРБ да лапат по 20 000 лв. на месец от държавни фирми? Не само че е възможно, ами се случва от години зад гърба на обществото, научи Narod.bg. Причината за неведението е, че тлъстите заплати, т.нар. от Баце „мазнинки”, не се обявяват публично.

Помните ли песента на Орхан Мурад от началото на 90-те години на миналия век: „Искам да съм негър в Алабама /с бялата усмивка щедро да ви лъжа/ колко съм нещастен /колко съм ви длъжен”? За разлика от певеца, моите желания са други: „Искам да съм негър на „Дондуков”/в борд да почленувам/бонуси да вземам”…

Наистина, драги сънародници, няма смисъл да мечтаете за Алабама. По-добре я заменете с борд. Че точно там, както би казал „бате Бойко” – е „мазнинката”, пише и „Уикенд“.

„Бордовата сага” е кажи-речи 30-годишна. Връстница е на пещерния ни капитализъм и продължава да ражда въпроси от рода на нужни ли са бордовете  и ако да – срещу какво? Роди ги Търговският закон от 1991 г., – още от първия ден той влезе в ролята си на стопански регулатор и стимулатор. Помогна съществено да достигнем високия брутен продукт 65 млрд. долара (през 1989 г. той бе $ 25 млрд.) Но за жалост, и успоредно с успехите, въпросният норматив е – и продължава да бъде – терен на мафиотски игри и безскрупулни партийни лобизми. Една от игрите бе – и е – как да изглеждат управителните съвети на АД-тата, където държавата притежава контролния пакет акции.

На въпросната „игра” се гледа различно. „Позитанци и приятели” скачат срещу  бордовете. Това учудва, защото е в разрез с популисткия им блян за „държава на всеки километър”. Десните им опоненти, палещи свещи на приватното, са на другия полюс – частниците да са повече, но при условие да са добре регулирани. На финала вторите удържаха победа и я записаха в новия Закон за публичните предприятия (приет през 2018 г.), който задължава в АД-тата с над 50-процента държава – да туря тя  „супервайзъри”.

Дотук всичко е точно, но идваме до следващия проблем – дали да бъдат заплатени? И тук преплитат шпага две тези.  Първата: заплащането не е нужно, тъй като супервайзърът и без друго защитава държавата, а  бордът е част от нея. Втората:  бордът е доброволен избор и е свързан със свръхнагрузка, която предполага заплащане.

Кой победи в пуническата война? Ето какво се случи тези дни. В парламента Законът за БДЖ се готвеше за последно гласуване, но изведнъж на катедрата се изправи шеф-бюджетарката  Менда Стоянова и наново „размеси картите”. Тя предложи  допълнителен текст, според  който членовете на ведомствените политически кабинети могат да участват в бордове.

В тази проблематика  царува стопроцентов куриоз – в бордовете могат да членуват всякакви висши чиновници, но – забележете! – без главни секретари, административни секретари и съветници.  Да се чуди човек как е бил пренебрегнат този важен ешелон… Транспортният министър Росен Желязков се учуди на предложението, но го прие, макар с половин уста да измънка че „бордоваците” не заслужават заплащане. (Между другото, той го раздава „еретично” и по други казуси –  опитва се да наложи в своята система благородната, но  буксуваща практика висшият апарат да бъде назначавани с конкурс… Поздравяваме Желязков за желязната му позиция, но ще го наречем „бяла лястовица”… Лети си той в пространството  с красивата и фантасмагорична утопия наречена „безпристрастен  конкурс ”).

Реклама

Не е за учудване, че Менда Стоянова се загрижи така трогателно за железничарите. Имаше  си тя и друг мотив, невидим на пръв поглед. „Вечната  Амбър” на герберското бюджетиране предложи членът конкретно за БДЖ, но всъщност се бореше да го мултиплицира и в други нормативи – на първо място в Закона за публичните предприятия.

Предложението й бе прието и така занапред в бордове ще могат да влизат  политическите кабинети и на други институции – на президента, на премиера, на председателя на НС, на шефовете на бюджетни организации. Добре е измислена тая работа, но е и доста срамотна – да уреждаш нови бордоваци във време на пандемия и увеличаващо се безработие… Акцията рано или късно щеше да се реши – но днес, когато обществото се бори и страда, е – с извинение за израза – гьонсуратлък. 

Интересно е как Менда Стоянова прихвана въпросната  „мултипликация”. Иде тя отдалеч, изпробвана е в САЩ и е патент на тамошното законодателство. Ако по даден казус липсва норматив, ползва се т.нар. тълкувателно решение на Върховния съд, което приема ролята на закон. В нашия случай от едно ведомство мултипликацията тръгва към всички. Хитро, нали?

Но все пак ще попитате – къде пише за платени бордове? Отговарям най-отговорно – никъде! И си обяснявам как се разсъждава в случая – приема се, че заплащането се разбира от само себе си. В Търговския закон, а и в новия Закон за публичните предприятия, няма конкретно записана регулация. А сега внимание – в Търговския закон има твърде тарикатски текст – например, че бордът „може да назначава комитети, включяя и такъв за определяне възнаграждението на самия борд.” На това народът казва: „Ти не го пускаш в село – той пита за поповата къща !”

Колкото до месечното заплащане – неофициално то възлиза на между 6 и 12 минимални заплати – тоест между 3600 и 7200 лева месечно. Тук турците биха казали „Аллах берекет версин” („Да дава Господ плодородие”). Ами да – има ли по-богат урожай от този да гудиш в кесията хилядарки от едното нищо! За това толкова коментирано заплащане има по-справедлива теза: то да бъде функция от икономическите резултати на фирмата. Че може тя да фалира, а на върха й шефовете да получават регулярно пачки.

 Ексминистърът Румен Петков изнесе, че през 2018 г. от 21 предприятия в енергетиката  бордовете са получили 800 хил.лв. А ако сумираме всички „бордови” разходи? Ще се получат милиони за синекурчици, заседаващи два до три пъти месечно, често неподготвени за заседанията и най-често „делегиращи” решенията на съответния изпълнителен директор. Преди години премиерът Борисов се прояви като Христос  и заповяда „да се изгонят  вещиците от бордовете”. Не се разбра против самите бордове ли бе той или против някои  техни членове?… От своя страна изразявам най-масовото схващане: да има бордове, но не с шест – девет, а с трима – четирима членове, и със заплащане не повече от две, хайде да са три минимални заплати.

Неприятно е че въпросният карцином стои нелекуван с години. Неотдавна на  депутатско питане министрите  обявиха колко техни служители са в бордове. Човек да го напуши смях като чуе отговорите им – мъгляви и дори гузни: „не съм запознат”, „доколкото знам”, „някои членуват в няколко борда, но  нямам отношение”, и разни от този сорт. А  след като казусът е извор на политически борби и дивиденти, крайно време е да бъде добре разнищен и уреден – със специално допълнение, а защо не и специална глава в Закона за публичните предприятия?! Тогава – и най-после – в обществения пейзаж ще навлезе така липсващият ни озон.

И нещо за десерт. Трябва да сме сигурни, че ако други кардинални въпроси се бавят, „бордовият” ще се реши „в сию минуту”. Щото около празниците някои началници имат нужда от премийки и бонуси. И ми става печално-смешно, като си помисля как тези дни по върховете се ровичка за  бордове с повече „мазнинка”. Абе, каквото и да си говорим – не бива да изоставяме  родните апаратчици. Нали те /ще/ са в първите редици на корпоративния изборен вот!

Наско Мандаджиев, специално за „Уикенд”, заглавието е на Narod.bg

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.