Едва ли г-н премиерът на България Бойко Борисов си дава сметка, но преди 15 години, когато тръгна да влиза в голямата политика, се заобиколи с раболепни послушковци, подмазвачи и хитроумни интерисчии. За да се слуша само неговата воля, защото той е капитан! Е, днес онази негова наивност взе да му излиза през носа. Или по-скоро – да се връща върху му като бумеранг.
Някой да си спомни поне един случай, когато богопомазан от близкото и по-далечното му обкръжение да е проявил смелост и да му е казал, че не е прав за нещо? Или пък да го е накарал да огледа хората около себе си и да открие кой за какво го лъже и кой с каква цел го подвежда?
Няма такова нещо! Защото Той дава пари, Той строи магистрали, Той лекува, Той е… Ами като Той е новият Вожд и Учител на българския народ, да си сърба горещата попара. Ама със собствената си уста и – по възможност – без лъжица, с гола ръка. А не като малко дете да тропка с краче и да вика „Не искам това, не искам онова!“
Примери бол, но един от тях – вече осем месеца – ни боде очите всекидневно.
След като от осем месеца България е отличник № 1 на Стария континент в борбата срещу пандемията, по силата на каква логика онзи ден (на 11 ноември, по време на редовното правителствено заседание) премиерът Борисов изведнъж избумтя: „Не искам да има недостиг на линейка, лекарство, легло! Успокойте хората, в такива моменти има нужда!” След което – в типично негов стил – взе „крути мерки“ това негово неискане да се сбъдне: „Здравната система и държавата да са в готовност да помогнат на всеки болен!“
И… чудото стана, поне на хартия. Един час по-късно Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която от началото на пандемията никаква я няма, бодро рапортува:
„Към 9 ноември 2020 г., Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има сключени договори с лечебни заведения за болнична помощ (ЛЗБП) в цялата страна общо за 48 552 легла за активно лечение.
От информационната система на НЗОК е видно, че от общия брой договорени легла са заети 22 299, в това число от пациенти с COVID-19 – 4307 легла.
Незаетите към горната дата легла за активно лечение са 26 253. Данните от отчетите на ЛЗБП са първични, като промяната в легловата база е динамична.
Екипите на РЗОК и в момента нанасят корекции в отделните структури на ЛЗБП след преструктурирането.“
Велико, нали? Дето има една приказка, след тази блага вест спокойно можем да се разболяваме до второ пришествие.
Нищо подобно. В противен случай правителството отдавна да се е отказало от идеята да наема хотели, които да преоборудва в CОVID болници. Или пък да е одържавило 400-500 частни микробуса, които да преоборудва като линейки.
Още преди премиерът да се събуди и да се стегне за работния 12 ноември, откъм дълбокия тил на здравеопазването се чу… антиправителствен артилерийски залп. Ключови пера в бюджета на Здравната каса за 2021 г. ще останат недофинансирани.
Претенциите са за около 300 млн. лв.: за медицински дейности – 112 млн. лв., за лекарствени продукти – 76 млн. лв.; за медико-диагностични дейности – 16.4 млн. лв.; извънболнична медицинска помощ – 22.4 млн. лв.; болничната медицинска помощ – 58 млн. лв.; за лекарства – около 120 млн лв. в най-добрия случай.
Естествено е шефовете на Здравната каса да се притесняват от гнева премиерски. Ето защо залпът е произведен от люде, които министър-председателят и съпартийците му в парламента нито могат да уволнят, нито да им накривят капите.
Става дума за Българския лекарски съюз и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, които „аргументирано“ предлагат на правителството и парламента да коригират проектозакона за бюджета на НЗОК за 2021 г. в правилната посока.
Оттук нататък аритметиката е елементарна.
След като бюджетът на Здравната каса за тази година е 4.745 млрд. лв., а в разгара на смъртоносната пандемия половината от леглата в болниците са празни, къде точно продължават да потъват въпросните милиарди?
И като как така се получава, че през 1999 г. първият бюджет на касата е около 900 млн. лв., населението на България е около 7.5 милиона, а парите са си били съвсем достатъчни? А днес разходите за здраве да са пет пъти повече, обитателите на територията да са с два милиона по-малко, но парите да не стигат за нищо?
Ние – обикновените хора – знаем за какво става дума. Краде се постоянно и по много.
Краде се отвсякъде и от (почти) всички. Уникалното е, че се краде по закон. Още по-уникалното е, че това крадене се случва под носа на г-н премиера на България, а не зад гърба му. А той не го вижда, защото не може да повярва, че на неговите храненици и хрантутници ще им хрумне подобна дързост.
Ей го, през април месец, когато коронавирусът още прохождаше, Той тропна с крак за първи път и отсече: „Не искам да има медици в България без защитни облекла, при положение, че само едно предприятие у нас може да произвежда по 15 000 за една седмица!“
На някой да му светна червената лампа? Няма такова нещо – на т. нар. отговорни фактори им светнаха очите. Колко милиона отпусна Той за осигуряване на защитни облекла, маски и дезинфектанти за лекарите и медицинския персонал – два, пет, десет?
Едва ли някой знае със сигурност, а и няма смисъл от подобна слонска памет. Защото фактите са си факти: десетки лекари и медицински сестри са извън строя, защото защитните им облекла, маски и дезинфектанти или са кът, или са тежко некачествени ментета.
Така че е крайно време премиерът Борисов да се върне години назад, да послуша пак хита на Слави Трифонов „Няма не искам, няма недей!“, да подгони главния прокурор Иван Гешев към Здравната каса и да му заповяда без „бели якички“ в бели престилки да не се връща!
Автор: Иван Рачев
Източник: „Банкеръ“