Тактиката на Бойко: След мен – потоп (как Мутрата ипотекира държавата в полза на Шайката)

0 4 194

Навсякъде по света разумните политици цепят стотинката на две, притиснати от Пандемията или отпускат финансова подкрепа за различни социални групи по строго определени правила, докато у нас Бойко Борисов трескаво раздава бюджетни пари „на калпак“ с прозрачна предизборна цел. Впрочем подобен подход идеално се вписва в манталитета на кварталната банда – Шайка по Антон Тодоров, каквато на практика представлява корпорацията за лично и групово обогатяване, наречена ГЕРБ.

Съзвучието с рекламния рефрен на една банка, напомпана и източена от ГЕРБ, е случайно. Както и това, че преди ставаше дума за клиентите на съответния трезор, а сега на прицел е цялата нация.

Доколкото е останала след три десетилетия геноцид под знака на „демокрацията“ и „пазарната икономика“. Властта наистина е скъпа на Шайката, която чрез своя главатар ипотекира държавата, за да запази управлението. На всяка цена и по принципа „След мен –  потоп“…

Номерата вече са толкова изтъркани, че предизвикват първо, досада, а после –  отвращение и възмущение. Да се върнем към прясното интервю на премиера Слънце за германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, в което некоронованият феодален владетел твърди, че Той и Неговата „партия“ няма как да бъдат отстранени, освен чрез компромати ала КГБ?!

Очевидно изборите не играят?! И естествено, омайва подсмихващия се иронично немски журналист с лакардии от домашния белот с „котараците“ за заговори, комунисти, агенти и сексуални шпионки, нашенски ментета на Мата Хари!

Ако беше чел нещо повече от Винету, щеше да знае, че не бива да нагазва в тази материя, защото при всички случаи ще стане за резил. Нейсе…

Но това далеч не е цялата картина на крещящата демагогия. По други поводи Бойко Борисов неведнъж е изтъквал, че няма особено желание за Властта, ама е длъжен да тегли каруцата на ползу роду?! Вятър и мъгла за мътни глави, тоест тикви, защото за всеки мислещ човек е ясно, че запазването на управлението е сакрална кауза и фикс идея за Лидера и неговата Шайка.

Залог, по-голям от живота

Преди половин век по черно-белите телевизори у нас вървеше полският сериал „Залог, по-голям от живота“, посветен на един чаровен разузнавач в тила на нацистите, изигран от Станислав Микулски. Читателите на „Минаха години“ вероятно си спомнят за тази популярна по онова време лента. А като става въпрос за драматична миза в една или друга посока, няма как да пропуснем рулетката на ГЕРБ и Ко.

Залогът наистина е извънреден за Борисов и неговите придворни и затова те са готови война да отворят, хазната да изпразнят, с Дявола ортаци да станат, само и само да запазят парафа и печата. Истината е, че в момента има много за крадене, много повече в сравнение с оборота на Солунската митница от 2009-а насам. Дългата сага на грандиозното лапане започна много отдавна, но премина на друго ниво с плащането на данък „Сателит“ за 3 милиарда лева покрай излишните „фантоми“, зад които върви комисиона от близо 300 милиона! Познайте за кого?

А после връхлетя и Вирусът, за да се окаже уникален дюшеш за Шайката. И как иначе, след като с алибито на Ковид-19 и чрез инструментите на „извънредната ситуация“ Властта преразпределя към собствените си джобове и интереси огромни финансови потоци. Бюджетни и европейски, заемите  – отделно. Бъдете сигурни, че 80 процента от паричното изражение на прословутите мерки в подкрепа на бизнеса и заетостта отиват в гърлата на клиентелата и подизпълнителите около Борисов и Ко.

Така, както вече е налице христоматийният пример с бонуса 60/40 за футболната фирма на Кирил Домусчиев, чиито структури иначе дължат едни 53 млн. лева на данъкоплатците по приватизационния договор за БМФ. Да, ама Омертата спусна гъста декемврийска мъгла по казуса…

Реклама

Но това не е всичко. На дневен ред са ваксините и чиповете срещу Вируса, а това означава още стотици милиони по „клинични пътеки“ и „обществени поръчки“. В добавка към средствата, отишли за предизборно угояване за сметка на реалния сектор на Преторианската гвардия, включваща Чиновническата партия, Темида и силовите ведомства.

Странно, защо се страхуват и бягат от избори, след като е ясно, че ще ги манипулират и фалшифицират чрез цялата държавна, общинска, МВР и административна машина. Както винаги, зад широко затворените очи и уши на дремещата ЦИК, където бяха раздадени бонуси от по 20 бона и нагоре за мълчанието по време на европейския и местния вот…

Вероятно обаче залогът наистина е по-голям от живота, тъй като евентуално ново парламентарно мнозинство и съответно правителство биха могли да разровят авгиевите обори и да пратят на съд някои от „калинките“ и „суджуците“. Впрочем точно този страх бе в основата на неистовите усилия на Борисов да запази властта напук на многохилядните и многодневни протести, като избегне евентуалното служебно правителство.

И номерата с ВНС, и „новата Конституция“, и наколенките пред Брюксел и Меркел, и антируската реторика, и новите харчове за американско оръжие. И най-вече – предизборните подкупи, поставили бомба със закъснител под всяко следващо управление и за сметка на „лошия човешки материал“.

Тоест Началникът е готов да премести Балкана и да пресуши Черно море, само и само да запази далаверата и кожата.
Макар че едва ли би трябвало чак толкова да трепери, ако президентът Радев отново повтори мимикрията от 2017-а с артистичния и безопасен професор Герджиков, който остана в историята с оперетните си пози и флирта с ГЕРБ. А обществото очакваше най-сетне истината за зулумите на Шайката…

Кога има и кога няма

Още в зората на своята феодална власт Борисов показа отношението си към хората, изградили съвременна България, когато заяви нещо от рода на „пенсионерите изядоха резерва“?! А наследството от Тройната коалиция всъщност бе източено от ГЕРБ и още как, за да стигнем до дупка от близо 25 милиарда лева в държавните финанси според някои капацитети в бранша.

Интересно, кога има и кога няма?

Как така Борисов вдигна от 30 до 50 процента заплатите в администрацията, без да броим бонусите по системата „Дянков“ за допълнително стимулиране до 80% от щатната ставка?! И то в извънредни условия и при жестока рецесия заради Пандемията, когато стотици хиляди хора от реалния сектор губят бизнес, работа и перспектива, докато са длъжни да осигуряват парите, благините и даже социалните осигуровки на ваканцуващите онлайн чиновници от електоралния корпус на Бойко Борисов?!

И защо толкова „щедрият“ премиер, развързал кесията за пазаруване на гласове от немай-къде, не се сети сериозно да вдигне пенсиите, така, както сега раздава наляво и надясно пари за чужда сметка?

Доскоро се кълнеше в строгата бюджетна дисциплина по Меркел, а сега му отпусна края, но избирателно?! Или смята да мине с подаянията от 50 лева, отдавна изядени от инфлацията, най-високите цени в Европа спрямо стандарта, тока, водата, парното, лекарствата и спекулата с алиби „Ковид-19“?

Георги Атанасов, специално за в. „Минаха години”

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.