Европа попари Бойко Борисов. България остава под двойно наблюдение от Еврокомисията заради корупцията
Наблюдението на България по механизма за сътрудничество и проверка остава паралелно с общия мониторинг на Европейската комисия за спазването на върховенството на закона в 27-те страни от ЕС. Това се разбра днес от думите на зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова при представянето на първия доклад за всички държави, видя Narod.bg.
Новината дойде, след като колегите от EURACTIV настояха Йоурова да излезе от бюрократичния език и да отговори на опасенията на българите, които призовават ЕС да “спре финансирането на мафията”.
В доклад на Еврокомисията, представен днес, България е посочена като един от основните примери за неефективност при преследването на корупцията, включително по високите етажи на властта.
Като начало, Йоурова направи изненадващо съобщение, като заяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), създаден с цел подобряване на неправилно функциониращата правоприлагаща система в България и Румъния, ще продължи. Досега българските власти твърдяха, че механизмът ще стане история в момента, в който ще бъде въведено общото наблюдение на всички държави-членки.
Механизмът беше въведен с присъединяването на България и Румъния към ЕС през 2007 г. като временна мярка, но нито България, нито Румъния постигнаха достатъчен напредък за премахването му. Сега и двете държави се оказват под двойно наблюдение.
“Все още съществува мониторинг. Както знаете, имаше планове за отпадането му, но все още има несвършена работа. За българските власти, особено за правителството, реформите трябва да бъдат финализирани”, каза Йоурова. И продължи: “Винаги във всяко проучване имаше много ясно послание от българското общество, че доверието в съдебната система е много ниско”. Зам.-председателката на ЕК каза още, че механизмът за сътрудничество и проверка винаги е бил подкрепян от българското обществено мнение.
“Сега продължаваме наблюдението, отразяваме обективната картина за това къде се намира България, било то в борбата с корупцията, в медийната сфера или съдебната система”, допълни Йоурова.
Тя каза още, че българският парламент и правителство трябва да работят по констатациите от доклада “много сериозно”, защото “когато хората изразяват такова недоволство и такова недоверие и много ясно чувство, че не е възможно да се получи справедливост от държавата, тогава това е сериозно нещо, което трябва да се вземе предвид от националните власти”.
България трябва да покаже солидни окончателни присъди от борбата с корупцията. Това е един от основните изводи за страната в първия доклад на ЕК за върховенството на закона.
В общия документ, който изрежда проблемите на страните, България е посочена като проблем заради корупцията, свободата на медиите, главния прокурор, Висшия съдебен съвет и съдебния инспекторат.
ЕК отчита, че функционирането на българския Висш съдебен съвет и Инспектората към него са пораждали опасения, които остават и до днес.
“Ефективността при преследването на корупцията, включително по високите етажи на властта, разследването й и разглеждането на делата, предизвиква безпокойство в няколко държави-членки”, пише ЕК.
България е посочена като един от основните примери. Комисията пише, че реформата на българска правна и институционална рамка за борба с корупцията е дала възможност за подобряване на сътрудничеството между компетентните органи. В същото време обаче “остават значителни предизвикателства, преди тези институции да изградят репутация, че са безпристрастни, обективни и независими.
Европейскат акомисия изрично посочва, че в България все още не са завършени законовите промени, които да премахват дългогодишните опасения за ефективен режим на отчетност на главния прокурор.
Липсата на прозрачност в медийната собственост също предизвиква безпокойство в България, пише ЕК.
Комисията отбелязва, че има доклади, които посочват тесни връзки между някои медии и политици, като политиците официално не се водят медийни собственици. ЕК допълва, че голям брой български журналисти определят политическата намеса в медиите като “честа“ и “широко разпространена”.
Като проблем пред България е посочен законопроекта за регламент за прозрачността на чуждестранното финансиране на неправителствени организации, който е предизвикал “критики за евентуалното му отрицателно въздействие върху гражданското общество”.