Със сигурност ще запомним 2020-а година с две забележителни събития – нашествието на коронавируса и най-голямото бюджетно „разпищолване“ от въвеждането на валутния борд насам. След дълги години на финансова дисциплина, спазвана от поредица разноцветни правителства, третият кабинет на Бойко Борисов „го удари през просото“ и тика държавата в опасна спирала на дефицити и дългове.
Бюджетните сметки за остатъка от тази и за идните две години светят в „опасно червено“ – държавата ще похарчи не само всички събрани данъци, но и още над 10 млрд. лева, които ще вземе назаем. Очевидно е, че
премиерът ветеран е в паника – властта му се изплъзва
В отчаян опит да умилостиви народа, той се готви да раздава държавните пари – на малки и големи, на бедни и богати, на нуждаещи се и на такива, от които властта се нуждае. Идат важни избори и е време за осигуряване и на избиратели, и на спонсори.
През 2009 г. първият кабинет на Борисов дойде на власт в тежка световна криза. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков сготви „икономичен“ бюджет, който сам нарече „постна пица“. Рецептата за излизане от кризата тогава бе – финансова дисциплина и затягане на коланите.
Сега пак сме в криза, но този път бюджетната пица на кабинета „Борисов“ е огромна и мазна. Управляващите се готвят да харчат, сякаш икономиката цъфти и ще процъфтява. Сбогом, финансова дисциплина, сбогом, фискален разум – изборите идат.
Финансовият министър Кирил Ананиев дава следното оправдание за задаващия се бюджетен пир по време на чума – днешната криза не може да се лекува със затягане на колани, а с „проактивна и антициклична политика“, което ще рече стимулиране на потреблението чрез изливане на повече пари у данъкоплатците. „Изливането“ обаче няма нищо общо с истински антикризисни мерки (изготвянето на такъв план е висш пилотаж, а кабинетът Борисов предпочита лесните и бързи „решения“, които нямат особен ефект, но пък са ефектни и стават за автореклама). Очевидно е, че управляващите бързат да отворят сергиите за ранно раздаване на предизборни „кебапчета“. Вероятно се надяват с бюджетни подаяния да позаглушат виковете „оставка“.
„Пицата“ е пребогата, само че държавата няма пари да плати за всичката й гарнитурата – не достигат 5.2 млрд. лева за тази година и още 4.9 млрд. за догодина. Сумите – стряскащи с размера си – означават, че управляващите ще взимат нови заеми, които ще тегнат на плещите на българските данъкоплатци. Връщането на борчовете не би било трудно при цъфтяща икономика, но сега, когато светът е заложник на невидимия вирус, никой не може да каже кога ще се върнем към растеж.
Причината за резкия обратен завой на кабинета „Борисов“ и курсът към рушене на дълго пазената дисциплина на държавните финанси е прозрачна – страх, паника, опит за оцеляване на всяка цена. Всеядната корупция и безкрайните скандали около властта станаха нетърпими, общественото недоволство кипна, вече четвърти месеци продължават гражданските демонстрации, които настояват за оставки по върховете, а към тях периодично се прибавят и протести на различни недоволни от управлението групи. Очертава се още по-взривоопасна зима, защото високите сметки за ток и парно ще обтегнат допълнително нервите на хората, които и без друго са „изпилени“ от притесненията заради коронакризата.
Всичко това, съчетано с наближаващите избори, е причина за бюджетното „разпилщоване“, което правителството готви.
Пандемията е само параван за предстоящото велико опразване на държавната хазна
Каквито и басни да разказват министрите – че едничката им цел е да противодействат на пораженията от Ковид-19, фактите казват друго. Разходите на бюджета догодина растат със 7.8 млрд. лева, предназначени най-вече за вдигане на заплатите на секторите на държавна издръжка, за увеличение на пенсии и на социални помощи. Не че няма нужда от тези „корекции“ на доходи, но това са групите, най-слабо засегнати от ковид кризата – за разлика от реалната икономика, където стотици хиляди загубиха работата си, доходите си, бизнеса си. А точно за тези най-пряко ударени от пандемията българи бюджетът е най-стиснат.
Правителството се прави, че не чува пороя от критики – от икономисти и финансисти, от бизнеса и от политици – че липсват прицелени и ефективни мерки за спасяване на най-пострадалите от коронакризата сектори, за насърчаване на икономическата активност, за запазване на работните места.
„Това, което най-много дразни в проектобюджета, е изливането на средства, замаскирано като борба с COVID-кризата“, коментира Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите. А бившият социален министър от втория кабинет на Борисов Ивайло Калфин директно определи
поголовното раздаване на пари като „подкуп“
Противно на всякаква логика правителството вдига минималната заплата догодина от 610 на 650 лева – въпреки че икономиката е в криза и напук на протестите на работодатателските организации. Вдигат се и чиновническите заплати – с 10 %, а на работещите на фронта срещу коронавируса дори с 30%. Това ще струва на бюджета 658 млн. лв. С 20% ще се увеличат и заплатите и на общинските служители. Учителските възнаграждения ще се вдигнат 17%, което е 360 млн. лв. допълнителен разход.
Една трета от пенсионерите ще получат по-големи пенсии още от 1 януари заради увеличението на минималната сума за стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв. – което прави 474 млн. лева разход за хазната. Други 318 млн. лв. ще се дадат за добавката от 50 лв. към всички пенсии през първите три месеца на годината, а 47 млн. лв. – за ваучери за храна от по 120 лв. за възрастните с пенсии между 300 и 369 лв.
Противно на икономическата логика правителството реши да раздава детски добавки от 40 лева месечно на всички български семейства – без значение какви са доходите им. Същата тактика ще се приложи и за еднократната помощ от 300 лв. за всеки първокласник и осмокласник догодина. Двете мерки ще надуят държавните разходи с 390 млн. лева. Въпросът е какъв е смисълът на такова подпомагане – 40 лева са подаяние, което няма да помогне много на семейство, живеещо в мизерия, а за родителите с високи доходи сумата е „жълти стотинки“, дори няма да я забележат.
Сред заложените за догодина промени са още увеличение на възнагражденията за лични асистенти и вдигане на минималното обезщетение за безработица. , а родителите, чиито деца не са приети в детски градини, ще получат най-после компенсации, за които настояват от години.
Абсурдното е, че повечето от тези мерки ще важат единствено през изборната 2021-а, а някои, като 50-те лева бонус за пенсионерите – само за първите три месеца на годината.
Според управляващите обаче това няма нищо общо с изборите. Министрите един през друг се кълнат, че просто откликват на призивите за помощ, които валят от всякъде.
„Абсолютно невъзможно е дадеш добавки на над 800 000 деца и да им отнемеш през 2022 г. Тази мярка е нелогична. Вместо да се концентрираме там, където има бедност и проблем, ние даваме на всички по малко. Това е антиреформа“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Междувременно заваляха нови и нови искания за увеличения на възнагражденията и за антикризисни помощи, разбира се придружени с дежурната вече заплаха за протести. Полицаите се обидиха защо догодина са пропуснати от 10%-ното увеличение на заплатите, нищо че преди година са получили вече 15% ръст. Последваха ги и пожарникарите. Синдикатите искат още по-високи минимални обезщетения за безработица и увеличение на максималния осигурителен доход. А ресторантьорите, които за втори път тази година трябва да затворят заведенията си, излязоха с искане за компенсации в размер на 80% от всеки трудов договор.
За бизнеса – малко, но от сърце
Напълно резонно е работодателските организации да са недоволни от скромните мерки в бюджета за подкрепа на бизнеса – на фона на планираните 1.2 млрд. лв. за вдигане на заплатите на чиновници, здравни работници и учители. Догодина в бюджета са заложени едва 300 млн. лв. по програмата за запазване на заетостта „60/40“. За сравнение тази година за схемата са отредени 700 млн. лв. За подкрепа на туризма е определена 40 млн. лв. субсидия (35 евро за всеки чуждестранен турист, доведен с чартърен полет на почивка в страната). А третата антикризисна мярка за бизнеса, предвидена в бюджета, е намалената ставка на ДДС за ресторантьорите, фитнесите, книгите, бебешките храни, която по изчисленията на финансовото министерство ще остави във фирмите 234 млн. лв. през 2021 г.
Правителството уверява фирмите, че година помощта за тях ще дойде основно от еврофондовете – осигурените 1 млрд. лв. от пренасочване на евросредства ще продължат да се усвояват и през 2021 г. , на разположение ще са и други 1.3 млрд. лв., които страната ни чака от спасителния COVID-план на ЕС – REACT EU. Тези обещания обаче никак не звучат успокояващо като се има предвид колко тромаво се задействаха схемите за подпомагане през тази година и с каква скорост се раздават парите.
Как се профукват 17 млрд. лева за три месеца
Всъщност голямото харчене започва още от тази година. След като през април след въвеждането на извънредното положение и затварянето на редица бизнеси бюджетът от балансиран бе коригиран с дефицит от 3.5 млрд. лв., сега правителството предлага нова актуализация. Тя предвижда недостигът в хазната за 2020 г. да се увеличи още 1.736 млрд. лв. и да достигне почти 5.2 млрд. лв. или 4.4% от БВП.
На практика това ще доведе до невиждано досега ударно харчене в края на годината. През септември финансовото министерство все още отчиташе излишък в хазната от над 870 млн. лв. при направени разходи за 31.5 млрд. лв. С предложената актуализация на бюджета тези разходи ще достигнат в края на годината до 48.747 млрд. лв. Което означава, че за октомври, ноември и декември ще бъдат похарчени 17.2 млрд. лв. или по 5.7 млрд. лева месечно.
Новите по-високи разходи обаче далеч не са свързани с овладяване на пандемията. Кабинетът планира да похарчи 841 млн. лв. повече за пътища и магистрали. Сред тях са 367 млн. за текущ ремонт на пътища, 107 млн. лв. за авансови плащания за строежа на магистрала „Струма“ (въпреки, че за нeя бе съобщено, че е осигурено европейско финансиране), други 114.3 млн. лв. за разплащане на вече извършени ремонти по „Струма“, „Тракия“, „Хемус“ и „Люлин“ и 90 млн. лв. по стартирал неотложен ремонт на „Тракия“. Освен това за неотложно укрепване на свлачища ще се отпуснат нови 49.5 млн. лв., а за извършени дейности по „Калотина-Софийски околовръстен път“ – 30 млн. лв.
Изключително обезпокоително е завишаването на тавана на ангажиментите за нови разходи, които регионалното министерство може да поеме през тази година – той скача от 425 млн. лв. на 2.12 млрд. лв. Не е обяснено защо се налага този таван да се завишава с подобна огромна сума, но със сигурност знаем как се харчат тези пари – предоставят се на държавни предприятия като „Автомагистрали“ или ВиК холдинга, които после без обществени поръчки се възлагат на избрани фирми.
Ипотекиране на бъдещето –
така икономическият анализатор Георги Вулджев определи намерението на правителството да увеличи рязко държавния дълг през следващите три години, за да финансира очетаващите се „дупки“ в бюджетите.
Средносрочната бюджетна прогноза залага 4,9 млрд. лв. дефицит за догодина, а общо за 2021-2023 г. превишението на разходите над приходите ще надхвърли 10 млрд. лева. Този преразход няма как да бъде покрит – ще трябват заеми. Според сметките на МФ държавният дълг в края на 2023 г. ще нарасне до почти 39 млрд. лв., което ще е 28.2% от БВП.
За сравнение през 2019 г. държавният дълг бе едва 22 млрд. лв., или 18% оп БВП, а за тази година след пласираните облигации за 5 млрд. лв. на външните пазари и ДЦК за 1.2 млрд. лв. на вътрешния пазар се повишава до почти 28 млрд. лв., или 23,5% от БВП.
От финансовото министерство успокояват, че страната ще остане далеч под допустимия таван за задлъжнялост по Маастрихтските критерии, който е 60% от БВП.
Икономисти обаче предупреждават, че много лесно може да влезем в дългова спирала и да последваме печалния пример на страни като Гърция, Италия и Испания.
„Посоката и скоростта на увеличаване на външния дълг от един момент нататък вече не може да бъдат контролирани. Нямаме гаранцията, че след две години този процес няма да продължи с още по-голяма скорост. Подобна политика торпилира идеята за кратковременен престой до 2023 г. в чакалнята на еврозоната“, коментира Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара.
Но на премиера ветеран и на обкръжението му не им пука нито за еврото, нито за Маастрихтските критерии, нито за дълговото бреме и дефицитите. Цялата им енергия и оскъдно въображение са впрегнати в една цел – оцеляване до и след изборите. На всяка цена. Затова тази година Коледа подрани и раздаването на „подаръци“ ще продължи поне до март.
Но „ерата Борисов“ е към края си. Каквито и бюджетни подкупи да раздава властта, няма как да заличи корупционните скандали и усещането за беззаконие. Изборите идат.
Автори: МИЛА КИСЬОВА, ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Източник: „СЕГА“