Европа с жестоки критики към управлението на Бойко, той си запуши ушите и обяви, че го хвалят. Narod.bg публикува какво действително казва докладът

Тази седмица Бойко и компания определиха публикувания от Европейската комисия (ЕК) Доклад за върховенството на правото като положителен. Разбира се, за поредната си проява на некомпетентност, слабост и простотия, бяха сринати от подигравки. Нека видим какво всъщност твърди докладът:

Какво казва докладът?

Положителното всъщност е, че докладът поставя недвусмислена (т.е. дипломатична, но категорична) диагноза на държавата, изброявайки съвсем конкретни симптоми:

– липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговата отчетност; в този контекст е споменато и Решение № 11 на Конституционния съд по конституционно дело № 15/2019 г. и невъзможността му да разсее притесненията около идеята за специален прокурор, който да разследва главния и с който правителството се опита да имитира реформи;

– дефектите по отношение на състава и функционирането на Висшия съдебен съвет: влиянието на главния прокурор не само в прокурорската колегия, но и върху пленума и съдийската колегия; липсата на мнозинство на съдии, избрани от съдии при решаване на въпроси, засягащи професионално именно тях; отново структурата на ВСС, която не може да гарантира съдебната независимост дори от политическото влияние на членове на самия съвет;

– механизмите за оказване на влияние – допълнителните възнаграждения и необоснованото повишаване в длъжност, заобикалящо конституционни и законови разпоредби; все още достъпен регистър с магистрати, участващи в професионални сдружения;

– използването на Инспектората към ВСС като инструмент за натиск над съдиите;

– безрезултатната борба с корупцията по високите властови етажи, въпреки реформите и окрупняването на КПКОНПИ;

– неблагоприятната медийна среда: липсата на прозрачност по отношение на собственост върху медии; атаки срещу журналисти; съществуването на „системен политически контрол“ и склонност на по-голямата част от водещите вестници в страната да следват редакционна политика, благосклонна към правителството“

– недемократичния законодателен процес 

– упражняването на необоснован свръхконтрол и свръхрегулация по отношение на гражданския сектор.

Заедно с това ЕК легитимира протестите като двигател за сериозни обществени процеси:

– протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г. 

– след няколко седмици протести министър-председателят обяви, че се планира конституционна реформа.

Какво означава това?

По този начин докладът не само ясно идентифицира дълбоко вкоренените болежки (които живеещите в България и наблюдаващите страната познават отлично), но и имплицитно разкрива до какво води израждането на определени демократични дефицити:

– превръщането на органите, призвани да гарантират независимостта и на съда и ефективното му функциониране, не само в неспособни да го направят, но понякога и активно действащи срещу тази независимост (ВСС и ИВСС);

– автоцензура на някои медии

– омаломощаване на парламентаризма;

– усвояването на големи суми за изграждане на капацитет на органи, които на практика са безрезултатни в работата си;

– напълно безконтролна и свръховластена публична фигура, чийто статус управляващите отказват да реформират години наред (да, отново за главния прокурор иде реч).

В крайна сметка излиза, че дълги години държавата е или неспособна, или не желае (а всъщност и двете) да осъществи реална промяна в начина на съставяне и функциониране на ключови за държавността органи.

Къде сме ние?

Класиране на държавите членки липсва. Сравнителният елемент е избегнат – идеята е, че никоя от тях не е напълно образцова, всяка подлежи на развитие, пък и нали сме равноправни. „Политико“ вече разкри, че е относително лесно да се види къде се намира една държава (или група от държави) спрямо друга. Освен посочените вече подредби и индикатори, си струва да отбележим, че частта „Независимост“ (на правосъдната система) в доклада, посветен на България, е най-дългият в сравнителен план с другите държави. Изключение в това отношение правят само Унгария и Полша, където превземенето на съдебната власт също се вихри усилено.

Всъщност България е сред изоставащите в ЕС по отношение на върховенството на правото и според друг измерител, който не получи особено медийно внимание тази година: Индекса за върховенство на правото на World Justice Project (WJP). За разлика от европейски доклад, тук класиране има. Според него страната ни е на 53-то място от 128 държави – след Сенегал и преди Косово. В контекста на ЕС, България е предпоследна – преди Унгария.

В заключение:

Изглежда, че симптомите са сериозни и трайни. Поставянето под карантина се е забавило, но не се е обезсмислило. Отделни органи на ЕС осъзнават това. Дано предложат прилагането на адекватни рецепти и подходящо лечение. Последното, разбира се, зависи най-вече от нас като общество.

Анализ: Екатерина Баксанова, ИПИ