Голям срам: Европарламентът пита Гешев за „Барселонагейт“ и записите на Борисов

1 6 924

Правителството, прокуратурата и министерството на правосъдието трябва да отговорят на почти 30 неудобни въпроса

„Барселонагейт“ и записите и снимките на премиера Борисов, изтекли в последните месеци в публичното пространство, са част от темите, по които Европейският парламент е пратил въпроси до главния прокурор Иван Гешев, видя „Сега“ на сайта на ЕП.

Въпросите са общо 29 и освен към главния прокурор, са насочени и към премиера, правосъдния министър и правителството като цяло. Те са озаглавени допълнителни въпроси след изслушването за България в групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. Тази група е част от комисията ЛИБЕ на Европейския парламент. Гешев и Борисов бяха поканени за изслушването на 28 август, но и двамата изпратиха заместници. Очевидно отговорите им не само не са задоволили евродепутатите, но и са разпалили интереса им към случващото се в България.

Наскоро испанските медии публикуваха информация за висящо разследване, за което се твърди, че свързва премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българската прокуратура по това дело, като се има предвид, че е получила сигнал за случая още през 2019 г. Ако да – на каква фаза е разследването“, гласи един от въпросите към главния прокурор Иван Гешев. „Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да „изгори“ опозиционен политик, понастоящем евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по този случай. И ако да – на каква фаза е„, се пита в друг въпрос.

Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и част от разследвания, а други, преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика?“, е следващият въпрос към главния прокурор.

Скандални кадри от спалнята на Борисов, източник „Afera.bg“

Гешев трябва да отговори и дали има желание да коригира невярната информация, публикувана на сайта на прокуратурата, че изслушването в групата е било по негова инициатива. „Всъщност групата реши да проведе тази среща и покани главния прокурор, който изпрати заместник“, се посочва във въпросите.

Към държавното обвинение има и питане какви точно мерки е предприело за борба с корупцията. Евродепутатите се интересуват още дали има разследвани и обвинени политици – от опозицията или от управляващите, както и как правителството и прокуратурата ще гарантират, че реформите, които формално са направени, ще се превърнат в истински резултати срещу корупцията.

Въпросите към правителството са свързани с предложенията за промени в Конституцията, реформата в прокуратурата, все още неизпълненото решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото „Колеви срещу България“, което очертава проблема с безконтролния главен прокурор. Има интерес и към медийната свобода.

Върховенството на закона засяга и медийната свобода. Ситуацията по този въпрос в България е много тревожна“, пишат евродепутатите. Те цитират годишния доклад на Съвета на Европа, че медийната среда се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик. Името на депутата-медиен магнат Делян Пеевски не е споменато, но евродепутатите искат да получат коментар от вицепремиера (вероятно Екатерина Захариева, тъй като тя присъства на изслушването, бел. ред.) точно на констатациите за фирмите на политика – как това се отразява на свободата на медиите и какви действия планира правителството в тази връзка.

Реклама

Делян Пеевски

Има сериозни тревоги за концентрация на медийната собственост, а България е на 111-о място в индекса на медийната свобода. Журналисти докладват за заплахи. Какво ще направи правителството, за да повиши прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да гарантира сигурността на журналистите„, е друго питане по темата с медиите. 

Друга група въпроси засягат предложението за нова Конституция. Евродепутатите искат да знаят дали е имало обществено обсъждане на предложенията за промени в конституцията и дали е правена оценка за въздействието им, както и какво налага съдебната власт да получи законодателна инициатива. „В повечето страни съдебната власт прилага закона, а не го създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа“, питат евродепутатите. Те се чудят и защо президентът е изключен от процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. „Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта?“, гласи въпросът.

Смята ли правителството, че като представя съществени конституционни реформи само месеци преди изборите, това позволява внимателен, прозрачен демократичен процес„, е друг неудобен въпрос към управляващите.

Има въпрос и по проекта за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел на „Обединени патриоти“, които предвиждат неправителствения сектор да декларира финансирането си от чужбина. „Подобен закон, приет от Унгария, беше обявен от Европейския съд за дискриминационен и застрашаващ свободата на сдружаване. Може ли правителството да потвърди, че този законопроект, който има смущаващо въздействие върху НПО и смразяващ ефект върху критичните гласове, няма да получи подкрепа от партиите в управляващата коалиция“, питат евродепутатите.

Към Министерството на правосъдието има въпрос и по казуса „Джок Полфрийман“ – за австралиеца, осъден за убийство и освободен предсрочно, който обаче не може да си тръгне от страната. „Може ли да обясните защо съдебното решение се игнорира и ако няма никакви процедури срещу Полфрийман, защо той се задържа в страната“, гласи питането.

Председателят на групата нидерландската евродепутатка София инт Велд обясни пред „Сега“, че досега са получени отговори единствено от Комисията за защита от дискриминация, към която са част от въпросите.

Отговорите се очакват до предстоящия пленарен дебат за България в Брюксел на 3-5 октомври, защото със сигурност ще бъдат поставени и по време на дискусията в залата.

Автор: ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

Източник: „СЕГА“

1 Коментар
  1. postradal pasi казва

    Още един много важен въпрос Верно ли е че БНБ е частна собственост като един от собствениците е Иван Костов …

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.